Решение № 27 от 11.01.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Перник, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско дело № 20231720105135 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ЧИНАР“ ЕООД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с. *** представлявано от Д.П., срещу „Диманов и Син Транс“ ООД , ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя М.К., обективно кумулативно съединени осъдителни искове:

1/ с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ з а заплащане на сумата 3354,75 лв. /три хиляди триста петдесет и четири лева и 75 ст./, представляваща неплатена цена по Договор от 21.10.2022 г. за продажба на пелети А1, за което е издадена фактура № 1000000350/23.10.2022 г., и сумата 8101,00 лв. /осем хиляди сто и един лева/, представляваща неплатен остатък от цена по Договор от 21.10.2022 г. за продажба на пелети А1, за което е издадена фактура № 1000000349/22.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 05.01.2023 г. до окончателното й изплащане, и

2/ с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 41,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 3354,75 лв. за периода от 23.11.2022 г. до 05.01.2023 г., сумата 215,31 лв. /двеста и петнадесет лева и 31 ст./, представляваща обезщетение за забава върху платената главница от 17 225,00 лв. по фактура № 1000000349/22.10.2022 г. за периода от 23.11.2022 г. до 05.01.2023 г., и сумата 689,00 лв.

/шестстотин осемдесет и девет лева/, представляваща законна лихва за забава върху платената главница от 17 225,00 лв. по фактура № 1000000349/22.10.2022 г. за периода от 1 подаване на исковата молба – 05.01.2023 г. до датата на плащане – 29.05.2023 г., сумата 275,19 лв. /двеста седемдесет и пет лева и 19 ст./, представляваща обезщетение за забава върху платената главница от 26775,00 лв. по фактура № 1000000348/23.10.2022 г. за периода от 23.11.2022 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.12.2022 г., и сумата 1130,50 лв. /хиляда сто и тридесет лева и 50 ст./, представляваща законна лихва за забава върху платената главница от 26775,00 лв. по фактура № 1000000348/22.10.2022 г. за периода от подаване на исковата молба – 29.12.2022 г. до датата на плащане – 29.05.2023 г.

В исковата молба се твърди, че страните сключили договор от 21.10.2022 г., по силата на който ищецът в качеството на продавач се задължил да достави на ответника в качеството на купувач дървени пелети А1, като за всяка доставка издаде данъчна фактура, а ответникът да заплати цената в срок до 30 дни от издаването на всяка фактура. Въз основа на сключения договор ищецът издал фактура № 1000000348/22.10.2022 г. за продадено и доставено количество пелети на стойност 26 775,00 лв. Тъй като ответникът не заплатил дължимата цена в срок до 22.11.2022 г., е изпаднал в забава и дължи обезщетение за периода 23.11.2022 г. – подаване на исковата молба по т.д. № 1/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник /29.12.2022 г./ в размер на сумата 282,63 лв.

С Определение № 31/16.02.2023 г. по т.д. № 1/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник е съединено т.д. № 77/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник, като производството продължи под номера на т.д. № 1/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник. Предвид извършеното съединяване на делата, в предмета на производството са включени претенциите на „Чинар“ ЕООД срещу „Диманов и Син Транс“ ООД за заплащане на сумата 25 326,00 лв. – главница по договор от 21.10.2022 г. за продажба на пелети А1, за което е издадена фактура № 1000000349/22.10.2022 г. и сумата 3354,75 лв. - главница по договор от 21.10.2022 г. за продажба на пелети А1, за което е издадена № 1000000350/23.10.2022 г., както и обезщетение за забава върху тези главници за периода от 23.11.2022 г. до подаване на исковата молба по т. д. № 77/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник /25.01.2023 г./, в размер на сумата 358,51 лв.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, ведно със законната лихва върху тях и присъждане на разноските за производството по делото.

С молба от 27.06.2023 г., уточнена с молба от 01.09.2023 г. ищецът е заявил, че изменя претенциите си по размер като ги оттегля за разликата над посочените суми до пълния предявен размер.

С Определение № 31/16.02.2023 г. по т.д. № 1/2023 г. по описа на Окръжен съд – Перник е допуснато изменение на предявените искове чрез намаляването им по размер от 55 455,75 лв. на 14 124,26 лв., като производството по делото е прекратено за разликата над 14 124,26 лв. до 55 455,75 лв. и делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Перник.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника. В открито съдебно заседнаие ответникът чрез пълномощника си признава исковете и моли да бъде постановено решение съобразно признанието, както и да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК относно разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското 2 възнаграждение на насрещната страна и оспорва извършването на разноски в претендирания размер. Моли в случай на отхвърляне на исковете, да му бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. съединени осъдителни искове с правно

В проведеното открито съдебно заседание ответникът заявява, че признава исковете и е направил искане за постановяване на решение съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК. Съгласно цитираната норма, когато ответникът признае иска по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Следователно искане за постановяване на решение при признание на иска може да направи ищецът, а не ответникът.

В случая ищецът не е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание, поради което съдът следва да постанови решението при преценка на събраните по делото доказателства.

По иска с првано основание чл. 327, ал. 1 ТЗ:

От приложения по делото Договор за доставка на пелети от 21.10.2022 г. се установява, че между страните по делото е възникнало влаидно облигационно правоотношение по договор за продажба на стоки, платими съгласно т. 3 от договора в срок до 30 дни от издаването на фактурата.

Съгласно фактура № 1000000348 от 22.10.2022 г. ищецът е доставил на ответника 1700 бр. чували пелети от 15 кг. с обща стойност 26 775,00 лв. с вкл. ДДС, съгласно фактура № 1000000349 от 22.10.2022 г. ищецът е доставил на ответника 1606 бр. чували пелети от 15 кг. с обща стойност 25 326,00 лв. с вкл. ДДС, а съгласно фактура № 1000000350 от 23.10.2022 г.

– 213 бр. чували пелети от 15 кг. с обща стойност 3354,75 лв. с вкл. ДДС. Фактурите са подпидсани от управителя на ответното дружество като получател на стоката, поради което съдът приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за доставяне на уговорената стока, а за купувача е възникнало задължение за плащане на продажната цена.

От представените платежни нареждания се установява, че ответното дружество е заплатило по банковата сметка на ищцовот с основание „превод по фактури“, както следва: на 31.01.2023 г. – 10 000,00 лв. , на 27.02.2023 г. – 7 000,00 лв. и 5 000,00 лв., на 23.03.2023 г.

– 8 000,00 лв., на 17.05.2023 г. – 2000,00 лв., на 22.05.2023 г. – 3000,00 лв. и на 29.05.2023 г.

– 4 000,00 лв. и 5 000,00 лв., т.е. общо 44 000,00 лв. Тъй като длъжникът не е посочил кое задължение погасява, на основание чл. 76 ЗЗД се погасява най-старото изцяло – това по фактура № 1000000348 от 22.10.2022 г. в размер на 26775,00 лв. и частично задължението по фактура № 1000000349 от 22.10.2022 г., след което дължимият остатък по тази фактура възлиза на 8101,00 лв.

По отношение на вземането по фактура № 1000000350 от 23.10.2022 г. в размер на 3354,75 лв. не са представени доказателства за плащане, поради което е дължимо в пълен 3 размер.

По изложените съображения, съдът прави извод, че предявеният иск за вземанията за главници в размер на сумата 3354,75 лв. - неплатена цена по Договор от 21.10.2022 г. за продажба на пелети А1, за което е издадена фактура № 1000000350/23.10.2022 г., и сумата 8101,00 лв. /осем хиляди сто и един лева/, представляваща остатък от цена по Договор от 21.10.2022 г. за продажба на пелети А1, за което е издадена фактура № 1000000349/22.10.2022 г., е основателен и следва да бъде уважен в предявения размер.

Като законна последица от уважаването на иска, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба – 05.01.2023 г., до изплащането им.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му /чл. 84, ал. 1 ЗЗД./ В случая задълженията по фактурите съгласно договора са платими след изтичане на 30 дни от издаването им. Следователно задълженията по фактура № 1000000348 от 22.10.2022 г. и фактура № 1000000349 са платими в срок до 21.11.2022 г., поради което длъжникът е изпаднал в забава на 22.11.2022 г., а задължението по фактура № 1000000350 от 23.10.2022 г. е платимо в срок до 22.11.2022 г., поради което длъжникът е изпаднал в забава на 23.11.2022 г.

Ищецът не е направил искане за провеждане на съдебно-икономическа експертиза, която да изчисли размера на обезщетението за забава, поради което същата е изчислена от съда с онлайн калкулатор за законна лихва, както следва: върху главницата 3354,75 лв. за периода 23.11.2022 г. до 04.01.2023 г. вкл. - 40,60 лв. върху главницата 17 225,00 лв. за периода 23.11.2022 г. до 04.01.2023 вкл. - 208.46 лв. върху главницата 17 225,00 лв. за периода от 05.01.2023 г. до плащането на 29.05.2023 г. - 792.30 лв. върху главницата 26 775,00 лв. за периода от 23.11.2022 г. до 28.12.2022 г. вкл. - 267.75 лв. върху главницата 26775,00 лв. за периода от 29.12.2022 г. до плащането на 31.01.2023 г. /когато е платена сумата 10 000,00 лв./ лихвата за забава е 285,61 лв.; върху остатъка от 16775,00 лв. за периода от 29.12.2022 г. до плащането на 27.02.2023 г. /когато е платена сумата общо 12 000,00 лв./ - лихвата за забава е 322,62 лв.; върху остатъка от 4775,00 лв. за периода от 29.12.2022 г. до плащането на 23.03.2023 г. /когато е платена сумата 8 000,00 лв., с която изцяло е погасено задължението по фактура № 1000000348 и частично задължението по фактура № 1000000349/ лихвата за забава е 128,19 лв. Т.е. дължимата лихва за забава върху главницата от 26775,00 лв. представлява сбор от лихвите върху съответния непогасен остатък от вземането от подаването на исковата 4 молба на 29.12.2022 г. до окончателното плащане на 23.03.2023 г. и е общо в размер на 736,42 лв.

Обезщетението за забава се дължи за посочените по-горе периоди и размери, тъй като исковата молба е подадена на 05.01.2023 г., съответно 29.12.2023 г., от който момент се дължи законна лихва за забава и като такава е включена в претенцията за заплащането на законна лихва от подаването на исковата молба до плащането. Неоснователно е искането за заплащане на лихва за забава за деня на подаване на исковата молба веднъж като част от обезщетението за забава и втори път като законна последица от предявяване на иска, поради което за тези дати искът по чл. 86 ЗЗД е неоснователен. Неоснователен е искът за заплащане на лихва за забава за разликата над посочените по-горе суми до пълните претендирани размери, както и за заплащана на лихва за забава върху главницата от 26775,00 лв. за периода 24.03.2023 г. - 29.05.2023 г. /следващ окончателното погасяване на това задължение/, в които части искът следва да бъде отхвърлен.