Решение № 209 от 23.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К. П. Софиянски като разгледа докладваното от К. Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20268002200155 по описа за 2026 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат А. С. – защитник на подсъдимия М. Х. против присъда № 9/10.10.2025 г. на Варненския апелативен съд, постановена по в.н.о.х.д. № 127/2025 г. по описа на съда.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. По отношение на допуснатите от Апелативния съд съществени нарушения на процесуалните правила се твърди, че неправилно е назначена „арбитражна“ агротехническа експертиза, тъй като заключението, изготвено на досъдебното производство от вещото лице П. К. е необосновано; че допуснатата от въззивният съд експертиза е следвало да бъде повторна, а не „арбитражна“, тъй като назначената от първоинстанционния съд е геодезическа и агрономическа, и в този смисъл с различен предмет и обхват от експертизата от досъдебното производство; че Апелативният съд е следвало да назначи нечетен брой вещи лица, както и да включи геодезист; че вещото лице от състава на т.нар.

„арбитражна“ експертиза М. Й. е следвало да бъде отведена поради предубеденост и необективност, тъй като е участвала в състава на експертиза със сходен предмет по друго наказателно дело (н.о.х.д. № 49/2021 г. на ОС – Търговище) и вече е изградила убеждение по фактите, които се разглеждат в настоящото наказателно производство; че приетата от въззивния съд 1

„арбитражна“ агротехническа експертиза е необоснована, тъй като не дава отговор на поставените въпроси; че апелативната инстанция е надхвърлила рамките на обвинението, тъй като е обсъждала и мотивирала, дали инкриминираните земеделски площи са били годни и дали са отговаряли на условията за допустимост за подпомагане на земеделски площи, за подпомагане по схеми и мерки за плащане, каквото обвинение срещу подсъдимия не е отправяно; че въззивният съд не е поискал становището на страните по приемане на т.нар. „арбитражна“ агротехническа експертиза; че липсват мотиви на въззивната присъда; че доказателствата по делото са оценени превратно; че за установяване на фактите по делото, съдът е използвал недопустими предположения.

Касационният жалбоподател мотивира довода за нарушение на закона с твърдения за приемане от въззивния съд на нова фактическа обстановка, която е в разрез с доказателствата по делото.

С жалбата се отправя искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба и допълнението към нея с доводи за съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение на закона. Защитникът счита, че Апелативният съд изобщо не е следвало да назначава „арбитражна“ експертиза, тъй като не е била назначавана повторна; че първата агротехническа експертиза е необоснована; че едно от вещите лица, назначени от Апелативния съд е следвало да бъде отведено на основание чл. 148 НПК, тъй като са възникнали основателни съмнения за неговата предубеденост; че заключението на т.нар. „арбитражна“ агротехническа експертиза, допусната от въззивния съд, е необосновано; че свидетелските показания по делото са тълкувани и оценени превратно; че съдът е обсъждал факти, свързани със заявяване от подсъдимия пред ДФ „Земеделие“ на недопустими площи, което е извън предмета на обвинението. Защитникът пледира за отмяна на присъдата на Апелативния съд и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на доводите в касационната жалба. Прокурорът счита, че назначената от Апелативния съд експертиза, е повторна по своя характер и основателно е била допусната поради противоречия в заключенията на предходните две агротехнически експертизи; че вещото лице Й. не е пристрастна само поради факта, че е участвала в експертиза по друго наказателно дело относно същата овощна градина, с други задачи и липса на личен интерес от даване на невярно заключение; че доказателствата са оценени от въззивния съд при спазване на процесуалните правила и при отчитане на недостатъци във фактурите, представени пред ДФЗ и показанията на свидетелите М., К., С., че не познават подсъдимия и баща му и нямат спомени да са купували от тях сливи; че въззивният съд не е проявил пристрастност, а фактите са осмислени в тяхната взаимовръзка, логично и правдиво. Прокурорът пледира за оставяне на новата присъда в сила.

2

В лична защита и в предоставената последна дума подсъдимият М. Х. се придържа към казаното от защитника си и моли присъдата на Апелативния съд да бъде отменена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, макар и не по всички посочени в нея основания.

Настоящото производство пред ВКС е първо по ред, като преди това са се развили две първоинстанционни и две въззивни производства.

При първото първоинстанционно разглеждане на делото по н.о.х.д. № 131/2023 г. ОС – Търговище е постановил присъда № 12/1.09.2023 г., с която е признал подсъдимия Х. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК, като на основание чл. 54 НК му наложил наказание от две години лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от четири години; уважил предявения от ДФ „Земеделие“ срещу подсъдимия граждански иск и му възложил разноските.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия било образувано в.н.о.х.д. № 313/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд, по което на 30.10.2023 г. било постановено решение № 150. С решението на основание чл.

334, т. 1 вр. с чл. 335, ал. 2 НПК присъдата била отменена поради липса на мотиви и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.

При второто първоинстанционно разглеждане на делото е постановена присъда № 3 от 4.02.2025 г. по н.о.х.д. № 401/2023 г., по описа на ОС – Търговище, с която подсъдимият М. С. Х. бил признат за невинен по внесеното срещу него обвинение и оправдан да е извършил престъплението по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК; предявеният от ДФ „Земеделие“ срещу него граждански иск бил отхвърлен, а разноските останали за сметка на държавата.

По протест на прокурор от ОП – Търговище срещу оправдателната присъдата пред Варненския апелативен съд било образувано в.н.о.х.д. № 127/2025 г., приключило с нова въззивна присъда № 9 от 10.10.2025 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд отменил първоинстанционната присъда, като признал подсъдимия за виновен по обвинението да е извършил престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК, 3 като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил на основание чл.

66, ал. 1 НК за срок от три години; уважил предявения граждански иск, като осъдил подсъдимия да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата от 33 901.71 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението, включително и законната лихва, считано от датата на деянието; възложил разноските на признатия за виновен подсъдим.

Така описаната нова въззивна присъда е предмет на настоящия касационен контрол.

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила – нарушения във връзка с назначената от втората инстанция „арбитражна“ агротехническа експертиза и нарушения при оценка на заключението й; липса на мотиви на въззивната присъда; недопустимо разширяване предмета на обвинението от въззивния съд; превратно тълкуване и оценка на доказателствата, довело до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия по чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК, както и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона при приложение на чл. 248а, ал. 5, вр. с ал. 2 НК към установените по делото факти.

С приоритет следва да се разгледа довода в жалбата за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на новата присъда, доколкото изходът от делото се предопределя от неговата основателност.

По възражението процесуалните правила за допуснати съществени нарушения на

1. В жалбата се развиват подробни аргументи за процесуални нарушения при допускане и приемане на агротехническата експертиза от въззивния съд

Въззивното производство по в.н.о.х.д. № 127/2025 г. на Апелативен съд – Варна е образувано по протест на прокурор от ОП – Търговище и по жалба на гражданския ищец ДФ „Земеделие“. В протеста и жалбата не са отправени доказателствени искания, а в определението си по чл. 327 НПК, съдът не е допуснал събиране на нови доказателства във въззивното съдебно производство.

В съдебно заседание, проведено на 3.07.2025 г., съставът на Апелативен съд – Варна по искане на прокурора и служебно е констатирал необходимост от допускане на агротехническа експертиза, която е определил като „арбитражна“, доколкото е установил противоречия по спорния по делото въпрос за количеството добити сливи от обработваните от подсъдимия земеделски площи, между приетите две агротехнически експертизи от досъдебното и първоинстанционното производство.

4

В определението за допускане на експертизата съдът е формулирал четири въпроса към вещите лица: с кои парцели е кандидатствал подсъдимият за кампания 2017 г. на ДФ „Зедемеделие“ за подпомагане по схеми и мерки на директни плащания; какво е било състоянието на насажденията в тези парцели по отношение на възраст, плододобив и други относими в същината на делото характеристики; заявените площи били ли са подходящи за подпомагане по съответните схеми; обективно било ли е възможно от тях да бъде произведена продукцията, която подсъдимия М. Х. е посочил в количествата, отразени от него в таблиците към декларацията по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 3/17.02.2015 г. и съобразно представените по делото фактури.

По молба на гражданския ищец ДФ „Земеделие“ съдът с определение от 171/14.07.2025 г. е преформулирал третия въпрос от задачата на допуснатата агротехническа експертиза в смисъл дали заявените площи от подсъдимия Х. за кампания 2017 г. отговарят на условията за допустимост за подпомагане на земеделски площи съгласно Наредба № 2/17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.

С писмена молба от 8.07.2025 г. защитникът на подсъдимия е депозирал отвод на вещото лице М. Й. с аргументи за предубеденост. Твърди се, че Й. е изготвила заключение по агротехническа експертиза в рамките на друго наказателно дело – н.о.х.д. № 49/2021 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, което имало за предмет същата сливова градина, която е инкриминирана и по настоящото дело; че експертизата, изготвена от вещото лице по другото дело е станала причина и повод за образуване на разследването по настоящото дело.

При така установеното процесуално развитие на делото пред въззивния съд, ВКС намира, че при допускане и приемане на заключението на агротехническата експертиза Варненският апелативен съд не е нарушил процесуалния закон.

Защитата оспорва основанието за допускане на агротехническата експертиза, която следвало да бъде повторна, е не „арбитражна“ и да включва нечетен брой вещи лица, както и че при приемането й съдът не поискал становището на страните по този въпрос.