Определение № 740 от 16.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. София, 16.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002902546 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б. С., чрез пълномощника му – адв. Р. М., срещу въззивното решение № 723/29.05.2025г. по в.гр.д. № 662/2025г. на Софийски апелативен съд, с което след частично потвърждаване на решение № 3/08.01.2025 г. по т.д. № 60/2022 г. на ОС Кюстендил, предявеният от Д. Б. С. против Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД иск с правно основание 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени при пътно-транспортно произшествие на 04.07.2022 г., е отхвърлен над разликата над сумата от 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 140 000 лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че въззивният съд е определил занижено по размер обезщетение за претърпените в резултат на ПТП неимуществени вреди от ищеца, като не е съобразил заключенията на изслушаните експертизи и свидетели. Изтъква, че възстановителният процес е бил съпроводен от три тежки оперативни интервенции в период от година и един месец след инцидента, като и към момента не е напълно възстановен и изпитва болки. Счита, че не е отчетено установеното от съдебнопсихологичната експертиза състояние на травматичен стрес, както и че присъденото обезщетение не е съобразено със социално-икономическите условия към момента на увреждането. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на иска му в пълен размер, като му 1 бъде присъдено допълнително обезщетение от 90 000 лв.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Следва ли съдът при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди да отчете отражението на телесните увреждания и негативните емоционални изживявания върху психиката на пострадалия и създаващи социален дискомфорт за определен период от време?“; 2. „Как следва да се прилага принципът на справедлИ.ст, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на застрахователно обезщетение, кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедлИ.ст и трябва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на причинени при ПТП телесни увреждания, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?“; 3. „Липсата на посочване, анализ, съобразяване на задължителните указания по приложение на чл. 52 ЗЗД при условията на предявен пряк иск срещу застрахователя, както и на конкретните за разглежданото дело факти, представлява ли нарушаване на принципа на справедлИ.ст при определяне на справедлИ. по размер обезщетение, в нарушение на задължителното ППВС 4/1968г.?“; 4. „Следва ли съдът при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедлИ. обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. II на ППВС 4/1968г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедлИ.ст?“; 5. „Следва ли при определяне на справедлИ.то застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити при застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, които отразяват промените в икономическите условия?“; 6. „Игнорирането на съществени и значими обстоятелства, непосочването и неотчитането в достатъчна степен на задължителните критерии с оглед специфичното им проявление за всяко дело, предпоставя ли нарушение на принципа на справедлИ.стта?“; 7. „Длъжен ли е съдът да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави реално с доказателствата по делото, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика ППВС 4/1968г.?“; 8. „Длъжен ли е въззивният съд при формиране на вътрешното си убеждение и конкретно при преценка на събраните доказателства по делото да се съобрази с правилата на формалната логика, опитните и научните правила?“; 9. „Допустимо ли е въззивният съд да преиначава, да тълкува превратно доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното производство или да обсъжда и цитира в мотивите си избирателно части от тях, а други да игнорира?“; 10. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други?“.

Касаторът поддържа, че въззивният съд е действал в протИ.речие с 2 практиката на ВКС, като по въпрос 1 сочи решение № 33/04.04.2012г. по т.д.

№ 172/2011г., 2 т.о.; по въпроси от 2 до 7 включително – решение № 124/28.10.2019г. по т.д. №1427/2017г., 2 т.о., решение № 109/13.01.2021г. по т.д. №2410/2019г., 1 т.о., решение № 61/31.01.2024г. по гр.д. №2063/2023г., 4 г.о., както и решение №406/10.04.2024г. по в.гр.д. №3383/2023г. на САС, решение №144/17.05.2024г. по в.т.д.№523/2023г. на ВнАС, решение № 75/19.04.2018г. по в.т.д. №84/2018г. на ВнАС; по въпроси 8 и 9 – в протИ.речие с решение №305/27.06.2012г. по гр.д. №1110/2011г., 4 г.о., ТР №2/02.07.2004г. по т.д.№2/2004г. на ОСГТК на ВКС, решение № 45/07.06.2023г. по гр.д.

№4302/2022г., 4 г.о.; по въпрос №10 – в протИ.речие с Тълкувателно решение № 1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №3/15.03.2016г. по гр.д.№2526/2015г., 3 г.о., решение № 548/06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г., 3 г.о., решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. №241/2011г., 1 г.о., решение № 331/04.07.2011г. по гр.д. №1649/2010г.,4 г.о., решение №36/24.03.2014г. по т.д.

№2366/2013г., 2 т.о., решение №69/23.07.2014г. по т.д. №1874/2013г., 1 т.о., решение № 126/18.10.2019г. по т.д. №1785/2018г., 2 т.о. и др.

Ответникът по касационната жалба – Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – юриск. А. С., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 19.09.2025г. Поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице – помагач Л. К. Х. не изразява становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с оглед одобреното споразумение по НОХД № 20231520200401 на PC Кюстендил, е установено настъпването на процесното ПТП на 04.07.2022г. в гр. Кюстендил по следния механизъм, а именно: при приближаване към пешеходна пътека тип „Зебра“ Л. К. Х., управлявайки мотоциклет, е ударил движещата се по нея пешеходка Зоя Славчова Симеонова, като продължил движението си по тротоара и блъснал също и движещия се по него пешеходец – касаторът Д. Б. С..

Въззивният съд е приел, че съгласно съдебно-медицинската експертиза пострадалият е получил счупване на дисталната част на тибията на левия долен крайник, закрито /счупване на лявата подбедрица - двете кости под коляното, причинило оток, деформация /изкривяване/, силни болки и невъзможност за стъпване на левия долен крайник. САС е изтъкнал, че на 3 ищеца са направени три операции / на 08.07.2022 г. - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, повторна - на 05.09.2022г. и трета - през август 2023г., при която е бил изваден поставения при първата операция остеосинтезен материал и е бил заменен с друг, тъй като при пострадалия не се е получило срастване между двете кости. Кредитирайки заключението на вещото лице - ендокринолог, САС е приел, че ищецът страда от захарен диабет, тип 2, с дългогодишна давност - от 2009 г., но с добър контрол на гликемичните нива до ПТП, и няма допълнително появили се усложнения на диабета. От заключението на съдебно-психологичната експертиза, въззивният съд е направил извод, че при ищеца е имало реакция на силен стрес, продължително разстройство в адаптацията, промяна на жизнения стил в личен и социално значим план, което състояние е продължило 8 - 9 месеца и се характеризира с повишено безпокойство и тревожност, нарушения в съня и др. От свидетелските показания на съпругата на ищеца и негов приятел - св.

Десподов, апелативният съд е приел, че ищецът е изпитвал силни болки, не е могъл да се придвижва и обслужва сам първите 3 - 4 месеца след ПТП, ползвал е инвалидна количка и патерици, настъпила е и негативна промяна в емоционалното му състояние.

Въззивният съд е направил извод, че определеното от първоинстанционния обезщетение в размер на 50 000 лв. отговаря на критериите за справедлИ.ст. Посочил е, че полученото от процесния инцидент телесно увреждане на въззивника е единствено, проведеното му оперативно лечение - трикратно, но второто и третото са били за отстраняване и подмяна на поставената първоначално остеосинтеза. Изтъкнал е, че за период от около три месеца ищецът е бил зависим, но не в пълен обем, от чужда помощ в бита си. Отчел е по-продължителния период на възстановяване, в сравнение с обичайния за този вид травма, но е посочил, че горното е във връзка с предходно заболяване на ищеца, несвързано с инцидента /диабет/. Съдът е приел, че няма трайно и невъзвратимо увреждане на засегнатия крайник и изпълняваните от него двигателни функции. САС е изложил, че получените от ищеца реакции вследствие на пътния инцидент не представляват психотонично разстройство, както и че за преодоляването им той не е потърсил специализирана психиатрична/психологическа помощ, не му е назначавана, нито провеждана терапия, което обосновава временния им характер. Въззивният съд е посочил, че съобразява практиката по сходни казуси, както и че определеният конкретен размер на обезщетение от първоинстанционния съд от

50

000лв. е съответен и на обществено-икономическите условия към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – месец май 2022 г., както и инфлационните процеси. С така изложените мотиви е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно 4 обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК.

Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като съдът не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го конкретизира и доуточни.