Решение № 13 от 13.01.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Провадия, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Ив. Петрова при участието на секретаря Ж.Т.Б. като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело № 20243130100750 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Биозем Камчия“ ЕООД, ЕИК 201021533, със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, ПИ № 001003, местност „Под лозята“ срещу „Фиш груп“ ЕООД, ЕИК 201706409, с адрес: гр.

Дългопол, ул. „Христо Михайлов“ № 3, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 8821,89 лева, представляваща дължима наемна цена по сключен между страните договор № 163/06.07.2022г. за наем на земеделска земя с обща обработваема площ от 126.045дка, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2024г. до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и сторените в производството съдебно-деловодни разноски по делото.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: На 06.07.2022г. между ищеца като наемодател и ответника, като наемател е сключен договор за наем на земеделска земя с обща обработваема площ от 126.045дка. Договорът е сключен за срок от една стопанска година – от 01.10.2022г. до 30.09.2023г. Уговорена е наемна цена в размер на 70лева за декар. Посочва се, че предаването на владението на процесните имоти е осъществено на 01.10.2022 г. и плащането на наемната цена се дължи се дължи до изтичането на текущата стопанска година – 10.09.2023г. по банков път. Твърди се, че след изтичане срока на договора до настоящия момент наемателят не е изпълнил задължението си да плати наемната цена. По този повод била отправена нотариална 1 покана на 20.05.2024г. до ответника, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 04.06.2024г., но без резултат.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по делото.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и прави искане за неприсъствено решение, ответникът не се явява и не изпраща представител.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание с определение № 953/16.10.2024г., връчено на ответника на 21.10.2024 г.

За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенцията по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД ищецът е представил писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. А именно, че е налице валидно сключен между страните договор за наем на земеделска земя № 163/06.07.2022г., по който ищецът като наемодател е предоставил на ответника като наемател ползването на земеделска земя с обща обработваема площ от 126.045дка за срок на договора от 01.10.2022г. до 30.09.2023г. при наемна цена в размер на 70лева за декар и падеж на плащането – 10.09.2023г. Ответникът не ангажира отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание, с което си поведение не оспорва ищцовите твърдения и не е ангажирал доказателства, които да ги оборват.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност на претенциите.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода от спора и направеното от ищеца искане на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно представените по делото доказателства, в размер на 1914,00 лева, от които 354,00 лева, съставляващи дължима държавна такса и 1560,00 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фиш груп“ ЕООД, ЕИК 201706409 със седалище и адрес на управление гр. Дългопол, ул. „Христо Михайлов” № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „Биозем Камчия“ ЕООД, ЕИК 201021533, със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, ПИ № 001003, местност „Под лозята“ сумата от 8821,89лева, представляваща 2 дължима наемна цена по сключен между страните договор № 163/06.07.2022г. за наем на земеделска земя с обща обработваема площ от 126.045 дка, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2024г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА «Фиш груп» ЕООД, ЕИК 201706409, със седалище и адрес на управление гр. Дългопол, ул. „Христо Михайлов” № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „Биозем Камчия“ ЕООД, ЕИК 201021533, със седалище и адрес на управление: гр. Дългопол, ПИ № 001003, местност „Под лозята“ сумата от 1914,00 лева, представляваща направени в настоящото производството съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239, ал.4 ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 3