Решение № 377 от 12.04.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. П., 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселка Златева при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Веселка Златева Гражданско дело № 20215220100902 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.

В исковата си молба против В. Т. Б., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.В.“№56, вх.Б, ет.2, ап.7 и Л. Г. Ал., ЕГН********** от гр.П., ул.“К.Б.

І“№35 ищецът Професионална гимназия по строителство и архитектура – гр.П., представлявана от Директора П. И., чрез адв.Ч. твърди, че съгласно чл.29 от Закона за предучилищното и училищното образование и чл.19, ал.1 от Закона за професионалното образование и обучение държавните учреждения, включително и държавните професионални гимназии, били самостоятелни юридически лица и държавата им предоставяла за ползване и управление имоти - публична държавна държавност, необходими за осъществяване на учебната им дейност. Такъв имот по отношение на ищеца представлявал ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.П., с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при съседи на имота:

№***, ***, ***.

Този имот бил част от имот пл. № 119 в кв. 136 по обезсиления план на 1 гр.П. от 1959г., целият с площ от 1000 кв.м., попадащ в очертанията на терен, включващ и други имоти, заети от проведено комплексно мероприятие, попадащо изцяло в оградения двор на ищеца. Имотът станал държавна собственост през 1966г., след като бил отчужден във връзка със заповед №1298/1959г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройство.

Площта на терена била включена в УПИ ІІІ- Сградостроителен техникум в кв.135, в който заедно с процесния имот попадал и имот с идентификатор *** - също държавна собственост. Целият този терен бил предвиден за построяване и обслужване на сградостроително училище, което мероприятие било реализирано, като освен училищната сграда от 630 кв.м. имало построени и други по-малки сгради и полигон за провеждане на учебна практика.

Процесния имот бил отчужден от Г.С.Н. като имот с пл.№119 от кв.136 по обезсиления план на град П. от 1959г. По молба на наследниците му със заповед на Кмета на Община П. била отказана отмяна на отчуждаването му поради реализирано мероприятие и липса на условията на чл.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Този отказ бил обжалван пред Окръжен съд - П., но е потвърден и влязъл в сила - видно от определение №2720 от 26.05.1999г., на ВАС, постановено по адм.д.№1458/1999г. След като не успели да постигнат отмяна на отчуждаването на имот с пл.№119 от кв.136 по обезсиления план на гр. П. от 1959г., наследниците на Г.С.Н. предприели действия по възстановяване на същия по реда на ЗСПЗЗ - като земеделски имот. Същото било без основание, защото имотът никога не бил със статут на земеделска земя, а бил отчужден по реда на по §85 от ППЗПИНМ и не подлежал на реституцията, предвидена в ЗСПЗЗ. Въпреки всичко през 2005г. Н.Г.Я., като единствен наследник на Г.С.Н., се сдобила с решение №5Д042 от 24.03.2005г. на ОСЗГ-П. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници на нива от 1 декар, попадаща в регулацията на гр.П., съставляващ част от имот с пл.№119 в кв.136, установено със съдебно решение от 13.01.2005г. на PC-П. по гр.д.

№724/2004г. на основание чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ. Тези решения, обаче, били непротивопоставими на Държавата и ищеца като нейн процесуален субституент. Те били и материално незаконосъобразни и не били произвели конститутивно действие, защото имало законови пречки за възстановяване на собствеността, установени в чл10б, ал.1 и чл.24 ал.2 ЗСПЗЗ, изключващи 2 земеделската реституция. В тази връзка наследницата на Г.С.Н. Н.Г.Я. - не се легитимирала като носител на правото на собственост по силата на заявената реституция. Затова ищецът оспорва обстоятелствата, изложени в решенията, както и издадения въз основа на тях на основание чл.483 ал.1 от ГПК във вр. с чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ нот. акт за собственост върху недвижим имот, придобит по реституция №197, том II, дело №376/2007г. - процесният недвижим имот бил с публичен характер и собственост единствено на Държавата. В тази връзка извършената в последствие покупко-продажба, обективирана в нот. акт за покупко -продажба №145, том 2, дело №288/2012г. също била без основание, защото продавачът Н.Г.Я. никога не била собственик на процесния имот. За да продаде този имот на ответника В. Т. Б., тя се позовала на наследяването си по закон на имота, оставен й от Г.С.Н.. Затова оспорва и обстоятелствата, изложени в нот. акт за покупко -продажба №145, том 2, дело №288/2012г., тъй като процесният недвижим имот по силата на закона бил собственост на Държавата, която упражнявала своите права през всичките тези години от 1966г. и понастоящем - чрез ищеца -, владеела и ползвала изцяло имота, включен в границите на УПИ III - Сградостроителен техникум в кв.135 по регулационния план на гр.П. и никой не му оспорвал собствеността върху същия.

С оглед изложеното твърди ищецът, че ответникът не бил придобил правото на собственост върху процесния имот, тъй като не можел да придобие от своя праводател права, които той не притежавал. Държавата като действителен собственик на целия имот не била губила своите права над него.

Съгласно чл.14, ал.3 от Закона за държавната собственост ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка, на които било предоставено управлението на държавни имоти, имали право да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. С предоставянето на държавния имот за управление, публичното тяло, което упражнявало правото на държавна собственост, се явявало процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация. В тази насока ищецът, се явявал процесуален субституент на Държавата, на когото било предоставено управлението на ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр.П., с площ от 670 кв.м., с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване- друг вид застрояване , при съседи на имота: № ***; № ***; №

3

***. Тези обстоятелства обуславяли и правния интерес от предявяване на настоящия иск. Затова моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че държавата е собственик на процесния имот.

При условията на евентуалност моли да се приеме, че Държавата е собственик въз основа на давностно владение. Претендира разноски. Сочи доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В.Б.. Оспорва иска, като твърди, че не Държавата, а той бил собственик на спорния имот, който придобил с нот. акт за покупко-продажба №51, том ХХVІІІ, дело №4400/2012г. Праводателката му Н.Г.Я. го притежавала по наследство от своя баща Г.С.Н., като имотът, който до 1959г. бил със статут на земеделска земя, й бил възстановен по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ с решение на Районен съд - П. по гр.дело №724/2004г., въз основа на което било издадено и решение №5Д042 от 24.03.2005г. на ОСЗГ гр.П.. Още през същата 2007г., след като възстановила имота си, праводателката му Н.Г.Я. извършила необходимите стъпки за заснемането и обособяването му като самостоятелен имот - подала молба и се е снабдила със заповед №19/01.02.2007г. на Кмета на Община П. за попълване на кадастралната карта с новозаснетия имот пл.№7638 в кв.35 по плана на гр.П.. Респективно, в издаденото тогава от Община П. удостоверение за описание на имот изх.

№736/23.03.2007г. било записано, че имотът не попадал в терен, предвиден за изграждане на обект - публична държавна или публична общинска собственост -, а месец по-късно била издадена заповед №140/20.04.2007г. на Областен управител за отписване на имота от актовите книги на недвижимите имоти - частна държавна собственост. Не отговаряло на истината твърдяното в исковата молба, че от 1966г. до сега Държавата упражнявала своите права върху процесния недвижим имот, като го владеела и ползвала чрез ищеца ПГСА-гр.П.. Откакто бил собственик на имота, единствено ответникът го владеел и ползвал, а преди него - от 2007г. - имотът бил владян и стопанисван от праводателката му Н.Г.Я.. Имотът бил своевременно регистриран на негово име както в отдел МДТ при Община П., така и в АГКК - служба П., видно от скица на ПИ №8160/08.11.2012г. Когато го закупил, имотът бил ограден с колове и жив плет и макар оградата му и към настоящия момент да не била плътна, то ясно се виждало къде били границите му. В него ищецът не провеждал никакви мероприятия, както и никога не бил провеждал.

4

Имотът бил отделен от двора на училището и най-късно от момента на възстановяването му по ЗСПЗЗ бил във владение на неговата праводателка.

Ответникът Банев лично при закупуването му през 2012г. доукрепил живия плет и поставил в парцела преместваеми съоръжения под формата на временна тоалетна и временна съблекалня за работниците, които трябвало да извършат строежа на плануваната от него жилищна сграда. Строежът така и не започнал, тъй като архитектът, когото ангажирал за изготвяне на архитектурен прект на сградата, го уверил, че къщата би се разположила по[1]добре, ако изравни границите на парцела чрез процедура по чл. 15, ал.З и 4 от ЗУТ. За целта с помощта на правоспособен инженер-геодезист изготвил предложение до ищцовата страна за обособяване на нов УПИ с идентификатор *** по КККР на гр.П. за промяна в границите на двата съседни имота, като от неговия имот се придал към техния, а от техния към неговия, тъй че всичко да било равностойно като квадратура, но имотните граници да бъдели правилни и малката част от сградата на ищцовата гимназия, попадаща в неговия имот, да преминела изцяло в нейна територия. По това негово предложение, което било изпратено за становище и съгласуване до ПГСА-П., Областен управител на област П. и Министерство на образованието, младежта и науката, се оформила преписка, но за да се извърши процедурата по чл. 15, ал.З и ал.4 от ЗУТ било необходимо частта от двора на училището, която щяла да се замени с част от имота на ответника, да бъде променена от публична в частна държавна собственост. Тъй като подобна промяна се правела с акт на Министерски съвет, процедурата се забавила въпреки принципните съгласия, изразени както от ищеца, така и от РИО П. и Областна администрация П.. Преписката все още не била приключила и през всички тези години именно тя възпрепятствала възможността на ищеца да застрои процесния имот, който бил закупен от него с единствената цел да го ползва за жилищни нужди. От исковата молба разбрал, че Държавата вместо да превръща част от имота си - училищен двор - от публична в частна държавна собственост, за да извърши исканата от ответника замяна, решила да твърди, че неговият имот всъщност е неин, като при условията на евентуалност се позовава и на давностно владение - искане, на което категорично възразява ответника и което било абсурдно, при положение, че в имота му нямало реализирани държавни мероприятия и че от 2007г. до настоящия момент държавата чрез ПГСА-гр.П. не била имала 5 никакъв достъп до този имот, не го владяла, стопанисвала и ползвала, а навсякъде в преписката го титулувала като „имот, частна собственост на В.Б., граничещ с имота на ПГСА- гр. П.". Твърди, че в последния акт №6150 за публична държавна собственост на Министерство на регионалното развитие и благоустройството от 09.10.2012г., / актът бил издаден месец преди ответникът да закупи имота/ държавният имот, ползван от ПГСА -гр.П. бил описан с площ от 25678 кв.м и като граничещ с неговия имот с идентификатор ***. Тази квадратура и граници напълно съответствали и на приложената към акта скица, което ясно показвало, че собственият му имот не попадал в границите на училищния двор. Въпросният акт №6150 от 09.10.2012г. бил съставен въз основа на по-рано съставения акт №3079/21.03.2000г., в който имотът, собственост на държавата, бил описан с 546 кв.м по-малко, а именно - 25132 кв.м. Т.е. имотът на ответника не отпаднал впоследствие от това описание, тъй като реално квадратурата на училищния двор се била увеличила в следващия акт и без неговия имот. От своя страна акт №3079 от 21.03.2000г. изрично позовавал съставянето си на по-рано съставените АДС с еднакъв №1650/03.12.1964г. За разлика от останалите актове, с които били одържавени имоти за нуждите на училището, носещи все №1650, то актът, с който се твърдяло, че бил одържавен имота на Г.С.Н. /баща и наследодател на праводателката на ответника Н.Г.Я./ носил различен номер - №2692 от 28.01.1966г. Т.е. още от 2000г. /преди възстановяване на имота по реда на чл. 11 от ЗСПЗЗ/ този акт не бил включен сред правопораждащите актове, на които се позовавала държавната претенция за собственост върху двора на ПГСА-гр.П..