Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3989 от 03.12.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3409/2020
Вид
Определение № 3989
Подписан
03.12.2020
В сила
03.12.2020
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Ралица Цанкова Костадинова, Елина Пламенова Карагьозова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 ал.2 т.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3989 гр. Варна , 03.12.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20203100503409 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба вх. № при ВРС 282846/19.11.2020 г. на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София против Разпореждане № 268348/28.10.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12443/2020 г. по описа на съда, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. И.

С., с. Слънчево за сумата от 558.50 лева дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и сумата от 375.02 лева незаплатени лизингови вноски, за които са издадени под индивидуален клиентски номер на абоната № 002027726 – фактура с № 7278827310/05.10.2018 г. за отчетен период на потребление от 05.09.2018 г. до 04.10.2018 г., фактура № 7280208345/05.11.2018 г. за отчетен период на потребление от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 г. и фактура № 7281492773/05.12.2018 г. за отчетен период на потребление от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., произтичащи от: 1. Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359894241184 от 27.02.2017 г., допълнително споразумение от 05.06.2018 г. и Договор за лизинг от 05.06.2018 г.; 2. Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359895747148 от 09.12.2017 г. и Договор за лизинг от 09.12.2017 г.; 3. Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359890522743 от 05.09.2018 г. и Договор за лизинг от 05.09.2018 г., ведно със 1 законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението и съдебно деловодните разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно, моли въззивната инстанция да го отмени и се постанови акт, с който да се разпореди на ВРС продължаване на съдопроизводствените действия със задължителни указания.

Жалбата е депозирана в срока по ГПК от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и по същество е основателна по следните аргументи.

Основанието, на което районният съд е отказал по същество да уважи депозираното от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД заявление по чл. 410 от ГПК е това по чл. 411 ал.2 т.1 от ГПК – искането не отговаря на изискванията за редовност и заявителят не е отстранил нередовностите в дадения от съда срок.

Видно указания по уточняване на претендираните суми са дадени с Разпореждане № 265944/07.10.2020 г., които са изпълнени с депозираната молба вх. № 59323/27.10.2020 г., изпратена чрез куриер на 26.10.2020 г., съответно в дадения от съда тридневен срок от уведомяването на 21.10.2020 г.

Установява се от материалите по делото, че уточняващата молба е докладвана по друго ч.гр.д. № 10833/2020 г., погрешно цитирано в титулната част, като в състава е постъпила на 30.10.2020 г., т.е. след произнасянето.

При все това са направени нужните уточнения и молбата следва да бъде зачетена. Доколкото е постановен по същество отказ по заявлението, то настоящата инстанция дължи произнасяне по същество на отправеното в заявлението искане за издаване на заповед, а не връщане на делото на първата инстанция с указания за повторно произнасяне.

Налице са основанията за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, доколкото заявлението удовлетворява изискванията за редовност след направените уточнения. Предвид срока на действие на всеки 2 от договорите за мобилен номер и лизинг, претенциите са заявени при изтичане срока на всеки от договорите. Служебната проверка от съда не констатира търсените суми да се основават на вероятно неравноправни клаузи с потребител.

Обжалваното Разпореждане ще бъде отменено. В настоящото производство не са заявени за присъждане разноски от частния жалбоподател.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ изцяло Разпореждане № 268348/28.10.2020 г. на ВРС по ч.гр.д. № 12443/2020 г. по описа на съда и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ по заявлението на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, гр. София, Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника И. И. С., ЕГН ********** с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна за следните суми:

558.50 /петстотин петдесет и осем и 0.50/ лева дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени под индивидуален клиентски номер на абоната № 002027726 – фактура с № 7278827310/05.10.2018 г. за отчетен период на потребление от 05.09.2018 г. до 04.10.2018 г., фактура № 7280208345/05.11.2018 г. за отчетен период на потребление от 05.10.2018 г. до 04.11.2018 г. и фактура № 7281492773/05.12.2018 г. за отчетен период на потребление от 05.11.2018 г. до 04.12.2018 г., от които: 1. По Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359894241184 от 27.02.2017 г. и допълнително споразумение от 05.06.2018 г. – сума в размер на 214.62 лева за отчетен период 05.09.2018 г. – 04.12.2018 г.; 2. По Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359895747148 от 09.12.2017 г. – 134.96 лева за отчетен период 05.09.2018 г. – 04.12.2018 г. и 3. По Договор за мобилни услуги за мобилен номер 359890522743 от 05.09.2018 3 г. – 208.92 лева за отчетен период 05.09.2018 г. – 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 558.50 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

375.02 /триста седемдесет и пет и 0.02/ лева незаплатени лизингови вноски, от които: 1. По Договор за лизинг от 05.06.2018 г. за мобилно устройство НТС, модел Desire 12 Dual Silver – 16 бр. лизингови вноски за периода 02.2019 г. – 05.2020 г. в размер на 159.84 лева и сума в размер на 9.99 лева съгласно чл. 1 ал.2 от Договора; 2. По Договор за лизинг от 09.12.2017 г. за мобилно устройство HUAWEI, модел Y6 2017 Grey - 10 бр. лизингови вноски за периода 02.2019 г. – 11.2019 г. на стойност 44.90 лева и сума в размер на 4.49 лева съгласно чл. 1 ал.2 от Договора и 3. По Договор за лизинг от 05.09.2018 г. за мобилно устройство SAMSUNG, модел Galaxy J6 2018 Dual Gold – 19 бр. лизингови вноски за периода 02.2019 г. – 08.2020 г. на стойност 148.01 лева и сума в размер на 7.79 лева съгласно чл. 1 ал.2 от Договора, ведно със законната лихва върху сумата от 375.02 лева, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението 25 /двадесет и пет/ лева за държавна такса и 120 /сто и двадесет/ лева за адвокатско възнаграждение в заповедното производство, на осн. чл. 78 ал.1 отГПК.

ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповедта.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4