Акт от 10.05.2021, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И

Е № 102

Гр. Сливен, 10.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Иглика Жекова при участието на прокурора

………………. и при секретаря Галя

Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 394 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 215 и сл. от ЗУТ.

Образувано е по жалба от И.Б.К., с адрес *** срещу Заповед № РД 15 – 2764/05.10.2020 г. на Кмета на Община Сливен, с която на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Преградни стени, ограничаващи достъпа до общите части“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на г. С., с административен адрес *************.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Оспорващият твърди, че констатациите на административния орган в атакувания акт не отговарят на действителната фактическа обстановка. Преградните стени съществували, но не били изпълнени от него. Те не съставлявали строеж и не ограничавали достъпа до общите части на сградата. Моли съда да отмени атакуваната заповед.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява. В писмена молба поддържа жалбата и моли съда да я уважи, с претенция за разноски.

В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен юрк. Е. М., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки заявява, че оспорената заповед е издадена при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. От доказателствата по делото, в т.ч. съдебно – техническата експертиза се установявало, че строителството е строеж по смисъла на ЗУТ и същият е незаконен, като изграден без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Доказан бил и извършителят на строежа. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.06.2020 г. с вх. № 9400-8474 при Кмета на Община Сливен постъпила молба от Р. Ч., А. Ф., Е.

Ц., П. С., С. С. и А. Б., като с. на с. о. в м. ж. с. с идентификатор ***, находяща се на адрес *************, в която заявили, че И. и Д.

К. като с. на а. № *** ползват за свои нужди почти цялата прилежаща площ около сградата и лишават останалите от достъп, който е ограничен от изградена в имота масивна ограда и поставена преградна ролетна врата. Заявено било още, че до преградената част от прилежащата площ с. на а. *** имат достъп от самостоятелен вход – външна врата на а., за която не им е известно да е проектирана по този начин, респ. дали е законно нейното поставяне. Към молбата си приложили като доказателство нотариални актове, удостоверяващи, че молителите са с. на съответните с. о. в с. с административен адрес *************. С писмо изх. № 9400-8474 (1) от 14.07.2020 г. Заместник – кмет на Община Сливен уведомил И.К., че по повод горната молба е извършена проверка на място и по документи от е. при Община Сливен, при която проверка е установено, че са изградени преградни стени и външно стълбище, които възпрепятстват ползването на общите части. К. бил уведомен че ако в едномесечен срок не бъдат предприети действия за осигуряване на достъп до общите части на всички правоимащи, ще бъде съставен акт за административно нарушение от общинската администрация. С повторна молба от горните с., постъпила с вх. № 9400-8474 (2)/18.08.2020 г. Кметът на Община Сливен бил сезиран с искане да се установи дали строителството е законно. По повод подадения сигнал с молба вх. № 9400-8474 (3) от 28.08.2020 г. И.К. заявил до Кмета на Община Сливен, че сигналът е подаден от малка част от с., чиито идеални части не достигат нужния кворум от общото събрание и приложил подписка от други п. с. на о. в с., съгласно която подписаните нямат против съществуването на ролетната щора и нямат против и не считат за пречка съществуването на преградните стени на нивото на тротоара.

На 10.09.2020 г. работна група от служители в отдел „Строителен контрол“ при Община Сливен извършила проверка на строеж „Преградни стени, ограничаващи достъпа до общи части“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на г. С., с административен адрес *************, и. от И.К., с. на с. о. в с. в режим на е. с. с идентификатор ***. При проверката длъжностните лица установили, че са изградени 2 бр. преградни стени на с. и ю. в поземления имот с размери: дължина 3,00 м. и височина 2,20 м., изпълнени от тухлена зидария 12 см. С кухи керамични тухли, като на с. преградна стена има отвор, в който е монтирана алуминиева врата с размери 0,80 м/2,00м., а строежът ограничава достъпа до общите части на имота и е изпълнен през 2013 г. Констатирано било, че строежът е четвърта категория, съгласно чл. 137 ал. 1 т. 4 „д“ от ЗУТ и е извършен без необходимите строителни книжа и без издадено разрешение за строеж.

Проверяващите обективирали така установеното в Констативен акт № 11/10.09.2020 г., съгласно който приели, че са нарушение разпоредбите на чл. 137 ал. 3, чл.

148 ал. 1 и чл. 185 ал. 1 от ЗУТ. Актът бил връчен на адресата И.К. на 15.09.2020 г. Срещу констатациите в същия в определения 7-дневен срок не постъпили възражения в общинската администрация на гр. Сливен. Въз основа на съставения констативен акт, на 05.10.2020 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед № РД 15-2764, с която разпоредил на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ И.Б.К. да премахне незаконен строеж „Преградни стени, ограничаващи достъпа до общите части“, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по КК на г. С., с административен адрес *************. Заповедта била връчена на нейния адресат на 08.10.2020 г., като процесната жалба е подадена до настоящия съд на 22.10.2020 г. чрез административния орган.

Към доказателствата са приобщени документи, удостоверяващи п. на с. на подателите на сигнала до общината. Съобразно Нотариален акт № 42, том XVII, дело № 2766/2014 г. С. Ч. С. и А. Р. С. са с. на с. о. в процесната с. – ж., а. № ***, ведно с и. п., отстъпено право на строеж върху поземления имот и 3,71 % идеални части от общите части на с. Според данните в Нотариален акт № 6, том XXIX, дело № 5254/20.12.2017 г. А. П. Б. е с. на с. о. в същата с. – а. № ***, и. п., ведно с 3,52 % идеални части от общите части на с. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена. Според Нотариален акт № 27, том V, дело № 674/01.03.2016 г. П. Й. С. е с. на а. № ***, ведно с и. п. и прилежащите 3,51 % идеални части от общите части на с. и съответната идеална част от отстъпеното право на строеж върху поземления имот. Видно от Нотариален акт № 32, том XIV, дело № 2240/2016 г. А. Х. Ф. е с. на а. №

***, ведно с и. п. и 3,12 % идеални части от общите части на с., както и съответните на ж. идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземления имот. С Нотариален акт № 21, том XXIII, дело №

3293/2015 г. е удостоверено п. от Р. Х. Ч. п. на с. върху а. № *** в процесната с., ведно с и. п. и припадащите се 13,88 кв.м. от общите части на с. и съответните идеални части от правото на строеж върху терена. Видно от Нотариален акт, вписан под № 95, том I, дело №

79/2012 г., чрез п. – п. И.Б.К. е п. п. на с. върху а. № ***, ведно с и. п. и припадащите се 4,44 % идеални части от общите части на с. (равняващи се на 12,79 кв.м.) и съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот. Посочените данни от д. за с. сочат, че вписаните в представената от К. пред административния орган подписка идеални части от общите части на с. не съответстват на реалните такива.

По доказателствата по делото е приобщено Удостоверение № 101/04.11.2013 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда на четири етажа с използваемо подпокривно пространство – три магазина за нехранителни стоки, двадесет жилища, осем гаража в сутерена и паркоместа в рамките на парцела“ „Водопроводно и канализационно отклонение за УПИ VIII-6712, кв.

368 по плана на к. „Н. с.“, г. С., с административен адрес *************.

По делото е изготвена и приета като неоспорена единична съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като извършена компетентно, безпристрастно и съответна на останалия, събран по делото доказателствен материал. Съгласно заключението на експертизата, процесната жилищна сграда е построена при и. и ю. имотни граници, като незаетата част от поземления имот е застроена под котата на терена с подземен гараж, рампа към него и изби, които са част от сградата; Покривната плоча на гаражите и избите е на нивото на дворното място, като над нея няма застрояване, по който начин е оформен своеобразен вътрешен двор; извършено е преустройство, като са изградени две преградни тухлени стени по цялата ширина на прилежащата към а. дворна площадка и външно стълбище, посредством което се осигурява достъп до д. на а. на К. към ограденото пространство. Преградните зидове са два – на ю. и на з. с височина 2,0 м. и ширина 3,30 м., измазани с бетонова шапка, като при зида на з. има отвор, в който е монтирана алуминиева врата с размери 0,8/2,0 м. Достъпът до дворното място е възможен ако вратата не е заключена. Според експертизата, изграждането на преградните зидове и външното стълбище към а. № *** представлява преустройство на прилежащата дворна площадка, образувана от покрива на подземните гаражи и при този начин на изпълнение представлява обща част на е. с. Налице е преустройство на покрива на подземните гаражи, образуващ прилежащото към жилищната сграда дворно място, а преграденото прилежащо и незастроено над терена дворно място при а. на оспорващия в жилищната сграда ограничава достъпа на живущите до празното дворно място. Експертът заключава, че процесните зидове представляват строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ – изграждането на преградните зидове и външното стълбище към а. № *** представлява преустройство на прилежащата дворна площадка, образувана от покрива на подземните гаражи. Съгласно експертното заключение, процесният строеж е четвърта категория и не попада в обхвата на чл.

151 и чл. 147 от ЗУТ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички писмени доказателства по административната преписка, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Съдът преценява подадената жалба като процесуално допустима - подадена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице и в нормативно установения 14 – дневен срок. Разгледано по същество, оспорването се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената заповед е издадена от Кмета на Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност, съобразно нормата на чл. 225а ал. 1 от ЗУТ. Ето защо съдът приема същата за валиден акт. При нейното издаване не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед разпоредбата на чл. 225а ал. 2 от ЗУТ обстоятелствата, предпоставящи провеждане на процедура по премахване на обект по чл. 225 ал. 2 от ЗУТ (какъвто е процесният), се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223 ал. 2. Последната цитирана норма определя правомощия на служителите за контрол по строителството към общината по отношение на строежите от четвърта до шеста категория да констатират незаконни строежи или строежи с нарушения (т. 1). Видно от административната преписка, проверката е извършена от длъжностни лица със съответната компетентност (г. с. в отдел „Строителен контрол“ към община Сливен), които са и с. на констативния акт по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ. Този акт е връчен на неговия адресат, при спазване на разпоредбата на чл. 223 ал. 2 изр. второ от ЗУТ. Тази норма задължава общинските органи да връчат акта на неговия адресат, което в случая е сторено на 15.09.2020 г., като в самия акт е указана възможността в 7 – дневен срок да бъдат подадени възражения срещу констатациите в същия. В случая, видно от административната преписка К. не се е възползвал от така предоставената му възможност. В настоящия случай от доказателствата по делото се установява, че разписаната от закона процедура е детайлно спазена, което налага извода за процесуална законосъобразност на атакувания административен акт. Освен валидна и процесуално законосъобразна, оспорената заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като постановена при спазване на всички относими материалноправни норми, при следните съображения: