Решение № 343 от 07.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. София, 07.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110113378 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Ю. Б.“ АД, правоприемник на „Б. П. П.

Ф.“, действащ чрез Б. П. П. Ф. С.А-клон България срещу Е. В. И. за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата от 2538,62 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-14156131/17.11.2016г., ведно със законна лихва от 03.12.2020г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 97,70 лева за периода от 20.09.2017г. до 16.11.2020г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 60683/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.

Ищецът твърди, че на 17.11.2016г. бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-14156131 с ответника, посредством който страните били постигнали съгласие кредиторът да отпусне заем в общ размер на 4700 лева за срок от 24 месеца. Сумата следвало да бъде изплатена на 24 броя равни месечни вноски, всяка от която в размер на 303,46 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите, както и била уговорена такса ангажимент, срещу което се сключвал договор при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т. 5 ЗПК. Сочи, че таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал таксата от общия размер на кредита. Сумата, предмет на договора, била преведена по личната сметка на ответника. Сочи, че в чл. 5 от договора била уговорена и лихва за забава в 1 размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди, че длъжникът бил преустановил плащането на вноските по кредита на 20.08.2017г., към която дата били погасени 8 месечни вноски. Поддържа, че кредитът станал изискуем на 20.09.2017г.

/падежната дата на втората пропусната месечна вноска/. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Е. И., с който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че исковата молба е недопустима, тъй като възможността клон на дружеството да участва в съдебен процес, дори като пълномощник на юридическо лице от негово име и за негова сметка, била изключена като аргумент за това се извличал от разпоредбата на чл. 20 ТЗ. Поддържа, че клонът макар и да разполага с функционална и оперативна обособеност не притежава качеството субект на правото и съгласно чл. 27 ГПК бил неправосубектен и не притежавал процесуална легитимация. Оспорва ищецът да е обявил договора за потребителски кредит за предсрочно изискуем. Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. Представеното към исковата молба уведомление, наименовано „последна покана“ било подписано от представител на ищеца, тоест това уведомление представлявало частен свидетелстващ документ като липсвали доказателства това изявление да е било отправено до ответника и да е достигнало до нея.

Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между страните. Оспорва кредиторът да е предоставил сумата от 4700 лева, предмет на договора. Твърди, че подписът й е бил пренесен посредством специални технически средства. Поддържа, че договорът е нищожен в частта, с която са уредени лихвите поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК.

Оспорва начисления лихвен процент по договора, като твърди, че същият е неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. Сочи, че в случая се достигало до значителна нееквивалентност на насрещни престации. Намира, че договорът бил сключен в нарушение на клаузите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК- шрифтът на договора бил по-малък от 12; нямало посочен срок на договора, а единствено погасителен план; липсвала методика за изчисляване на референтен лихвен процент. От договора не можело да се извлече информация за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а именно[1]колко била лихва, главница и такса. Сочи, че процесният договор бил сключен и в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК. Оспорва дължимостта на претендираните от ищеца застраховка „Защита на плащанията“ и „такса ангажимент“. Поддържа, че застраховката противоречала на КЗ, а и не било доказано ответникът да се е възползвал от услугата. На следващо място, твърди, че в ЗПК липсвали институти като „такса ангажимент“, „защита на плащанията“ и др. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

С влязло в сила протоколно определение от 12.10.2023г. съдът е прекратил производството по делото в частта, с която са предявени под условия на евентуалност осъдителни искове за същите суми и основание.

2

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.12.2020г. по ч.гр.д. № 60683/2020г. по описа на СРС, 161 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на действително правоотношение по договор за потребителски кредит от 17.11.2016г., обстоятелството, че е предоставил на Е. И. заемната сума, предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита; изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва за забава.

На първо място с оглед възраженията на ответника за недопустимост на производството съдът намира следното:

От представените доказателства се установява, че „Б. П. П. Ф.“ ЕАД е било преобразувано по реда на чл. 265г от ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на капитала- „Б. П. П. Ф.“ С.А- Франция с номер в Търговския и фирмен регистър №, както и че от 24.04.2018г. /след датата на сключване на процесния договор/ „Б.

П. П. Ф.“ ЕАД е заличен търговец.

Съгласно записванията в общодостъпния публичен търговски регистър „Б. П. П. Ф.“ С.А- Франция, вписано в Парижки търговски регистър под № има регистриран клон в Република България - „Б. П. П. Ф.“ С.А, клон България КЧТ, ЕИК.

От извършена справка в Търговския регистър се установява, че на 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговско предприятие на „Б. П. П. Ф.“ клон България КЧТ по реда на чл. 15 от ТЗ, като същото е вписано по партидите на правоприемника „Ю. Б.“АД. В този смисъл е и представеното Удостоверение с изх. № 20230608122757 от 08.06.2023г.

Настоящото производство след извършеното прехвърляне на предприятие е продължило с участието на правоприемника. От извършена справка в Търговския регистър се установява, че към 04.12.2023г. „Б. П. П. Ф.“ С.А, клон България КЧТ е заличен търговец. Поради което решението по делото следва да бъде постановено именно спрямо правоприемника- „Ю. Б.“ АД.

При така гореизложената фактология първоначалният ищец е правоприемник на първоначалния кредитор и правата и задълженията му са преминали върху ищеца. Следва да бъде посочено, че исковете са предявени от юридическото лице- „Б. П. П. Ф.“ С.А., което обстоятелството се установява, както от заявлението по чл. 410 ГПК, така и от исковата молба, в които изрично е посочено, че юридическото лице действа чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А, клон България КЧТ. Клонът е обособяване на част от дейността на търговеца извън населеното място, където се намира неговото седалище, част е от предприятието на 3 търговеца, който чрез него извършва търговска дейност, като правата и задълженията възникват за търговеца, тъй като клонът не е субект на правото. В този смисъл и Решение № 119 от 01.09.2017г. на ВКС по т.дело № 1056/2016г. Чрез регистриране на клон по чл. 17а ТЗ чуждестранните юридически лица осъществяват дейност на територията на Република България, какъвто е и настоящият случай. В този смисъл предявените искове са допустими като предявени от правосубектна страна и следва да бъдат разгледани по същество.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните съдът намира следното:

В конкретния случай по делото е представен Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14156131, оторизационен код ********** от 17.11.2016г., сключен между „Б. П. П.

Ф.“ ЕАД и Е. В. И.. От съдържанието на договора се установява, че е договорен размер на кредита 4700 лева; застрахователна премия- 631, 68 лева, такса ангажимент- 164,50 лева, брой погасителни вноски- 24 броя, месечна погасителна вноска – 303,46 лева. Общата стойност на плащанията е 7283,04 лева при годишен процент на разходите- 47,47 % и годишен лихвен процент- 35,52 %.

От представеното платежно нареждане от 18.11.2016г. се установява, че в полза на Е.

И. е преведена сума в размер на 4535,50 лева с основание „съгл.договор PLUS-14156131“. В Приложение № 2 към договора е посочено, че нетната сума за получаване по договора след удържане на такса ангажимент и застрахователни премии, ако има такива е в размер именно на 4535,50 лева /4700 – 164,50/.

Съгласно чл. 2 от договора размерът на предоставения с договора заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“. Размерът на кредита за покупка застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „Д. С.“ ЕАД. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.

Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвеният процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

Приет е като доказателство и Сертификат № PLUS-14156131, удостоверяващ че застрахователят C. A. V. S., France чрез клона си „К. Ж., клон България“ и C. A. R. D. SA чрез клона си „К. О. з., клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия са се съгласили да застраховат съгласно приложените ОУ на застраховка „Защита на плащанията“ изпълнението на задълженията по кредита от страна на ответника.

От така описаните доказателства се установява, че е бил сключен договор за потребителски кредит с посочените по-горе условия, както и че сумата е била реално преведена на кредитополучателя. Ответникът не е възразил относно автентичността на 4 сключения договор за потребителски кредит, а е посочил, че подписът е пренесен посредством специални технически средства върху представеното по делото копие от договора, което възражение остана недоказано, доколкото по делото беше представен и приет като доказателство оригиналът на сключения договор, който съответства напълно на представеното с исковата молба копие от него. Поради което съдът приема, че е настъпило валидно правоотношение между цедента и ответника с предмет предоставяне на кредит в размер от 4700 лева, както и че на ответника е била предоставена заемна сума в размер на 4535,50 лева.

На основание чл. 5, изр. 2 от договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитодателя става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени в договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.