Решение № 1005 от 01.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1005 гр. Плевен, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20224430100765 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана от М.

Ш. К., ЕГН: **********, адрес: гр. *** срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** иск правно основание чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми, а именно: главница в размер на 10964.34 лв., законна лихва в размер на 97.46лв., неолихвяемо вземане за разноски в размер на 220,90 лева, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.

№6019/2009г. по описа на ПлРС за събирането на които е образувано изп. дело № 1469/2019 г., от ЧСИ Т. К. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен.

Твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че 16.07.2019г. е наложен запор върху всички вземания постъпващи по банкова сметка на ищеца до размера на дълга му по процесното изпълнително дело. Излага, че взискател по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 6019/2009г. по описа на ПлРС е ответникът. Сочи, че за период повече от пет години от страна на кредитор не са предприемани действия, които да прекъсват погасителната давност, спрямо задълженията обективирани в процесния изпълнителен лист. Твърди, че с налагане на запор върху банковата му сметка възниква правен интерес за него да оспори съществуването на вземането. Счита, че процесното вземане е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

1

В нарочна писмена молба процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи депозираната искова молба като основателна и доказана и да му присъди разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан. Излага, че на: 08.10.2007 г. е бил сключен Договор за кредит текущо потребление между „***“ АД като кредитор и М. Ш. К. като кредитополучател, М.Н. К.а като съдлъжник, обезпечен с поръчителството на И.М. К.; че поради допусната забава в плащанията, кредитът е станал изискуем и кредиторът е предприел необходимите действия за събиране на вземането, като се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6019/2009 г. по описа на P C Плевен и по негова молба е образувано изпълнително дело № 311/2010 г. по описа на ЧСИ Т.К., per. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен; че ПДИ по изпълнително дело № 311/2010 г., ведно с приложената към нея заповед за незабавно изпълнение, е била връчена на ищеца на 03.05.2010 г.; че длъжникът не е възразил срещу нея, поради което същата влязла в сила спрямо него на 18.05.2010 г.; че от този момент насетне започва да тече нова пет годишна погасителна давност / О-е № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о.; че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г., сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД, ответното дружество е придобило вземането срещу ищеца по процесния договор. Моли съда, ако счете, че договорът за цесия не е надлежно съобщен на ищеца да му връчи уведомление за същата. Навежда доводи, че вземането на ответника не е погасено по давност, тъй като: с молбата за образуване на изпълнителното дело на 09.04.2010 г. е е поискано конкретно изпълнително действие - опис и оценка на опис на движими вещи на ищеца; на 28.04.2010 г. е вписана възбрана на притежаван недвижим имот на ищеца; на 14.05.2010г. е наложен запор на трудово възнаграждение, което ищецът е получавал от фирма *** ООД, в резултат от който по изпълнителното дело ежемесечно постъпвали суми; на 06.12.2013г. е наложен запор на трудовото възнаграждение, което ищецът е получавал от фирма „***“ ООД като последната удръжка от запор е била от 17.06.2014 г. Сочи, че при постъпването на суми от наложения запор по изпълнителното дело представлява плащания от трето лице в резултат на извършени изпълнителни действия от конкретно посочен изпълнителен способ. Излага, че в този смисъл всяко постъпление на суми е реализиране на изпълнителния способ, като поддържането на висящността на изпълнителния процес по този начин от страна на взискателя прекъсва не само срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но и погасителната давност с оглед задължителната практика на ВКС. Навежда доводи, че с прекъсването на давността с всяко от горепосочените действия по изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба, нито понастоящем. Излага, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането или поискването на всяко действие за 2 принудително изпълнение. Сочи, че срокът на новата давност започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Твърди, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. след образуване на изпълнителното дело давността за вземането е спряла да тече, като въпреки отмяната на постановлението с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. в периода от образуването на изпълнителното дело до новото тълкуване от ВКС следвало да запази именно това разрешение. Счита, че до 26.06.2015 г. е приложимо задължителното тълкуване съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. и срокът на погасителната давност за процесиите вземания, предмет на събиране по изпълнително дело № 311/2010 г. по описа на по описа на ЧСИ Т.К., per. № *** на КЧСИ, с район на действие ОС Плевен, е спрян. Твърди, че преди да изтече петгодишният давностен срок от ответика са предприети последващи изпълнителни действия, като е образувано ново изпълнително дело срещу ответника и в молбата за образуване изрично е поискан конкретен изпълнителен способ, в който смисъл са и постановките на горецитираното Тълкувателно решение № 2/2015 г. Поради изложеното намира, че е неправилен изводът на ищеца, че първото изпълнително действие е било чак от 16.07.2019 г., към която дата вземанията били погасени по давност. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 08.10.2007 г. и Погасителния план към него сключен между „***“ ЕАД като кредитодател и М. Ш. К. и М.Н. К.а като кредитополучатели, че Банката е отпуснала на кредитополучателите кредит в размер на 12000 лева за текущо потребление.

Видно е, че по ч.г.д. № 6019/2009 г. по описа на ПлРС са издадени заповеди № 3666/29.10.2009 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист въз основа на нея в полза на „***“ ЕАД срещу ищеца по делото за процесните суми.

От представения по делото Договор за покупко продажба на вземания от 06.03.2012 г., както и от Приложение №1 от 16.03.2012 г. към него се установява, че *** ЕАД е прехвърлила вземането си по процесния договор за кредит на ответника по делото.

Установява се от приобщеното по делото Удостоверение от ЧСИ Т. К., че въз основа на издадения по ч.г.д. №6019/2009 г. изпълнителен лист по из. дело № 311/2010 г. е събрана сума в размер на 4715 лева, а по из.дело № 1469/2019 г. няма събрана сума.

Видно е от приобщено като доказателство по делото изпълнително дело 3

№2010***0400311/09.04.2010 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е образувано по искане на „***“ ЕАД, срещу ищеца по делото, М.Н. К.а и И.М.

К. /поръчител по кредита/, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.г.д.

№6019/2009 г. по описа на ПлРС, с който на длъжника е разпоредено да заплати на кредитора процесните суми.

Установява се, че по образуваното изпълнително дело, по отношение на ищеца са извършвани следните валидни изпълнителни действия: на 09.04.2010 г., при образуването на изпълнителното дело е възложено правомощие на ЧСИ Т. К. по чл.18 ЗЧСИ; на 17.05.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в *** ООД; на 05.07.2010 г., 11.08.2010 г., 13.09.2010 г.,29.09.2010 г., 02.11.2010 г., 30.11.2010 г., 27.01.2011 г., 09.02.2011 г., 08.03.2011 г., 30.03.2011 г., 09.05.2011 г., 01.06.2011 г., 13.07.2011 г., 18.08.2011 г., 12.09.2011 г, 29.09.2011 г., 21.11.2011 г., 29.12.2011 г., 18.01.2012 г., 27.02.2012 г., 20.03.2012 г., 11.04.2012 г., 07.06.2012 г., 11.06.2012 г., 05.07.2012 г., 24.08.2012 г., 12.09.2012 г., 10.10.2012 г., 02.11.2012 г., 31.01.2013 г., 05.03.2013 г . са постъпвали плащания от ответника във връзка с наложения запор на трудовото му възнаграждение; че на 09.12.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „***“ ООД ; на 08.01.2014 г., 05.02.2014 г., 26.02.2014 г., 24.06.2014 г. , са постъпвали плащания от ответника във връзка с наложения запор на трудовото му възнаграждение.

Приобщено като доказателство по делото е и изпълнително дело №20219150401469/14.06.2019 г., по описа на ЧСИ Т. К. с рег. № *** от регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС Плевен, че същото е образувано по искане на ответника срещу ищеца по делото, въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.г.д. №6019/2009 г. по описа на ПлРС, с който на длъжника и М.Н. К.а и И.М. К. /поръчител по кредита/ е разпоредено да заплати на кредитора процесните суми.

Видно е, че по образуваното изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия: на 14.06.2019 г., при образуването на изпълнителното дело е възложено правомощие на ЧСИ Т. К. по чл.18 ЗЧСИ; на 24.07.2019 г. е наложен запор върху сметка на ищеца в „***“ ЕАД; на 25.07.2019 г. е наложен запор върху сметка на ищеца в „***“ АД;

03.09.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в „***“ ЕООД; на 25.02.2021 г. – насрочен опис на движими вещи на ответника Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед наведените твърдения в ИМ съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Искът по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, той е отрицателен установителен и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно 4 изпълнително дело. Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

По допустимостта:

Съдът следи служебно за правният интерес от предявения отрицателен установителен иск. Ищецът основава иска си на обстоятелства, настъпили след приключване на гражданското дело, по което е издадено изпълнителното основание, следователно допустимостта на същия произтича от разпоредбата на чл. 439, ал.2 ГПК. Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск би могъл да постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК. С оглед на изложените в исковата молба твърдения, че вземането е погасено по давност след издаване на изпълнителния лист срещу длъжника съдът намира, че ищецът има правен интерес да води настоящия иск за сумите, присъдени с издадения изпълнителен лист.

По отношение на основателността на иска:

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че е налице висящо изпълнение срещу него, образувано от ответника, за процесната сума, че е налице новонастъпил /след приключване на ч.гр.д. №6019/2009 г. по описа на ПлРС / факт с правопогасяващ ефект за задълженията по изпълнителното дело.