Решение № 516 от 22.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следН. състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000500244 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 173 от 23.10.2025 год., постановено по гр.д.№ 218/2024 год. по описа на Окръжен съд Благоевград, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на С. В. С. сумата от 8 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 18.11.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.11.2023 до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълН. размер от 26 000 лева. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ответника ЗД „Бул Инс“ АД в осъдителната част, като се излагат доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда, с които е прието виновно поведение на застраховаН. при тях водач. Твърди се, че произшествието е настъпило по изключителната вина на пострадалата, която е предприела непозволена маневра на пътното платно. Отделно от това се твърди и неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеН.т размер досежно неимуществените вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от ищцата болки и страдаН.. Поддържат още, че в случай, че съдът приеме вина на застраховаН. при тях водач, то процента на съпричиняване следва да бъде изключително висок. Моли съда да отмени решението в обжалваната осъдителна част и постанови ново, с което иска да бъдат отхвърлен. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемият С. В. С., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата 1 доводи, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението, като претендира разноски.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Не са спорни между страните пред настоящата инстанция наличието на елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия, причИ.та връзка между противоправното деяние и вредоносН. резултат.

С оглед на заявените в жалбите оплакваН., предметът на въззивен контрол се свежда до установяване вината на делинквента, размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на произшествието, настъпило на 18.11.2022 г. между лек автомобил „Ауди“ с ДК № ********, управляван от ищцата С. С. и лек автомобил „Фолксваген“ с ДК № ********, управляван от Х. Й. К.. Така от приетото заключение на първоначалната и допълнителната съдебна автотехническа експертиза, изготвени въз основа на събраните по делото доказателства, се установява, че произшествието е настъпило при следН. механизъм: лек автомобил „Фолксваген“ се движил по бул. „П.К. Яворов“, гр.Благоевград в посока от ж.к. „Еленово“ към ж.к. „Струмско“ в дясната пътна лента със скорост от порядъка на 71 км/ч. В същото време в същата посока в лявата лента със скорост от порядъка на 80 км. се е движил лек автомобил „Ауди“. Достигайки района на № 28 водача на лек автомобила „Ауди“ е предприел действия по навлизане в дясната пътна лента, като е засякъл лек автомобил „Фолксваген“ . Настъпил е приплъзващ удар между предна лява част на лек автомобил „Фолксваген“ и задна дясна част на лек автомобил „Ауди“. След удара лек автомобил „Ауди“ се е отклонил в дясно напуснал е платното за движение, при което е настъпил втори удар между предна му част, предимно в дясно и железен стълб, със скорост от порядъка на 72 км/ч. В следствие на този удар лек автомобил „Ауди“ е придобил ротация около масовия си център по посока на часовниковата стрелка и едновременно с това е продължил движението си напред по посоката на огледа, когато е настъпил трети удар между челната му част при скорост от порядъка на 30 км/ч и челната част на лек автомобил „Фолксваген“, намалил скоростта си в този момент до около 53 км/ч. След този удар лек автомобил „Фолксваген“ е придобил ротация около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка и е продължил движението си напред и вляво, преустановил е движението си, след което е бил 2 изместен от водача на мястото описано в протокола за оглед. Лек автомобил „Ауди“ след третия удар е продължил ротацията си по посока на часовниковата стрелка и едновременно с това е продължил движението си напред и в ляво да мястото описано в протокола за оглед.

Посочва, че причините за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лекия автомобил „Ауди“ с органите на управление, като е предприел престрояване от лявата в дясната пътна лента, без да се съобрази с положението на движещия се там лек автомобил. В допълнителното заключение вещото лице заявява, че ако се приеме, че опасността за водача на автомобил „Фолксваген“ е възникнала в момента на навлизане на лекия автомобил „Ауди“ в лентата му за движение, то тогава същия при скорост на движение в района от 50 км/ч и предприемане на спиране не е имал възможност да предотврати произшествието. А ако се приеме, че опасността за водача на лекия автомобил „Фолксваген“ е възникнала в момента на започване на маневрата от страна на водача на другия автомобил, то същия е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране.

Въз основа на обсъденото, въззивният съд приема, че водача на автомобила „Фолксваген“ се е движел с предимство, тъй като негово е било правото да използва лентата, по която вече пътува. Въпреки това, виждайки, че друг участник в движението е предприел престрояване вдясно, той е бил длъжен да реагира с аварийно спиране и да предотврати пътН. инцидент. В случая, от поведението на ищцата е можело да се направи еднозначен извод, че тя ще навлезе в дясната пътна лента, тъй като е започнала отклоняване от праволинейното си движение. Самия водач на лекия автомобил „Фолксваген“ е възприел това, заявявайки в показаН.та си, че не е успял да спре преди мястото на удара, поради състоянието на гумите си и мократа пътна настилка, и в този момент е имал възможността да противодейства на настъпването на процесното ПТП, като е бил длъжен да го стори, понеже такова отклонение може да се дължи на заспИ.е, прилошаване и пр. Именно поради това водачите са длъжни веднага да реагират, когато установят такова поведение на друг участник в движението. С оглед на всичко това трябва да се приеме, че и за двамата водачи процесното ПТП е било предотвратимо и те съвместно носят вината за настъпването му.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдаН., допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдаН., осакатяваН., загрозяваН. и т.н..

В настоящия случай пред първоинстанционН.т съд за установяване на причинените неимуществени вреди са разпитани свидетелите Р. и Т., както и е прието заключение на изготвена съдебно – медицинска експертиза, която се кредитира и от настоящия състав и от която се установява, че пострадалата ищца вследствие на произшествието е получила 3 травматични увреждаН., изразяващи се в мозъчно сътресение, контузия на дясната ръка в областта на китката и разкъсно-контузна рана на кожата в областта на дясното коляно.

АктивН.т възстановителен период е продължил около 1 месец. Ищцата е имала силни болки в крака и си е стояла вкъщи. Лекувала се с обезболяващи. Претърпяното мозъчно сътресение е довело до упорито главоболие, съчетано със световъртеж и безсъние, като това се установява от показаН.та на Р. и Т., които показаН. съдът също кредитира, като дадени вследствие придобити лични впечатлеН..

ВъззивН.т съд след като съобрази тези изложени обстоятелства, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – ноември 2022 г., лимитите на отговорност, възрастта на пострадалия, периода на възстановяване, както и обстоятелството, че от получените травми не са налице последици за здравето, и не на последно място съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 12 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди.

При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване, повдигнато с жалбата на ответника относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените основаН..

За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносН. резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочеН. законов текст е само онзи конкретно установенияпринос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.

В настоящия случай от установения механизъм на произшествието се установи, че ищцата, управлявайки лек автомобил „Ауди“ не е спазила предимството на движещия се в лентата, в която тя е искала да се престрои лек автомобил „Фолксваген“, като не се установи това нейно поведение да се дължи на някакви външни фактори, които да изключват отговорността й за случилото се. В тази връзка съдът намира, че с неполагането на грижи за собствената си безопасност и нарушаването на правилата за движение, пострадалата сама се е поставила в риск и съществено е допринесла за настъпването на вредоносН. резултат.

Същевременно водачът на другия автомобил е бил длъжен да реагира с аварийно спиране и да предотврати пътН. инцидент, но не го е сторил. Той не е шофирал с изискващата се пълна концентрация на вниманието, а отделно от това не се оспорва, че гумите на колата му са били стари и износени, а пътната настилка е била мокра и хлъзгава. Изложеното мотивира въззивния съд да приеме, че приносът на ищцата за настъпването на произшествието е 70 %, 4 а този на водача на лекия автомобил „Фолксваген“ - 30 %.

С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 70 % ще следва да се редуцира определеното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от 12 000 лева на 3 600 лева, за която сума исковата претенция е основателна.

Поради несъвпадане в изводите на двете инстанции относно размера на обезщетението решението в обжалваната му осъдителна част ще следва да се отмени за сумата от 4 400 лева, представляваща разликата между присъденото от първата инстанция обезщетение от 8 000 лева и действително дължимото обезщетение от 3 600 лева, като вместо това исковата претенция за посочената сума следва да бъде отхвърлена. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.