Решение № 1891 от 26.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1891 гр. София, 26.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110202325 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр.София, кв...., срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 1741133, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е санкционирана с налагане на "глоба" в размер на 600,00 (шестстотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че не е установено и не е посочено в електронния фиш, че в процесния пътен участък е поставен знак, че движението на МПС може да се контролира чрез видеонаблюдение /радар/; че не е установено на какво разстояние от знака е извършено заснемането и дали е съставен надлежен протокол, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи; че не може да се установи кой орган на СДВР – с посочване на длъжност и имена, е 1 установил и извършил засичането с мобилната камера, както и че в посочения пътен участък на посочената дата и час не се е виждало служебно МПС на органите на МВР да са застанали на видимо място, а ако е имало – са били спрели служебния автомобил на скрито място без да се вижда. Отделно от изложеното се сочи, че при заснемането от контролните органи с мобилната камера е съществувала законова възможност органите на МВР да спрат веднага водача на МПС и да му бъде съставен АУАН или със събраните данни от тях /снимката от мобилната камера/ да бъде поканен нарушителят да му се състави АУАН, с който да бъде спазена процедурата по ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, с което се установяват нарушенията. Акцентира се, че ЗДвП регламентира и допуска контрола по пътните участъци да бъде контролиран от технически средства – камери /стационарни или мобилни/ само в обхвата на средствата за видеонаблюдение, като за това има изискване да бъде поставен съответния обозначителен знак, както и да се осъществява само в обозначения пътен участък, както и когато в този участък няма контролен орган на МВР.

По изложените съображения е депозирано искане към съда да отмени атакувания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, се представлява от адв.М. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по изложените в нея съображения и моли атакуваният електронен фиш да бъде отменен. В допълнение се позовава на изтекла в полза на жалбоподателя абсолютна погасителна давност. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от 2 фактическа страна следното:

На 12.09.2017 г. в 11:42 ч. в гр.София, на Околовръстен път, бензиностанция „ШЕЛ – Казичане“, с посока на движение от бул.“Ботевградско шосе“ към бул. “Цариградско шосе“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 613, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил „Ауди КУ 7” с рег. № ... от 95 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, въведена в пътен знак „В-26“, т.е. превишение на скоростта от 45 км./ч.

Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят З. М.

М..

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К, № 1741133 срещу жалбоподателя М., с който същата е санкционирана с налагане на глоба в размер на 600,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Фишът бил връчен на жалбоподателя на 16.01.2025 г.

От приложения към делото снимков материал – снимка № 6008, радар № 613 (заснет с мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, радар № 613), който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 12.09.2017 г., в 11:42:48 ч., в район с координати 42.39.6563 и 23.27.3916 е измерена скорост на движение от 98 км/ч., като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, регистриран на името на жалбоподателя З. М. М..

Към материалите на делото е приложен и протокол от 12.09.2017 г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП – СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M” № 613 е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това, като релевираните в жалбата доводи, навеждащи в противоположния аспект, са изцяло неоснователни.

Техническото средство – мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, № 3

613 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност на одобряването 24.02.2020 г.

Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” е преминала проверка на 27.06.2017 г. От приложения по делото протокол № 6-38-17/27.06.2017 г. на лаборатория „Полицейска техника” е видно, че мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” № 613 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Изложеното съдът приема за безспорно установено от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; часови график за работата на нарядите, протокол за използване на АТСС от 12.09.2017 г., протокол № 6-38-17/27.06.2017 г. на лаборатория „Полицейска техника”, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш, справка от КАТ за собственик на превозно средство; справка – картон на водача, сертификат за преминато обучение за работа с АТСС.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви и в своята съвкупност напълно изясняват възприетата и описана по – горе фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

4

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от Министъра на вътрешните работи образец, поради което и доводите на въззивника, релевирани в протовоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Независимо от изложеното обаче съдът намира, че в конкретния случай издаденият на жалбоподателя електронен фиш следва да бъде отменен , по следните съображения:

С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това, извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материалноправно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл, институтите на давността в двете й разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

5

В цитираното постановление е прието още, че пример за такова субсидиарно приложение е институтът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите, когато разпоредбите на давността, уредени в НК, следва да намерят субсидиарно приложение.

Трайно установено положение е, че погасителната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице.

Погасителната давност в общия случай започва да тече от деня, в който е довършено престъплението/нарушението – чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване, независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал.