Определение № 416 от 23.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 416 гр. Варна, 23.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

ЗлатИ. Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от ЗлатИ. Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100501849 по описа за 2025 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба вх. № 37861/29.12.2025 г. от А. И. В., И. И. А. и И. Р. С., чрез адв. М. В., с искане да бъде допълнено в частта за разноските Решение № 1327/10.12.2025 г., постановено по в. гр. дело № 1849/2025г. по описа на ВОС.

В молбата се твърди, че пред районния съд И. И. А. и И. Р. С. са направили разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., а пред въззивна инстанция А. И. В. – в размер на 540 лв. – 500 лв. адвокатско възнаграждение и 40 лв. държавна такса. Тези разноски са своевременно претендирани. Моли се съдът да допълни постановеното по делото решение и да присъди съответните разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни Л. Д. Г. и Р. П. Г., чрез адв. И. З. са подали отговор, в който изразяват становище за неоснователност на молбата.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Л. Д. Г. и Р. П. Г. са предявили иск против Р. И. А., И. И. А. и А. И. В., на осн. чл. 34 от ЗС.

При опит да бъде връчен препис от исковата молба на ответниците се е установило, че ответникът Р. И. А. е почИ.л преди завеждане на иска в съда.

С определение № 11400/10.10.2024 г. производството по първоинстанционното дело е било прекратено по отношение на почИ.лото лице, като ВРС е дал възможност на ищците да посочат срещу кого насочват иска.

С молба от 19.11.2024 г. (лист 48 от гр. д. № 10980/2024 г. на ВРС) ищците са заявили, че предявяват иска срещу И. И. А. и И. Р. С..

С определение № 77/06.01.2025 г. съдът е конституирал като ответници - И. И. А. и И. Р. С..

1

С Решение № 1327/10.12.2025 г. въззивният съд е обезсилил Решение № 2295/20.06.2025 г. по гр. д. № 10980/2024 по описа на ВРС и е прекратил производството по делото, поради недопустимост.

Отговорността за разноски е изградена изцяло върху идеята на законодателя за неоснователно предизвикване на делото. Тази отговорност е точно определен вид, който се характеризира с конкретно определени в процесуалния закон рамки.

Ищецът дължи на ответника по спора възстановяване на разноски, когато искът е изцяло или частично отхвърлен, ако ответникът не е дал повод за предявяване на иска и го признае, както и при прекратяване на делото. Други обстоятелства са неотносими към основанието за възникване отговорността на ищеца за направени от ответника разноски.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК предвижда право на ответника да получи разноски при прекратяване на делото. По правило разноски се дължат без значение на какво основание е прекратено делото. Изключение са случаи на отказ от иска, когато обаче, той е породен от факти, настъпили след предявяването на иска, като отговорността на ищеца ще отпадне ако веднага след това се е отказал от иска. Съдът изследва дали с поведението си ответникът е станал причИ. за предявяването на иска и по аналогия с чл. 78, ал. 2 ГПК извежда основателността на претенцията на ответника за присъждане на разноски при прекратяването на делото, поради отказ от иска. Противното разбиране би довело до неоснователно обогатяване от страна на ответника по делото, станал причИ. за предявяване на иска. Не такъв е случаят, когато искът е изначално недопустим, тогава, ответникът с поведението си не би могъл да бъде причИ. за неоснователното завеждане на делото. Ето защо, тогава вИ.ги му се дължат разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

В конкретния случай производството е прекратено пред въззивна инстанция поради недопустимост, предизвикана от факта, че лицето, срещу което е насочен предявеният от Л.

Д. Г. и Р. П. Г. иск е почИ.ло преди завеждане на исковата молба в съда. Изначалната причИ. за прекратяване на делото, която е била налице още преди исковата молба да бъде връчена на наследниците на А., изключва възможността последните да са дали повод за завеждане му, въпреки наличието на факти за неговата недопустимост.

Следва да се има предвид, че ищецът е този, който определя и посочва страните в процеса, посредством първоначалния, обратния или инцидентния иск – лицето, посочено в исковата молба става ответник. Така и ищците, след дадените им указания с Определение № 11400/10.10.2024 г. по гр.д . № 10980/2024 г. на ВРС, в молба от 19.01.2024 г. са насочили иска си срещу И. И. А. и И. Р. С.. Те поддържат становище за допустимост на производството и пред въззивна инстанция. В този смисъл, без значение е, че съдът в резултат на връчването е установил смъртта на сочения за ответник или, че е конституирал наследниците му, както и, че тези му действия в последствие са приети за неправилни. Ето защо становището на ищците в отговора на молбата е без правно значение, тъй като на ответниците се дължат разноски дори и когато конституирането им е в резултат от процесуално нарушение на съда. По реда на чл. 78 от ГПК отговорността за разноски се понася от страните по делото, а щом ответниците са поставени в условия да се защитават срещу недопустим иск, на тях по общо правило се дължи разноски.

Гореизложеното важи с още по-голяма сила за ответника А. И. В.. Така ответниците и настоящи молители имат право на разноски. Искането им е своевременно направено пред всяка от съдебните инстанции.

Пред ВРС, адв. В. е претендирала 600 лв. адвокатско възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие (лист 94 гр. д. № 10980/2024 г. ВРС) И. И. А. и И. Р.

С. са договорили и заплатили хонорар за защита по делото в размер на 600 лв. По в. гр. д.

1849/2025 г. процесуалният представител на молителите е депозирал списък за разноски по 2 чл. 80 от ГПК за сумата 540 лв. Установява се, че А. И. В. е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., а А. И. В., И. И. А. и И. Р. С. са плати общо 40 лв. държавна такса за въззивно обжалване.

При тези данни решението трябва да бъде допълнено в частта за разноските, като ищците бъдат осъдени да заплатят на А. И. В. 500 лв. или 255,65 евро – разноски за адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 1849/2025 г. на ВОС, на И. И. А. и И. Р. С. 600 лв. или 306,78 евро – разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 10980/2024 г. на ВРС и на А. И. В., И. И. А. и И. Р. С. 40 лв. или 20,45 евро – разноски за ДТ за въззивно обжалване.

Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА Решение № 1327/10.12.2025 г., постановено по в. гр. дело № 1849/2025г. по описа на ВОС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК, като:

ОСЪЖДА Л. Д. Г. ЕГН ********** и Р. П. Г. ЕГН ********** да заплатят на А. И.

В. ЕГН ********** сумата от 500.00 лв. или 255,65 евро, представляваща разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОСЪЖДА Л. Д. Г. ЕГН ********** и Р. П. Г. ЕГН ********** да заплатят на И. И.

А. ЕГН ********** и И. Р. С. ЕГН ********** сумата от 600.00 лв. или 306,78 евро, представляваща разноски за първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

ОСЪЖДА Л. Д. Г. ЕГН ********** и Р. П. Г. ЕГН ********** да заплатят на А. И. В.

ЕГН **********, И. И. А. ЕГН ********** и И. Р. С. ЕГН ********** сумата от 40.00 лв. или 20,45 евро, представляваща разноски за въззивното производство, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3