Определение № 940 от 14.07.2026, Районен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. Кюстендил, 14.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXII-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Гражданско дело № 20261520103140 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ЗК „Лев Инс“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ против О. О. М..

Съобразно разпоредбата на чл. 113 ГПК /изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Предявеният иск притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното покритие по сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност", съответно регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по–специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има правото да претендира от застрахования платеното застрахователно обезщетение. За този извод е без значение обстоятелството, дали ответникът е страна по договора за застраховка или водач на застрахования автомобил, тъй като съгласно изричната норма на чл.

477, ал. 2 КЗ, по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Следователно всяко лице, което управлява описания в полицата автомобил, е „застрахован“ по смисъла на закона и застрахователния договор независимо от това, дали договорът е сключен конкретно с него.

Същевременно регресните права на ищеца спрямо ответника произтичат именно от сключения договор за застраховка, доколкото нормата на чл. 500 КЗ урежда единствено законовите хипотези, в които те възникват, но не и основанието за възникване на материалното право, което е платеното 1 обезщетение по застрахователното правоотношение.

Доколкото регресните права произтичат от договора за застраховка, то в качеството си на ползвател на застрахователните услуги, ответникът е и „потребител“ по смисъла на ЗЗП и ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч. т. д № 1206/2014 г., II т. о., според което понятието "потребител" следва да се разглежда в широк смисъл, поради което местната подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към исковете на физически лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за платежните услуги и системи и др. Така изрично и Определение № 179/14.03.2013 г. по ч. т. д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т. о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч. т. д. № 70/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.

От изготвената по делото справка от Национална база данни „Население“ се установява, че настоящият адрес на ответника О. О. М. е в с.

*** обл. Кърджали и попада в териториалната компетентност на Районен съд – гр. Момчилград.

Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на спора пред Районен съд -Кюстендил– аргумент от чл. 113 ГПК, за предпоставките на която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл.

115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание.

Производството пред Районен съд-Кюстендил следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящия адрес на ответника, а именно Районен съд – гр. Момчилград.

Така мотивиран на основание чл. 118, ал. 1 вр. чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3140/2026г. по описа на Районен съд-Кюстендил.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Момчилград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на определението, делото да се изпрати незабавно на РС- гр. Момчилград.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 2