Разпореждане № 4436 от 15.01.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4436 гр. София, 15.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.Ш като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №

20211110164138 по описа за 2021 година

Производството е образувано по подадено от „................“ АД срещу „....................“ ЕООД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК – споразумение от 13.09.2021 г. с нот. заверка на подписите относно съдържащите се в него парични задължения.

В заявлението се сочи, че между „................“ АД, от една страна като продавач и кредитор, и „....................“ ЕООД, от друга страна като купувач и длъжник, е сключен договор за продажба на стоки, относно които са издадени фактури от 05.02.2021 г., 05.04.2021 г., 06.04.2021 г. и от 07.06.2021 г., като покупната цена останала незаплатена от длъжника. Във връзка с това между страните е сключено споразумение от 13.09.2021 г. с нот. заверка на подписите /като подписът на законния представител на купувача длъжник е заверен нотариално на 20.08.2021 г., а на представителя на заявителя – на 13.09.2021 г./, по силата н чл. 1, ал. 2 от което длъжникът е признал, че дължи общо сумата от 75 378 лв. Заплащането на сумата е разсрочено на 7 вноски с падеж: 15.08.2021 г., 15.09.2021 г., 15.10.2021 г., 15.11.2021 г., 15.12.2021 г., 15.01.2022 г., 15.02.2022 г. в размер на по 10 000 лв. и последна осма вноска от 5 378 лв. с падеж 15.03.2022 г. Според чл. 2 от споразумението при забава на плащането на която и да е вноска по чл. 1, ал. 2, то неплатеният остатък от главницата се счита за „автоматично“ предсрочно изискуем.

Според т. 2 Б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК отговаря на изискванията по чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл. 417 ГПК. Поради това, предвид посоченото в заявлението и уточнителна молба от 30.12.2021 г. след оставяне на заявлението без движение, то съдът намира, че същото е редовно.

Заявителят претендира цялата сума по споразумението в размер на 75 378 лв.

– главница, поради настъпила предсрочна изискуемост, както и сумата от 1 549,43 лв. – лихва за забава считано от 16.08.2021 г. /деня, следващ падежа на първата вноска/ до 28.10.2021 г. Претендира се и законна лихва считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на главницата.

1

Заявлението е частично основателно за сумата от 60 000 лв. – вноски с падеж 15.08.2021 г., 15.09.2021 г., 15.10.2021 г., 15.11.2021 г., 15.12.2021 г., 15.01.2022 г., които са изискуеми понастоящем. Следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата считано от 10.11.2021 г. – дата на входиране на заявлението в съда, до погасяване на вземането /т. 4 а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/.

Заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 15 378 лв. Вноските с падеж 15.02.2022 г. и 15.03.2022 г. към настоящия момент не са станали изискуеми.

Действително, според чл. 2 от споразумението при забава в плащането на която и да е вноска цялото вземане става предсрочно изискуемо, но заявителят не е представил доказателства по чл. 418, ал. 3 ГПК за уведомяване на длъжника за настъпилата изискуемост на последните две вноски. Необходимо е съгласно т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК заявителят да представи доказателства, от които да е видно, че кредиторът е обявил на длъжника предсрочната изискуемост.

Споразумението установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора да направи вземанията изцяло предсрочно изискуеми. Постигнатата предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства всички суми стават предсрочно изискуеми и без да се уведомява длъжникът не поражда действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви вземанията за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията. Т.е. предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от кредитора предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът намира, че това тълкуване е относимо и към настоящия казус, понеже документът по чл. 417 ГПК следва да удостовери и от него да се извличат безпротиворечиво съществуващи вземания, възникнали по основание, чиято изискуемост е настъпила, както и техният размер.

Относно претендираната лихва за забава в размер на 1 549,43 лв считано от 16.08.2021 г. /деня, следващ падежа на първата вноска/ до 28.10.2021 г. заявлението е неоснователно. Подобно вземане не е уговорено в споразумението. Според т. 4 а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК по смисъла на чл. 417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Това вземане не се съдържа и съотв. не се удостоверява от документа по чл. 417, т. 3 ГПК.

Поради ненадлежното връчване настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части като неоснователно. Сторени са разноски от 1 538,54 лв. – такса. Юрк възнаграждение не се претендира. Според уважената част от искането се дължи дт от 1 199,99 лв.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 418, ал. 4 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

2

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление вх. № 85113/10.11.2021 г., подадено от заявителя „................“ АД срещу „....................“ ЕООД В ЧАСТТА относно сумата от 15 378 лв. - вноски с падеж 15.02.2022 г. и 15.03.2022 г. съгласно споразумение от 13.09.2021 г. с нот. заверка на подписите рег. № 5141/13.09.2021 г. по описа на нот.

Диана Николова, рег. № НК 037, район на действие СРС, както и за сумата от 1 549,43 лв. – лихва за забава считано от 16.08.2021 г. до 28.10.2021 г., както и пропорционално в частта за разноските относно сумата от 338,54 лв.

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗНИ за сумата от 60 000 лв. – вноски с падеж 15.08.2021 г., 15.09.2021 г., 15.10.2021 г., 15.11.2021 г., 15.12.2021 г., 15.01.2022 г. съгласно споразумение от 13.09.2021 г. с нот. заверка на подписите рег. № 5141/13.09.2021 г. по описа на нот. Диана Николова, рег. № НК 037, район на действие СРС, ведно със законна лихва върху главницата считано от 10.11.2021 г. – дата на входиране на заявлението в съда, до погасяване на вземането, както и за 1 199,99 лв. – разноски.

Разпореждането може да се обжалва в отхвърлителната частот заявителя пред СГС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3