Решение № 17695 от 30.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17695 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110130597 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Н. М. Д. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 838,23 лева, равняваща се на ½ част от общо начислената главница в размер от 1 676,46 лева, представляваща стойност на водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 01.02.2012 г. до 30.11.2014 г. до имот с адрес: [адрес] по партида с клиентски № [№], начислена във фактури, издадени през периода 20.03.2012 г. - 18.12.2014 г.

Ищцата твърди, че при ответното дружество [фирма] във връзка с доставката на водоснабдителни и канализационни услуги за имот с адрес: [адрес] е открита партида с абонатен № [№] с титуляр лицето М.Д.Г.. Поддържа, че след извършена проверка за задълженията по партидата, същата установила, че при ответника са налице отразени такива в общ размер на сумата от 1 676,46 лева съгласно издадени фактури през периода от 20.03.2012 г. до 18.12.2014 г., а именно: фактури № № 0034858699/20.03.2012г.;

0035387669/12.04.2012 г;

0036152283/21.05.2012 г.;

0036651239/20.06.2012 г.;

**********/20.08.2012 г.;

**********/22.08.2012 г.;

0038325440/20.09.2012 г.;

0038989032/16.10.2012 г.;

0039848368/30.11.2012 г.;

0040155692/13.12.2012 г.;

0040764736/15.01.2013 г.;

**********/14.02.2013 г.;

0042014647/20.03.2013 г.;

0042556260/15.04.2013 г.;

0043225629/22.05.2013 г.;

0043760672/19.06.2013 г.;

0044385665/16.07.2013 г.;

0044904126/13.08.2013 г.;

0045083816/22.08.2013 г.;

0045541724/19.09.2013 г.;

0046176015/16.10.2013 г.;

0046855699/19.11.2013 г.;

0047338814/11.12.2013 г.;

0047997007/17.01.2014 г.;

**********/19.02.2014 г.;

0049216254/19.03.2014 г.;

0049889112/15.04.2014 г.;

0050534513/27.05.2014 г.;

0051086703/19.06.2014 г.;

0051695277/19.07.2014 г.;

0052313930/20.08.2014 г.;

0052959655/18.09.2014 г.; 0053638202/21.10.2014 г.; **********/19.11.2014 г. и фактура № 0054875755/18.12.2014 г. В исковата молба Н. Д. твърди, че е един от законните наследници – дъщеря на лицето М.Д.Г., починал на 18.07.2006 г., заедно с другата му дъщеря Ж. М. Г..

1

Оспорва дължимостта на ½ част от начислените суми, според наследствения си дял, с довод за липсата на облигационно правоотношение между наследодателя й и ответното дружество поради липсата на притежавани от същия право на собственост или вещно право на ползване, респ. ползване на облигационно основание по отношение на процесния имот, както и поради липсата на реално извършена доставка на водоснабдителни и канализационни услуги през фактурирания период до имота, които реално да са потребени от абоната. Оспорва процесният недвижим имот да е водоснабден, както и изправността на уредите за отчитане на доставяното количество вода. Излага подробни съображения, поради които намира вземанията и за погасени по давност, започнала да тече след изтичане на установения за плащането й 30-дневния срок. Намир за приложим към вземанията тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания – повтарящи се задължения с предварително определен падеж, с изначално определяеми размери. Посочва, че въпреки отправеното от Д. извънсъдебно оспорване на процесните суми, то последните не са отписани от счетоводството на [фирма]. С тези доводи Н. Д. обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество [фирма], чрез пълномощника си юрк. Е.П., признава иска, неоспорвайки, че спрямо процесните вземания, имащи периодичен характер, е изтекла приложимата към същите тригодишна погасителна давност. Посочва, че за водоснабден имот с адрес: [адрес] при дружеството е открита партида с клиентски номер [№] с титуляр наследодателя на ищцата.

Намира, че с поведението си [фирма] не е дало повод за предявяване на исковата претенция и за завеждане на делото, тъй като се касае за извънсъдебно претендиране на несъществуващи вземания. Ето защо, разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищцата. Посочва, че дори възможността за принудително изпълнение на вземанията да е погасена с изтичане на давността, то титулярят на притезанията има правото да ги претендира от длъжника и в случай на изпълнение, то последното би било надлежно.

Счита, че отговорност за разноски за [фирма] би възникнала само при предприемане на съдебни мерки или при оспорване на предявения отрицателен иск за несъществуване на вземанията, което в случая не е налице. С тези доводи ответникът отправя искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК и за възлагане на разноските в тежест на Н. Д. на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това.

Следователно, при предявена отрицателна установителна искова претенция, в доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми, активната си процесуална легитимация в процеса – качеството си на наследник на длъжника на вземанията по процесните фактури, както и периода – начален и краен момент на давността.

В тежест на ответника е да установи: съществуването на облигационно правоотношение през процесния период с наследодателя на ищцата, обусловено от притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, наследяване на вече възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ищцата; че за процесния 2 период ответникът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми и които са определени на базата на извършен отчет чрез изправно СТИ – водомер; респ. предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Съдът намира, че процесната искова претенция е предявена при наличието на съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явява и процесуално допустима.

Между страните не се спори, а и този факт следва от данните, съдържащи се в представения и приет по делото заверен препис от справка от системата „И.“, че през периода 20.03.2012 г. - 18.12.2014 г. по партида, открита при ответника [фирма] с титуляр М.Д.Г., с клиентски номер [№] и договорна сметка [№], са начислени задължения във връзка с предоставени водоснабдителни и канализационни услуги до имот с адрес: [адрес] по следните първични счетоводни документи: фактура № 0034858699 от 20.03.2012 г. на стойност от 22,34 лева; фактура № 0035387669 от 12.04.2012 г. на стойност от 35,28 лева; фактура № 0036152283 от 21.05.2012 г. на стойност от 35,28 лева; фактура № 0036651239 от 20.06.2012 г. на стойност от 25,08 лева; фактура № ********** от 20.08.2012 г. на стойност от 35,28 лева; фактура № 003789776 от 22.08.2012 г. на стойност от 37,05 лева; фактура № 0038325440 от 20.09.2012 г.на стойност от 37,04 лева; фактура № 0038989032 от 16.10.2012 г. на стойност от 37,04 лева; фактура № 0039848368 от 30.11.2012 г. на стойност от 37,05 лева; фактура № 0040155692 от 13.12.2012 г. на стойност от 37,04 лева; фактура № 0040764736 от 15.01.2013 г. на стойност от 37,04 лева; фактура № ********** от 14.02.2013 г. на стойност от 121,73 лева; фактура № 0042014647 от 20.03.2013 г. на стойност от 37,04 лева; фактура № 0042556260 от 15.04.2013 г. на стойност от 37,94 лева; фактура № 0043225629 от 22.05.2013 г. на стойност от 81,58 лева; фактура № 0043760672 от 19.06.2013 г. на стойност от 37,04 лева; фактура № 20044385665 от 16.07.2013 г. на стойност от 37,04 лева; фактура № 0044904126 от 13.08.2013 г. на стойност от37,04 лева; фактура № 0045083816 от 22.08.2013 г. на стойност от 33,08 лева; фактура № 0045541724 от 19.09.2013 г. на стойност от 17,64 лева; фактура № 0046176015 от 16.10.2013 г. на стойност от 21,17 лева; фактура № 0046855699 от 19.11.2013 г. на стойност от 51,54 лева; фактура № 0047338814 от 11.12.2013 г. на стойност от 19,40 лева; фактура № 0047997007 от 17.01.2014 г. на стойност от 21,17 лева; фактура № 048701048 от 19.02.2014 г. на стойност от 75,89 лева; фактура № 0049216254 от 19.03.2014 г. на стойност от 48 лева; фактура № 0049889112 от 15.04.2014 г. на стойност от 56,28 лева; фактура № 0050534513 от 27.05.2014 г. на стойност от 62,68 лева; фактура № 0051086703 от 19.06.2014 г. на стойност от 55,29 лева; фактура № 0051695277 от 19.07.2014 г. на стойност от 52,77 лева; фактура № 0052313930 от 20.08.2014 г. на стойност от 87,05 лева; фактура № 0052959655 от 18.09.2014 г. на стойност от 59,59 лева; фактура № 0053638202 от 21.10.2014 г. на стойност от 58,94 лева; фактура № ********** от 19.11.2014 г. на стойност от 118,64 лева и фактура № 0054875755 от 18.12.2014 г. на стойност от 63,10 лева или обща фактурирана стойност на задълженията в размер от 1 676,46 лева. От справката се установява също, че към 16.08.2021 г. общият размер на задълженията по партидата на лицето е в размер на сумата от 8 806,80 лева, в частност задълженията по процесните фактури.

Данните, следващи от приобщените по делото фактура № 0118402908/15.11.2022 г. и фактура № 0114066979/17.05.2022 г., издадени от [фирма] по партида с клиентски номер [№] със задължено лице – потребител М.Д.Г. и за процесния имот, отразяващи текущо начислени суми във връзка с предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, сочат, че в документите фигурира като задължение в графа „старо салдо“ сумата от 8 806,80 лева (по фактурата от 15.11.2022 г.), респ. сумата от 8 323,10 лева (по фактурата от 17.05.2022 г.), както и, че върху тези суми се начисляват и лихви за забава.

Установява се от приетото по делото Удостоверение за наследници № 3

000611/29.07.2011 г., издадено от Община Димово, че лицето М.Д.Г. е починало на 18.07.2006 г., оставяйки за свои законни наследници дъщерите си Н. М. Д. – ищцата по делото и Ж. М. Г..

С оглед на изложеното, съдът намира, че счетоводното отразяване на сумата в общ 1 676,46 лева по фактури за периода от 20.03.2012 г. до 18.12.2014 г. като задължение на наследодателя на ищцата – М.Г. по клиентски номер [№] към ответното дружество, в частност чрез отнасянето им в графа „старо салдо“, начисляване на лихви за забава върху същата, като част от общо дължимите суми и неотписването им като такива от партидата за процесния имот – обстоятелство, неоспорено в процеса от [фирма], поражда правния интерес на ищцата – в качеството си на законен наследник на починалото лице – титуляр на партидата да поиска признаване на недължимостта на ½ част от общо начислената сума или на вземането от 838,23 лева, съответна на наследствения дял от наследството на своя баща М.Г., включващо правата и задълженията, в т. ч. чрез заявените в процеса основания за недължимост.

В тази връзка съдът съобрази и доводите на ответната страна, изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 131 ГПК, с който [фирма], макар да признава обстоятелството, че спрямо процесните вземания е изтекла приложимата тригодишна погасителна давност, то това води до погасяване на възможността за принудителното им изпълнение, но титулярят на правото може да го претендира от длъжника и в случай на изпълнение последното би било надлежно. Само по себе си обстоятелството, че процесното вземане съществува при [фирма] като парично притезание за доставени водоснабдителни и канализационни услуги с насрещно задължено лице наследодателя на ищцата Н. Д., включва се като задължение в месечните фактури и се олихвява с начисляването на законна лихва за забава, свидетелстват за факта, че ответното дружество извънсъдебно претендира да е носител на паричните вземания по процесните фактури, което обуславя интереса на ищцата да отрече сумите с цел да бъде установено със силата на пресъдено нещо, че същата не ги дължи на ответника, като гарантира, че този спор е разрешен между страните. Наред с това, продължаващото начисляване на вземанията прави възможно тяхното погасяване чрез извънсъдебно плащане, респ. чрез извършване на прихващане, поради което доводът на ответника за невъзможността да ги реализира по принудителен ред също не е от естество да лиши ищцата от интерес от търсената защита чрез отричането им.