Решение № 1 от 08.01.2024, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Дряново, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Е. Дишева при участието на секретаря Кремена Димитрова като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20234220100358 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от Г. Т. Й. от с. ***, ул. „***“ № **, чрез пълномощник адв. Р.

И., съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № **, против „Вагонен завод – Интерком“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № ***, представлявано от В. К. Д., се излага, че ищецът работел в ответното дружество на длъжност „***“. На 09.10.2023 г. бил освободен от работа, като не му били изплатени заплати, както следва: за месец януари 2022 г. в размер на 225 лв., за месец февруари 2022 г. в размер на 225 лв., за месец април 2022 г. в размер на 652 лв., за месец май 2022 г. в размер на 747 лв., за месец юни 2022 г. в размер на 100 лв., за месец април 2023 г. в размер на 310 лв., за месец май 2023 г. в размер на 942 лв., за месец юни 2023 г. в размер на 704 лв., за месец юли 2023 г. в размер на 715 лв., за месец август 2023 г. в размер на 704 лв., за месец септември 2023 г. в размер на 800 лв. и за месец октомври 2023 г. в размер на 300 лв. или общо 6424 лв. На ищеца се дължало и не било изплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ във вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на 715 лв., както и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ в размер на 300 лв. за 8 дни неизползван отпуск.

Направено е искане съдът да осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните суми: 6424 лв. - трудово възнаграждение за м. януари, м. февруари, м. април, м. май и м. юни 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на 1 исковата молба до окончателното изплащане; 438,57 лв. - мораторна лихва за периода от 01.02.2022 г. до 12.10.2023 г. върху дължимото трудово възнаграждение в общ размер от 6424 лв.; 715 лв. - обезщетение по чл. 221, ал. 1 във вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 300 лв. - обезщетение за 8 дни неизползван годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира се да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

С протоколно определение от 07.12.202 3 г . производството по делото е прекратено в частта относно претендираното трудово възнаграждение за м. януари 2022 г. в размер на 225 лв. и за м. февруари 2022 г. в размер на 225 лв., поради оттегляне на предявения иск по чл. 128, т. 2 от КТ в тази част.

В съдебно заседание на 07.12.202 3 г. е направ ено изменение на предявените искове, което е допуснато от съда. След направеното изменение исковете са предявени, както следва: искът по чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за м. април, м. май и м. юни 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2023 г. е намален от сумата 5974 лв. на сумата от 5786,73 лв.; искът по чл. 86 от ЗЗД е намален от сумата 438,57 лв. на сумата от 322,53 лв. мораторна лихва за периода от 01.02.2022 г. до 12.10.2023 г.; искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е увеличен от сумата от 300 лв. на сумата от 342,60 лв. и искът по чл. 221, ал. 1 от КТ е увеличен от сумата от 715 лв. на сумата от 899,32 лв.

В срок ответникът, чрез Изпълнителния директор В. К. Д., е представил писмен отговор, с който счита предявения иск за неоснователен за сумите от: 225 лв. за м. януари 2022 г.; 225 лв. за м. февруари 2022 г.; 652 лв. за м. април 2022 г.; 747 лв. за м. май 2022 г.; 100 лв. за м. юни 2022 г.; 310 лв. за м. април 2023 г.; 942 лв. за м. май 2023 г.; 704 лв. за м. юни 2023 г.; 715 лв. за м. юли 2023 г.; 704 лв. за м. август 2023 г.; 800 лв. за м. септември 2023 г. и 300 лв. за м. октомври 2023 г. Искът бил основателен за следните суми: 652,26 лв. за м. април 2022 г.; 747,34 лв. за м. май 2022 г.; 80,70 лв. за м. юни 2022 г.; 309,13 лв. за м. април 2023 г.; 942,24 лв. за м. май 2023 г.; 704,86 лв. за м. юни 2023 г.; 715,76 лв. за м. юли 2023 г. и 704,12 лв. за м. август 2023 г.

Посочва се, че съгласно допълнително споразумение № 38/01.01.2023 г. към трудов договор 59/03.08.2020 г., трудовото възнаграждение на ищеца е с краен срок за плащане до последно число на следващия месец, поради което сумите, дължими за м. септември 2023 г. и м. октомври 2023 г. не са били изискуеми към датата на подаване на исковата молба.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори, а това се установява и от представените по делото писмени 2 доказателства – допълнително споразумение № 38/01.01.2023 г. към трудов договор № 59/03.08.2020 г., че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „***“ с основно трудово възнаграждение в размер на 780 лв. и допълнително възнаграждение от 23,40 лв. /3%/, платимо до последно число на следващия месец.

Със Заповед № 44/09.10.2023 г. трудово правоотношение е било прекратено, считано от 09.10.2023 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за един месец, както и обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г.

От заключението на допуснатата по делото съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е. Д., неоспорено от страните и прието като доказателство по делото, се установява, че на ищеца са дължими и неизплатени трудови възнаграждения, както следва: м. април 2022 г. - 652,26 лв.; м. май 2022 г. - 747,34 лв.; м. юни 2022 г. - 80,70 лв.; м. април 2023 г. - 309,13 лв.; м. май 2023 г.

- 942,24 лв.; м. юни 2023 г. - 704,86 лв.; м. юли 2023 г. - 715,76 лв.; м. август 2023 г. - 704,12 лв.; м. септември 2023 г. - 775,39 лв. и м. октомври 2023 г. - 154,93 лв. или общо в размер от 5786,73 лв.

Към датата на завеждане на исковата молба се дължи законна лихва за забава върху трудовите възнаграждения за м. април, м. май, м. юни 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли и м. август 2023 г., която е в общ размер от 322,53 лв. за периода от 31.05.2022 г. до 12.10.2023 г.

Трудово възнаграждение за м. септември 2023 г. е с падеж 31.10.2023 г., а за месец октомври 2023 г. с падеж 30.11.2023 г., поради което към 12.10.2023 г. не е налице забава при изплащането им и не се дължи лихва за забава.

Дължимото обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. е в размер на 342,60 лв., което не е изплатено на ищеца.

Дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ е в размер на 899,32 лв., което не е изплатено на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ:

Безспорно по делото се установи, че дължимите на ищеца трудови възнаграждения за м. април 2022 г. в размер на 652,26 лв.; м. май 2022 г. в размер на 747,34 лв.; м. юни 2022 г. в размер на 80,70 лв.; м. април 2023 г. в размер на 309,13 лв.; м. май 2023 г. в размер на 942,24 лв.; м. юни 2023 г. в размер на 704,86 лв.; м. юли 2023 3 г. в размер на 715,76 лв.; м. август 2023 г. в размер на 704,12 лв.; м. септември 2023 г. в размер на 775,39 лв. и м. октомври 2023 г. в размер на 154,93 лв. или общо 5786,73 лв., какъвто е и размерът на този иск след направеното изменение, не са изплатени. Макар към датата на депозиране на исковата молба на 12.10.2023 г. трудовите възнаграждения за м. септември 2023 г. с падеж 31.10.2023 г. и за месец октомври 2023 г. с падеж 30.11.2023 г., все още да не са били дължими, към датата на съдебното заседание – 07.12.2023 г. същите вече са били дължими, като не са представени доказателства, че са изплатени, поради което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид и този факт, настъпил след предявяване на иска, тъй като е от значение за спорното право.

Поради изложеното предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния, след изменението размер, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5786,73 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април, м. май, м. юни 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2023 г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 4856,41 лв., считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2023 г., върху сумата от 775,39 лв., считано от 01.11.2023 г. и върху сумата от 154,93 лв. считано от 01.12.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 128 т. 2 от КТ.

Искът по чл. 86 ЗЗД, следва да бъде уважен за сумата от 322,53 лв., какъвто е и размерът на този иск след направеното изменение, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.05.2022 г. до 12.10.2023 г. върху неизплатените трудови възнаграждения за м. април, м. май, м. юни 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли и м. август 2023 г., като бъде отхвърлен за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., като неоснователен и недоказан.

Искът по чл. 224 ал. 1 КТ следва да бъде уважен в пълния след изменението размер, а именно за сумата от 342,60 лв., представляваща обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Искът по чл. 221, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен в пълния след изменението размер, а именно за сумата от 899,32 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Дряново държавна такса върху уважените искове общо в размер на 381,47 лв., както и разноските за съдебно счетоводна експертиза в размер на 200 лв., изплатени на вещото лице от бюджета на съда.

4

В проведеното на 07.12.2023 г. съдебно заседание адв. И. е направил искане за присъждане на възнаграждение за оказаната на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата безплатна правна помощ на ищеца, като материално затруднено лице, което се установява и от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 11.10.2023 г. Цитираната норма дава възможност адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, а съгласно ал. 2 съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от същия закон и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. В случая са предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД са уважени, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Р. И. от АК гр. Габрово, оказал безплатна адвокатска помощ на ищеца, възнаграждение общо в размер от 2078,67 лв., изчислено по правилата на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 и т.

2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес, поотделно за всеки от предявените обективно съединени искове в минимален размер съобразно цената на иска.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВАГОНЕН ЗАВОД – ИНТЕРКОМ“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Дряново, ул. *** № **, представлявано от изпълнителния директор В.

К. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Й., с ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ № **, съдебен адрес гр. Дряново, ул. „***“ № **, следните суми: СУМАТА от 5786,73 лв. (пет хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и три стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м. април, м. май, м. юни 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември и м. октомври 2023 г., ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 4856,41 лв., считано от датата на предявяване на иска – 12.10.2023 г., върху сумата от 775,39 лв., считано от 01.11.2023 г. и върху сумата от 154,93 лв. считано от 01.12.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 128 т. 2 от КТ; СУМАТА от 322,53 лв. (триста двадесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.05.2022 г. до 12.10.2023 г. върху неизплатените трудови възнаграждения за м. април, м. май, м. юни 2022 г., м. април, м. май, м. юни, м. юли и м. август 2023 г., 5 на основание чл. 86 ЗЗД, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г., като неоснователен и недоказан; СУМАТА о т 342,60 лв. (триста четиридесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 224 ал. 1 КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното изплащане и СУМАТА от 899,32 лв. (осемстотин деветдесет и девет лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г. до окончателното изплащане.