Решение № 155 от 01.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Благоевград, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20261200500047 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 27766/19.11.2025г., подадена от адв.

Г. Ю., като пълномощник на Ю. М. Б., против решение № 860/03.11.2025 г. по гр.д.№ 965/2023 г. по описа на РС-Благоевград.

С въззивната жалба решението се обжалва в частите, в които предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и се иска уважаването му изцяло.

В обжалваните отхвърлителни части решението се определя като постановено при неправилно установена фактическа обстановка, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно обсъждане и кредитиране на събраните доказателства. Подробно се обосновава твърдението, че след присъждане на първоначалното обезщетение за трудово злополука е настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца /ексцес/, което не е било обезщетение с присъдения размер, поради което е налице основание за определяне на допълнително обезщетение за 1 неимуществени вреди. Изтъкват се подробни доводи в насока определяне на по-висок размер по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. При поддържане на оспорвания в горната насока се иса уважаване на иска изцяло в поискания размер. Претендират се разноски.

Преписи от въззивната жалба е връчена на ответника, от който в срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор. Ответното дружество в несъстоятелност, чрез синдика си, оспорва жалбата като неоснователна. В обобщение възраженията на въззиваемата страна се изразяват в поддържане на тезата, че не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца спрямо това, което е било към момента на определяне на първоначалния размер обезщетение. Иска се потвърждаване на решението.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа възивната жалба. Не се сочат доказателства.

Ответната по жалбата страна, чрез синдика си оспорва жалбата и поддържа изложените в отговора аргументи.

Пред въззивния съд не събрани нови доказателства.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Благоевград е образувано по искова молба от Ю.

М. Б., с която против „М.П.“ ЕАД - в несъстоятелност, с ЕИК ************, представлявана от синдика З. З. Х.- е предявен осъдителен иск с правно основание чл.200 от КТ- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., предявен като частичен иск от 200 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие от влошаване на състоянието му /ексцес/ след трудово злополука, настъпила на 09.11.1999г., около 18:00 ч. на 432 „А“ галерия, III-ти добивен участък в рудник „О.“, поради настъпили значителни увреждания на физическото му, емоционално, психологическо и психическо състояние, за периода от началото на 2021г. до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата.

2

С исковата молба ищецът твърди, че на 09.11.1999г. при изпълнение на трудови функции при ответника е претърпял злополука , призната за трудова, за което с влязло в сила решение по гр. дело №2291/2003г. по описа на 3-то г.о. на ВКС, му е било определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди общо в размер на 60 000 лв. В исковата молба ищецът е поддържал, че след определяне на това обезщетение е продължил да търпи нови негативни болки и страдания, като от началото на 2021г. до подаване на исковата молба здравословното му състояние се е променяло ежедневно в негативна насока, като твърди появата на много чести зачервявания, сърбежи, подуване на двата чукана на ампутираните му крайници, много често вдигане на температура, което довело от 2021г. по-често боледуване от ищеца. Всичко това довело до влошаване и на психическото му състояние - изпаднал в тежка депресия, без желание за живот, от началото на 2021г. твърди, че започнал да изпада в нервни кризи, свързани с ежедневни неудобства и ограничения, предизвикани от невъзможността му да води нормален живот, твърди изпадане в постоянна депресия, без желание за живот, с мисълта, че всеки нов ден е последен и за безполезност.

Всичко описано според ищеца представлява ново влошаване на здравословното, психическото и емоционалното му състояние в резултат на претърпяната трудова злополука, които вреди неса били обезщетение с определяне на първоначалния размер обезщетение, поради което обосновава правен интерес от предявяване на иск от 100 000 лв., като частичен от 200 000 лв. за възмездяване на допълнително претърпените в резултат на влошаване на състоянието на ищеца /ексцес/ вреди от трудовата злополука.

От ответникът „М.П.“ ЕАД искът се оспорва като неоснователен, а при евентуалност само по размер.

В съдебно заседание ищецът Ю. М. Б. се представлява от адв.Г. Ю., която поддържа иска и моли за уважаването му.

В съдебно заседание за ответникът „М.П.“ ЕАД /н/ представител не явява. С писмено становище синдикът З. Х. поддържа възраженията в отговора по иска, като възразява по основателността и по размера му.

От събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства, като и от изслушаните съдебно – медицинска и съдебно – психологическа експертиза се установяват следните факти:

3

==============================

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следи за прилагането на императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно.

Производството е с предмет трудов спор по см. на чл.357 КТ, по иск, предявен след откриване на производството по несъстоятелност срещу ответната страна, поради което по изключението на чл. 637, ал.6, т.2 от ТЗ, е допустимо. Следователно, постановеното по такова производство решение е допустимо.

Ето защо, следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваните части на поддържаните в жалбата основания.

Основното оплакване във въззивната жалба е относно размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди в резултат на влошаване /ексцес/. С оглед принципа да не се влошава положението на жалбоподателя, при липса на жалба от насрещната страна, съдът дължи произнасяне само по отношение оплакването от въззивника по отношение на присъдения размер, но не и по отношение на основанието. Независимо от това за пълнота на изложението следва да се изтъкне следното:

Не е спорно, че с влязло в сила решение № 488/23.03.2006г. по гр.д.№ 2291/2003г. на ВКС е оставено в сила решение на САС, ГК, 1 състав, постановено на 04.06.2003г. по гр.д.№ 2007/2002г. /л.7-12 от приложеното изп.дело/, с което е отменено решение от 31.07.2002г., постановено по гр.д.

989/2000г. от БОС, в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 20 000 лв.

4 до 60 000 лева /за сумата от 40 000 лева/ и на ищеца е присъдено още сумата от 40 000 лв. към присъдената от първоинстанционният съд сума от 20 000 лева или общо 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата на 09.11.1999г. трудова злополука.

В мотивите на тези съдебни актове обезщетението за неимущестевни вреди е определено при съобразяване на вида, степента и характера на уврежданията, възрастта на ищеца – около 25 годишен към момента на злополуката, претърпените и търпени болки и страдания, ежедневния дискомфорт, невъзможността за нормално общуване и придвижване и при отчитане нарасналите критерии за справедливост , на основание чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди е определено на 60 000 лв.

Съгласно практиката на Върховен касационен съд, ексцес е налице, когато след присъждане на обезщетение настъпи ново, непредвидено към момента на първоначалното обезщетяване съществено влошаване на състоянието на пострадалия, което е в причинна връзка с първоначалното увреждане, т.е.

„ексцес“ е ново, качествено различно или по-тежко увреждане, което не е било включено в първоначалното обезщетение, не е могло да бъде предвидено при постановяване на първото решение. Тук не става дума за продължаване проявлението на същите вреди или тяхното увеличаване по сила, интензитет и проявление, включени в обхвата на вече присъденото обезщетение, а на самостоятелен вредоносен резултат, който не е могъл да се предвиди като възможно проявление за в бъдеще /в този смисъл е и съд.практика - Решение № 189/2014 г. по гр.д. № 3083/2013 г., IV г.о. - ексцесът е ново увреждане, различно от първоначалното; в Решение № 151/2016 г. по гр.д. № 5168/2015 г., IV г.о. - разграничение между „влошаване“ и „ново увреждане“; Решение № 60/2017 г. по гр.д. № 2921/2016 г., III г.о. - правен въпрос - кога има нов иск и кога – недопустимо повторно обезщетяване на едни и същи вреди; в Решение № 13/2019 г. по гр.д. № 1720/2018 г., IV г.о. - ВКС приема -ексцес има при усложнения, нови заболявания, трайно влошаване, което не е било прогнозируемо./. Ключов е изводът за непредвидимост на вредите, които са били предмет на обезщетяване към момента на първото решение. Ако вредата е била предвидима, то следва да се включи към първото обезщетение /така Решение № 386/21.06.2024 г. по гр.д. № 3386/2023 г., ВКС, III г.о.; Решение № 13/08.01.2019 г. по гр.д. № 1720/2018 г., ВКС, IV г.о.; Решение № 60/06.04.2017 5 г. по гр.д. № 2921/2016 г., ВКС, III г.о.; Решение № 151/2016 г. по гр.д. № 5168/2015 г., ВКС, IV г.о./.

Във всички случи обаче новите вреди следва да с в пряка причинна връзка с първоначалното деликтно деяние. Разграничението между ексцес и обичайно развитие на увреждането се извършва въз основа на критерия за обективна предвидимост или не на вредите. Решаващо значение за да се направи извод за предвидимостта, причинната връзка на твърдените нови вреди е изслушването на експертиза. Ексцесът при трудова злополука, за разлика от ексцеса при професионално заболяване, може да се доказва както с решение на ТЕЛК, така и с помощта на всички доказателства средства по ГПК.

В случая са налице в кумулативност всички елементи на ексцес- настъпило е ново влошаване на състоянието на въззивника, същото не е било предвидимо при определяне на полученото обезщетение за неимуществени вреди и същото е в пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука.

Както съдебно – медицинската, така и изслушаната съдебно – психиатрична експертизи сочат, че здравословното и психическото състояние на ищеца са се влошили.===============

Според изслушаната съдебно –психиатрична експертиза е налице влошаване на психическото състояние на ищеца, което според вещото лице е в пряка връзка с травматичното увреждане. .......................................

При определяне на размерът на неимуществените вреди съдът следва да почива на обективно установени факти и особености на конкретния случай въз основа на които да може да определи конкретния размер обезщетение, което да бъде справедлива компенсация на претърпяната вреда.

Обезщетението е определяемо по вътрешно убеждение, съобразно обществения критерий за справедливост, без да се допуска неоснователно обогатяване . При определяне на размера при ексцес следва да се анализира степента на влошаване според медицинската експертиза; интензитет и продължителност на болките и страданията; възраст и социален статус на пострадалия; възможност за възстановяване / трайни последици; влияние върху начина на живот и трудоспособността; вече присъдени суми /за да няма дублиране/ /Решение № 196/2011 г. на ВКС, IV г.о. (по гр.д. № 1724/2009 г.;