Решение № 260051 от 10.12.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10.12.2020 година гр. Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав на ………..шестнадесети ноември…. две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря…………Румяна Русева……………….……..….

И прокурора ………………………………………….………………..…...…… като разгледа докладваното от съдия Петкова….…...……………………….. търговско дело ……….№

201 по описа за 2019... година…..…………..……,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк

България“ АД - София срещу Г.С.Г. ***, представляван от особен представител адв. К.С.. По реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 ГПК са предявени обективно съединени искове, основани на твърдение за договорно неизпълнение по договор за банков кредит, сключен с ответника Г.С.Г. в качеството му на кредитополучател, в размер на 50000 евро. Ищецът твърди, че на 14.11.2007 година между ответника Г. – кредитополучател и Алфа

Банка - клон България КЧТ като кредитодател, бил подписан договор за кредит Продукт Нов Алфа Кредит Ремонт № 47-218/2007. Кредитодателят бил праводател на ищеца по настоящото производство „Юробанк България“ АД, по силата на договор от 29.02.2016 година за прехвърляне на търговско предприятие. На 15.03.2010 година договорът за кредит бил изменен с Анекс № 1/15.03.2010 година. По силата на договора банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000,00 евро, обезпечен с ипотека върху недвижими имоти, подробно описани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 150, том V, per. № 10935, дело № 950 от 2007 г. на нотариус Р.С. с per. № 096 в Нотариалната Камара, който акт е вписан в Служба по вписванията - гр. Димитровград с вх. per. № 5396 от 15.11.2007 г., акт № 171, том Ш, дело № 3051 / 2007 година. Целта на кредита била за рефинансиране на действащ кредит към друга банка, за ремонт и реконструкция на недвижим имот - чл. 1 от договора. Съгласно чл. 2 от договора, той бил за срок от 180 месеца. Съгласно чл. 3 от договора, сумата от 20 963,00 евро била предназначена за рефинансиране на кредит към Интернешънъл Асет Банк АД по договор за банков кредит в лева № 096 от 22.01.2007 година. Останалата част от сумата по кредита в размер на 29 037,00 евро се отпускала за ремонт и реконструция на триетажна жилищна сграда, построена в поземлен имот XI-72 по регулационния план на село Каснаково, община Димитровград. По силата на чл. 4 от договора, кредитополучателят се задължил да заплаща върху усвоените суми годишна лихва в размер на дванадесетмесечен ЮРИБОР (променящ се на всеки 1-ви януари всяка календарна година) плюс надбавка от 3 % (три процента). А при просрочие и при предсрочна изискуемост на дълга по кредита – да заплаща наказателна лихва съгласно Общите условия. Освен това, по силата на чл. 5 от договора кредитополучателят дължал и следните такси: -такса за разглеждане на документите за кредит в размер на 20,00 лева; -такса за управление и обработка на кредита, като размерът за първата година от договора бил 1 % върху размера на разрешения кредит, но не по-малко от 100 евро, платима при подписване на договора за кредит; за останалия период от срока на договора размерът на таксата бил 0,5 % върху остатъчния размер на разрешения кредит, но не по- малко от 10 евро. Съгласно чл. 6.1 от договора първите шест месеца от срока на договора били гратисен период, през който се дължали само лихвите всеки месец до петнадесето число. Съгласно чл.

6.2 от договора погасяването на кредита следвало да се извърши на 174 месечни анюитетни вноски, от които последната е изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит, който план се изготвял и предоставял на кредитополучателя от страна на банката.

Първата погасителна вноска била дължима на същото число на месеца един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска била дължима на същата дата всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита. Когато падежът бил в неприсъствен ден, кредитополучателят следвало да изплати дължимата сума в последния ден преди падежа. Освен това, при сключването на договора кредитополучателят приел като негова неразделна част общите условия на Алфа Банка Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка и строителство. Така, съгласно разпоредбата на чл. 5 от ОУ, кредитополучателят бил длъжен да предоставя на Банката информация при промяна в обстоятелствата и фактите, в срок от три дни от настъпването ѝ.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 от Общите условия кредитополучателят се задължил да заплаща всички нотариални, държавни и банкови такси и комисиони, съгласно действащата тарифа на банката, с която кредитополучателят бил запознат при сключване на договора. Съгласно чл. 12 от Общите условия в случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва по кредита кредитополучателят заплащал наказателна лихва, равна на лихвения процент, договорен между страните в индивидуалния договор за кредит, увеличен с надбавка за кредити в чуждестранна валута в размер на 2,5 % годишно. А съгласно разпоредбата на чл. 18 от ОУ, кредитополучателят дал съгласие погасяването на кредита да се извършва чрез директно дебитиране от страна на банката на дължимите суми от сметките му. Съгласно чл. 22 от ОУ, кредитополучателят поел задължение да застрахова ипотекирания недвижим имот в полза на банката. В чл.

28 от Общите условия била дефинирана неизправността от страна на кредитополучателя: тя била налице при просрочие в пълното или частично плащане на която и да е погасителна вноска по кредита; нарушение на клаузите на договора; непредоставяне на информация или предоставяне на невярна или неточна информация и/или деклариране на неверни или неточни данни на банката във връзка със сключването на договора за кредит; неизпълнение на задълженията на кредитополучателя във връзка с предоставеното обезпечение; ако стане невъзможно или незаконно кредитополучателят да изпълнява своите договорни задължения или за банката да упражнява своите права по договора; кредитополучателят не изпълни задължението си да предостави на банката исканата от нея информация във връзка с изпълнението на договора в рамките на 7 работни дни от поискването й; както и други случаи, определени в закон. Съгласно чл. 29, в случай на неизпълнение банката имала право да спре финансирането на кредитополучателя, да обяви неизплатения остатък от кредита за предсрочно изискуем, в това число и всички дължими такси, комисиони и разноски, да предприеме мерки по принудително събиране на дължимите суми по договора за кредит, да събере служебно вземанията си от банковите сметки на кредитополучателя, както и да продаде ипотекираните имоти по съответния законов ред.

На 15.03.2010 година бил подписан Анекс № 1 към договора за кредит, с което били преуредени част от клаузите по договора. Цялото задължение се трансформирало в редовна главница, като съгласно чл. 1.1 от анекса кредитополучателят се задължил да погаси формираната главница при условията на анекса и съобразно погасителния план към него. Съгласно чл. 2 от анекса срокът за погасяване на дължимите към банката суми по договора бил удължен до 15.03.2025 година, включващ 12 месеца гратисен период, през който се заплащали само лихвите. Погасяването на дълга следвало да стане (чл. 3 от анекса - след 12 месечния гратисен период) на 168 равни месечни анюитетни вноски, от които последната е изравнителна, включващи главница и лихви, като първата погасителна вноска е дължима на 15-ти април 2010 година, а всяка следваща погасителна вноска - на същото число на всеки следващ месец до пълното погасяване на кредита, съгласно погасителен план. Съгласно чл. 4 от анекс № 1 при просрочие в издължаването на която и да е погасителна вноска, както и при неплащане в срок на каквито и да е такси, комисиони и/или разноски, дължими по договора, кредитополучателят се задължил да заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата обезщетение за забава в размер на договорения лихвен процент в договора плюс надбавка от 10 %.

Кредитополучателят спрял плащанията си по договора за кредит, поради което през 2013 година кредиторът Алфабанк-клон България КЧТ образувал заповедно производство само за просрочените по кредита суми, без да обявява целия кредит за предсрочно изискуем. По подаденото заявление Районен съд - Димитровград издал изпълнителен лист от 05.09.2013 година и заповед за изпълнение № 853 от 05.09.2013 г. по ч.гр.д. № 1328/2013 година. Въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № 20138740400996/2013 година. След издаването на първия изпълнителен лист, ответникът продължил да не заплаща на банката дължимите месечни вноски по кредита. Поради това банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции и чл. 29.2 от Общите условия, неразделна част от договора за кредит, за което уведомила длъжника чрез покана-уведомление.

Уведомлението било надлежно изпратено на известния на банката постоянен/настоящ адрес на кредитополучателя и представена за връчване на адресата чрез ЧСИ Самуил Пеев. При трикратно посещение на адреса на длъжника, както и от съобщението на кмета на с. Каснаково било установено, че ответникът Г. от години не живее в населеното място. Било извършено залепване на уведомлението по реда на чл. 47 ал. 1 ГПК, но и след това не се е явило лице в кантората на съдебния изпълнител, което да получи книжата. Поради това уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита следвало да се счита връчено на длъжника на 18.03.2019 година, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК.

Ищецът подал заявление по чл. 417 т. 2 от ГПК за част от цялото вземане, а именно сумите 15 338,76 евро - част от изцяло дължимата главница, както и нотариални разноски за периода от 30.10.2017 година до 02.04.2019 година в размер на 578,68 лева. По ч.гр.дело № 615 / 2019 година на РС-Димитровград били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, който бил присъединен към вече образуваното изпълнително дело № 20138740400996/2013 година. Отново при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК на длъжника Г. била връчена покана за доброволно изпълнение, след което на основание чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК съдът указал на банката-ищец да предяви иск за доказване на вземането си.

С тези и останали доводи, изложени в исковата молба, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Г.С.Г. съществуване на вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД към датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение в размерите, посочени в представеното на съда по ч.гр.д. № 615 / 2019 година извлечение от счетоводни книги на банката, а именно:

15 338,76 евро - част от непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 03.04.2019 година; 578,68 лева - разноски за периода от 30.10.2017 година до 02.04.2019 година, които са част от цялото вземане на кредитора, състоящо се от следните компоненти: 42 655,68 евро - главница, от която е претендирана 15 338,76 евро и 578,68 лева – разноски, претендирани в пълен размер. Изрично ищецът уточнява, че не претендира договорна лихва в размер на 2 833,41 евро; 21 954,16 евро - наказателна лихва; 37,48 евро - застраховки. Иска се, още, присъждане на направените от банката-кредитор разноски в заповедното производство, а именно:

611,57 лева - държавна такса в заповедното производство и 1 186,42 лева - адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Претендират се и разноски за настоящото исково производство.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът Г.С.Г., чрез назначен особен представител по чл. 47 ал. 6 ГПК адв. К.С., оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва основно твърденията на ищеца за надлежно уведомяване на длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Моли за отхвърляне на предявените искове.