Решение № 140 от 27.03.2020, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 2553/2019
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 27.03.2020
- В сила
- 17.09.2020
- Състав
- РУМЯНА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36 · Закон за адвокатурата
- чл.207, ал.1 т.2 · Кодекс на труда
- чл.208, т.2 · Кодекс на труда
№ 140 / 27.3.2020 г.
Р
Е Ш Е Н И Е гр.МОНТАНА
27.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при секретаря Силвия
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 2553 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Бългериан
Интернешънъл Бизнес” ООД ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр.Габрово, ул.Индустриална №44, представлявано от Христо Илиев Чолаков, управител, чрез пълномощника си адв.Николина Йорданова Николова-Генова предявява срещу ответниците Г.Д. *** и Е.П.С. *** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл.207, ал.1 т.2 КТ и чл.208, т.2 КТ.
Поддържа, че между дружеството и ответниците били сключени трудови договори, с които последните били назначени на длъжността „продавач – консултант” с място на работа в гр.Монтана, при пълно работно време, с адрес на осъществяване на трудовите задължения ул.Никола Вапцаров №12.
Твърди се, че съгласно сключените трудови договори и длъжностни характеристики за длъжността, работниците, в случая ответниците по делото, са поели като основни отговорности: отговорност за установена липса на стоки, материална отговорност във връзка с опазване на поверените им стоки, отчетническа отговорност по повод поверените им парични и материални ценности.
Ищецът заявява, че със
Заповед № 529/ 16.07.2019г. е назначена ревизия от работодателя в магазина, където е работното място на ответниците. Ревизията била извършена на същата дата от служител на дружеството и в присъствието на ответниците, за което е изготвен протокол № 529/16.07.2019г. В изготвения от ревизията протокол са установени и отразени липси в общ размер от 4 190.87 лева.
След констатираните липси, на 09.08.2019г. със заповеди на управителя на дружеството са прекратени трудовите правоотношения с двете работнички, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
Поддържа се, че към настоящия момент установените липси при ревизията все още не са заплатени от ответниците, което е послужило като основание за подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 1958/2019г. по описа на РС Монтана. Твърди се, че срещу издадената заповед за изпълнение са постъпили в срок възражения от ответниците, с твърдение, че не дължат изпълнение на същата, поради което в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът предявява настоящия установителен иск с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумите по издадената заповед за изпълнение, а именно сумата от 4 190.87 лева, представляваща констатирана липса след извършена ревизия на магазин в гр.Монтана, ул.Никола Вапцаров №12, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2019 г. до окончателното й изплащане, в т.ч. и разноските по заповедното производство. Моли за присъждане и на разноските в настоящето исково производство.
Приложил е писмени доказателства към исковата си молба. С ИМ са направени искания за събиране на допълнителни доказателства.
По същество поддържа предявения иск, като моли да бъде уважен изцяло, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства било установено по несъмнен начин, че ответниците са причинили имуществена щета на работодателя в размер на 4 190.87 лева, за който сума следва да бъде уважен иска, както и да бъдат присъдени разноските по делото, включващи адвокатско възнаграждение и разноски за вещо лице.
От ответниците Г.Д.А. и Е.П.С., в срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба и е взето становище по предявения установителен иск.
Оспорват предявения иск, като поддържат, че не са причинили щета на дружеството, изразяваща се в констатирана, след извършена ревизия на 16.07.2019г., липса. Оспорват твърдението в исковата молба за липси в магазина, в който са работили.
Оспорват истинността на протокол №529/16.07.2019г., в частта относно „търсено салдо”, „изброено салдо” и „липси”.Поддържат, че протоколът е подписан от тях предварително, като с подписа си са удостоверили единствено началното салдо, отложените плащания и броя на дрехите без цена, т.е. подписали са само „лявата част” на протокола.
Заявяват допълнителни доказателствени искания, съдебно-графологична и съдебно-счетоводна експертизи, гласни доказателства.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е заключение на вещо лице по съдебно-оценъчна експертиза, изпълнена от вещото лице Л.З., прието и неоспорено от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта:
С оглед характера на производството, а именно предявен иск след направено възражение по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – искът е допустим, предявен в предвидения едномесечен срок от получаване съобщението от кредитора за постъпило възражение от длъжника по заповедното производство.
Предявеният иск е редовен и процесуално допустим, подаден в предвидения от закона преклузивен едномесечен срок.
Производството е по предвидения ред, след направеното възражение от страна на длъжника, поради което, съда счита, че предявеният иск е редовен.
Предмет на делото е специален установителен иск за признаване съществуване на вземането към един минал момент, след успешно проведено заповедно производство, по което е направено възражение от страна на длъжника в заповедното производство – чл. 422 ГПК.
По основателността на иска:
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено със съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл. 410 ГПК е предявил при направено възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта на иска, наличието на вече издадена и съществуваща заповед за изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът за заплати определена сума в полза на заявителя по ч. гр. д. № 1958/2019г. по описа на Районен съд гр.Монтана и е определен ясно и недвусмислено в закона – чл. 415 ал. 1 т.1 ГПК.
Целта на предявяването на иск при подадено възражение в срок от длъжника, е да се установи наличието на вземането, към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила. При уважаването на иска за съществуване на вземането, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В заповедното производство, при хипотезата на чл. 410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването на заповед за изпълнение и при подадено възражение – чрез уважаването на предявения установителен иск.
Искът, разгледан по същество, е неоснователен.
При предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК предмет на установяване и признаване по исков ред ще бъде заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право и ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила на съдебното решение ще влезе в сила и заповедта за изпълнение, въз основа на която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и ще продължи процесуалните действия по образуване на изпълнително дело и това е същественият процесуален въпрос, свързан с характера на иска по чл. 422 ГПК, т. е. не е необходимо предявяване на осъдителен иск за вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение.
Не е достатъчно обаче само твърдението на длъжника в заповедното производство, по силата, на което е започнала предвидената процедура по установяване на вземането по исков ред – в тежест на ответника е да установи по безспорен и категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Преценката на обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и при предпоставките на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, за да установи със сила на пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение № 1177/02.08.2019г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1958/2019г. на МРС. Исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум на осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие на издадена в полза на ищеца - кредитор заповед за изпълнение.
Съобразено с представените по делото доказателства, съдът намира следното:
Ищецът, в качеството си на заявител по заповедното производство е депозирал своето искане пред съда, който със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредил заплащане на дължимото така, както е заявено.
Едва в исковото производство, след направено възражение и представяне на доказателства, в тежест на страните, съобразно правилото на чл. 154 ГПК, съдът се произнася по основателността на претенцията.
При събраните писмени и гласни доказателства, съда намира, че ищецът не успя да установи по безспорен и категоричен начин вземането си за посочения период.
Установява се, че ответниците Г.Д.А. и Е.П.С. работели по трудово правоотношение при ищеца „Бългериан Интернешънъл Бизнес“ ООД, съответно първата с трудов договор № 541/01.04.2014г. и втората ответница с трудов договор № 783/ 24.03.2016г., на длъжността „продавач - консултант”, с място на работа, магазин в гр.Монтана, с продължителност на работния ден, пълно работно време, 8 часа.
Впоследствие трудовите договори с ответниците, които били със срок на изпитване, били трансформирани в безсрочни.
Ответниците осъществявали трудовата си дейност в магазин в гр.Монтана, ул.Н.Й.Вапцаров № 12, като предмет на продажба били стоки „втора употреба“.
Със Заповед № 529/
16.07.2019г. е назначена ревизия от работодателя в магазина, където е работното място на ответниците. С процесната заповед ответниците Г.Д.А. и Е.П.С. са запознати, което е удостоверено с подписите и на двете върху самата заповед.
Ревизията била извършена на същата дата от служител на дружеството и в присъствието на ответниците, за което е изготвен протокол № 529/16.07.2019г. В изготвения от ревизията протокол са установени и отразени липси в общ размер от 4 190.87 лева.
Процесния протокол от ревизията е оспорен от ответниците в частта му относно реквизитите „търсено салдо“, „изброено салдо“ и „липси“. Поддържат, че са подписали протокола предварително, удостоверявайки с подписите си записванията в лявата му част, а останалите реквизити, намиращи се в дясната му част, са попълнени след това, след полагането от тяхна страна на подписите, каквато практика имал ищеца към момента и в останалите си търговски обекти в гр.Монтана.
След констатираните липси, на 09.08.2019г. със заповеди на управителя на дружеството са прекратени трудовите правоотношения с ответниците, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.
От заключението на вещото лице по съдебно-оценъчната експертиза се установява, че ревизията обхваща периода от 22.01.2019г. до 16.07.2019г.
Като първични документи за извършване на ревизията са представени Протокол № 424/22.01.2019г., резултат от предходна ревизия, протоколи за доставени стоки в обекта за ревизирания период, както и отчети за реализирания оборот за същия период и проколи за върнати стоки.
Вещото лице е отразило и поддържа в съдебно заседание, че не са й предоставени и няма налични описи на стоката при извършване на ревизията, каквито би следвало да се направят, а с протокола за ревизия са приложени описи от ищеца на л.50 и л.51 от делото, които освен че са нечетливи, не може да се установи какво означават съответните числа.
В търговския обект са изготвяни единствено отчети, които касаят реализирания оборот в обекта.
Както в протоколите за доставена стока, така и в тези за върната стока, посочените цени са по три различни стойности.
Разпечатката съдържа 57 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8be3a6e1-36e6-4c5c-8c38-048a5f4af6f6