Определение № 2409 от 27.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2409 гр. Бургас, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500925 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, подадена чрез ю.к.Иван Недков, против разпореждане № 598 от 31.05.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 224/2024 г. по описа на РС-Царево, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу длъжника Н. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Ц., ул.“Ч. м.“ № *, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи за неправилност на извода на съда за отхвърляне на заявлението, като се сочи, че в случая не са налице неравноправни клаузи и пречки за издаване на заповед за изпълнение. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението вземания.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 224/2024 г. по описа на РС-Царево е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против Н. К. Т. в качеството й на 1 кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***, сключен с „Кредисимо“ ЕАД и като страна по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, за заплащане на следните суми: 637.69 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит № ***, 55.43 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.01.2023 г. до 20.10.2023 г., и 88.97 лв. – лихва за забава за периода от 21.01.2023 г. до подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените в производството разноски от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Вземането на заявителя е обосновано с качеството му на цесионер на поръчителя, изпълнил вместо длъжника всички плащания по горецитирания договор за потребителски кредит спрямо кредитодателя. Заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е цесионер на „Ай Тръст“ ЕООД, който му е прехвърлил вземането си с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г. и Приложение № 1 към него от 11.10.2023 г. На 08.09.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД (кредитодател) и Н. К. Т. (кредитополучател) е сключен договор за потребителски кредит № ***, с който на длъжника е предоставен заем в размер на 800 лв., със срок за връщане – 13 месечни погасителни вноски, при ГЛП – 18.40 % и ГПР – 20.02 %, с краен срок на договора – 20.10.2023 г. (падеж на последната погасителна вноска).

Същевременно с това, на 08.09.2022 г. между Н. Т. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу възнаграждение, във връзка със сключения договор за потребителски кредит. На същата дата е сключен и договор за поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който дружеството се съгласило да отговаря солидарно за дълга на кредитополучателката към кредитодателя. Поради неизпълнение на задълженията на Т. по договора за потребителски кредит, те били погасени от солидарно отговорния за връщането на кредита поръчител „Ай Тръст“ ЕООД, който прехвърлил вземанията си към длъжника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и същите се претендират от цесионера по съдебен ред с настоящото заявление.

С обжалваното разпореждане ЦРС е приел, че договорът между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави, поради което не се дължи плащане по него. По тези съображения е отхвърлил изцяло подаденото заявление.

Предвид установените по делото факти, като съобрази актуалната съдебна практика и тази на СЕС, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за частично неправилно, като не споделя изводите на първата инстанция за отхвърляне на заявлението в частта за главница в размер на 637.69 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването му и намира, че разпореждането следва да бъде отменено в тази част, а в останалата му част същото следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка 2 дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и дали вземането не се основана на неравноправна клауза. В случая, процесният договор за кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите разпоредби и да извърши преценка за валидност на договора, от който произтича претендираното вземане.

Съгласно договора за потребителски кредит, потребителят получава приоритетно обслужване по оценка на своята кредитоспособност и одобряване на заявлението в случай, че предостави обезпечение, като са уговорени възможните им видове – предоставяне на банкова гаранция или чрез поръчителство на одобрено от „Кредисимо“ ЕАД лице, като при избрано обезпечение срокът за одобрение на заявлението но кредитополучателя е 24 часа, а при липса на обезпечение срокът е 14 дни. Кредитополучателят Т. е избрала опция за сключване на договора за потребителски кредит с предоставяне на обезпечение чрез поръчителство на избраното от кредитора лице. Така, на датата на сключване на договора за потребителски кредит – 08.09.2022 г., са сключени два взаимосвързани договора – договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и договор за предоставяне на поръчителство между „Ай тръст“ ЕООД и Н. К. Т.. Съгласно чл.8, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство, с Приложение № 1 към него е уговорено възнаграждение за поръчителя „Ай тръст“ ЕООД в размер на 699.31 лв., дължимо от потребителя за целия период на действие на договора за кредит, като същото е уредено като платимо на 13 месечни вноски, платими на падежите по договора за кредит, като съгласно чл.8, ал.4 длъжникът може да заплати възнаграждението по банкова сметка на поръчителя или по банкова сметка на „Кредисимо“ АД, а в чл.8, ал.5 е уредено, че „Кредисимо“ ЕАД е овластено да получава изпълнение вместо „Ай Тръст“ ЕООД на задължението по договора. От извършена служебна справка в ТР се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.

С оглед горното и като взе предвид взаимната обусловеност между одобрението от кредитора „Кредисимо“ ЕАД на заявлението на кредитополучателя и сключването на договор за потребителски кредит, както и предоставянето на поръчителство от свързаното с кредитора лице „Ай Тръст“ ЕООД, въззивният съд намира, че макар и да са сключени отделни договорни правоотношения, то в случая е налице конструкция, водеща до заобикаляне на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10, вр. §1, т.10 ДР ЗПК. Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, свързан с договора за кредит (т.нар. косвен разход), който трябва да бъде включен в ГПР. В тази връзка, неоснователно се явява наведеното в частната жалба твърдение, че предоставянето на обезпечение не било задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит. В случая, сключването на трите договора в един и същи ден, при задължително условие поръчителят да бъде одобрено от кредитора лице, както и наличието на свързаност между последните, води до обратния извод, като БОС намира, че уговорката за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне 3 на поръчителство представлява прикрита печалба- възнаграждение за кредитора по основния договор за потребителски кредит. При тази съвкупност от установени обстоятелства се налага еднозначния извод, че възнаграждението за поръчител е следвало да бъде включено в ГПР. Очевидно обаче това не е сторено, а в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва, видно от съдържанието на договора, като по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 ЗПК. В тази връзка, съдът съобрази разясненията, дадени от СЕС в Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, в което е прието, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент.

Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.

Ето защо, следва да се приеме, че определеният в процесния договор ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – главницата, но не дължи лихва или други разходи по него. С оглед факта, че предмет на договор за цесия могат да бъдат само действителни притезателни права (в случая това са вземания по договора за потребителски кредит), то заявлението на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е основателно единствено в частта за претендираната главница от 637.69 лв. и следва да бъде уважено за тази сума, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а в останалата част относно претендираните възнаградителна лихва и мораторна лихва заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли.

Предвид изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта за отказа да се присъди вземането за главница, ведно със законната лихва, като вместо това да се постанови издаването на заповед по чл.410 ГПК за това вземане. В останалата му отхвърлителна част досежно възнаградителната и мораторната лихва разпореждането на ЦРС следва да бъде потвърдено. Съответно на уважената част от заявлението следва да се присъдят и разноските на заявителя.

С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, заявителят има право на разноски за производството пред ЦРС в размер от общо 61.15 лв., включващи 4 държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 598 от 31.05.2024 г., постановено по ч.гр.д.№ 224/2024 г. по описа на РС-Царево, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Н. К. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 637.69 лв. – главница, произтичаща от договор за потребителски кредит № ***/08.09.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от подаване на заявлението до окончателното плащане,