Решение № 8068 от 06.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8068 гр. София, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110171194 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.

Ищецът "Д.-О.З. АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на автомобил м. “Киа” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна полица № 440223151004615, със срок на застрахователно покритие от 06.08.2023г.- 05.08.2024г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 02.06.2024г., е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Киа” и л.а. м. “Фиат”, което представлява покрит застрахователен риск.

Ищецът развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на автомобил м. "Фиат". Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета № 44011512403848, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 1148,66 лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. м. "Фиат", била застрахована от ответника.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. В определения срок ответникът платил сумата 1

581,83 лева, като неплатена останала сумата 581,83 лева.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата 581,83 лева, представляваща застрахователно обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 440223151004615, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.08.2022г., за което е образувана щета № 44011512403848.

В срока и реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от отвеника "З.Д.Ж.З." АД, в който се изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи за оспорване механизма на деянието, противоправността на деянието на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, причинно следствената връзка между деянието и вредите.

В отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на увредения автомобил, като твърди последният да е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентиращи задължение на водача на МПС свързани с маневрите движение назад и разминаване.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 01.08.2023г. между ищеца и собственика на л.а. м. “Киа” е сключен договор за застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 440223151004615, с предмет л.а. м. “Киа”, с рег. № ***********, с период на застрахователно покритие 06.08.2023г.- 05.08.2024г.

В срока на застрахователното покритие, 11.06.2022г., е настъпило пътно- транспортно произшествие (ПТП) между л.а. м. “Киа”, с рег. № РВ 9486 ХТ и л.а. м. “Фиат”, с рег. № ***********, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за ПТП. Видно от отбелязванията в двустранния констативен протокол за ПТП, за водачът на л.а. м. "Фиат" произшествието е настъпило при излизане от паркинг, а за водачът на л.а. м.

"Киа"- при паркиране.

За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото дружество, където е образувана щета № 44011512403848. С изричното съгласие на застрахования, в съответствие с разпоредбата на чл. 209 КЗ, вредите са обезщетени в натурачрез извършен ремонт на автомобила. От приложения ликвидационен акт се установява, че по посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 1148,66 лева, което е платено на 20.06.2024г.- платежно нареждане от 20.06.2024г.

Относно механизма на ПТП и размера на вредите са събрани гласни доказателствени средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).

Съгласно заключението на САТЕ, произшествието е настъпило при следния механизъм:

На 02.06.2024г. водачът на л.а. м. "Фиат" предприел маневра "движение назад" за излизане 2 от разчертано паркомясто на паркинг на магазин "Кауфланд". В същото време водачът на намиращия се зад него л.а. м. "Киа" е предприел маневра "движение назад" и паркиране на съседно паркомясто, вследствие на което двете превозни средства се удрят. Според вещото лице, непосредствено преди настъпване на удара водачтът на л.а. м. "Фиат" е предприел маневра "движение назад". Водачът на л.а. м. "Киа" също е предприел маневра "движение назад". В съдебно заседание вещото лице разяснява, че водачът на л.а. м. "Киа" е предприел маневра "движение назад", когато е възприел движещият се назад л.а. м. "Фиат" и предприел маневра за спиране движението на превозното средство. Според него за водачът на л.а. м. "Киа" е нямало препятствия, които да ограничават техническата възможност да възприеме действията на водача на л.а. м. "Фиат". Експертът дава заключение, че вредите по л.а. м. "Киа" се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна стойност на вредите по л.а. м. "Киа" е в размер на сумата 1153,75 лева.

Според показанията на св. Е. М., управляваният от него л.а. м. "Киа" бил спрял на паркинга на магазин "Кауфланд" в гр. Пловдив, когато водачът на л.а. м. "Фиат" предприел маневра "движение назад" и се ударил в л.а. м. "Киа".

От показанията на св. Й. Д., същата предприела маневра "движение назад" с управлявания от нея л.а. м. "Фиат". Според свидетелката същата погледнала в огледалата и не видяла други коли, лекият автомобил м. "Киа" се намирал отстрани, отляво, на управлявания от нея такъв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Относно иска с правно основание чл. 411 КЗ:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

В конкретния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че между ищеца и собственика на л.а. м. "Киа" е възникнало застрахователно правоотношение въз основа на договора за застраховка “Каско” под формата на застрахователна пполица № 440223151004615, с предмет л.а. м. “Киа”, с рег. № ***********, с период на застрахователно покритие 06.08.2023г.- 05.08.2024г.

Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, както и настъпването на пътно- транспортно произшествие на 02.06.2024г., което представлява покрит застрахователн риск по договора за застраховка "Каско", за което пред ищцовото дружество е образувана щета № 44011512403848, по която е определено застрахователно обезщетение в размер на 1148,66 лева, платено на 20.06.2024г.

Първият спорен въпрос между страните е какъв е механизма на деянието. Механизмът на 3

ПТП се установява от събраните писмени доказателства- двустранен констативен протокол и уведомление за щета, събраните гласни доказателствени средства и заключението на САТЕ.

От приложения двустранен констативен протокол за ПТП се установява при какви обстоятелства е била причинена увредата на л.а. м. "Киа", а именно- водачът на л.а. м.

„Фиат” не е спазил правилото за управление на МПС преди да започне маневра " движение назад", да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ и показанията на св. М. и св. Д., според които при извършване на маневра за движение назад л.а. м. "Фиат" ударил намиращият се зад него л.а. м. "Киа". Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в двустранния констативен протокол.

В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при извършване на маневра “движение назад” от водача на л.а. м. “Фиат”, който не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП. Посоченото нарушение се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, в случай, че водачът на л.а. м. “Фиат” беше осигурил достатъчно странично разстояние между автомобилите, до произшествие нямаше да се стигне.

Съществуването на причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди се установява от заключението на ПТП.

Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, следва да се посочи следното:

Деликтната отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди- имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден, законът - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането. Причинно- следствената връзка е обективен факт, поради което приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това 4 способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/ 1963г.- т. 7. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат.