Определение № 409 от 23.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. Варна, 23.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500017 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе в предвид следното :

Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез юрк.И. Т.К., против Разпореждане №5323 от 06.12.2024г. постановено по ч.гр.д.№1571/2024г. по описа на Районен съд Провадия, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника С. С. А., с ЕГН ********** за сумата 127.93лв., представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 10.03.2023г. до 01.01.2024г., сумата от 170.18лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2023г. до 01.01.2024г. и сумата от 167.12лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.01.2024г. до 27.11.2024г.

С частната жалба, се поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като заповедният съд е превишил правомощията си по преценка на основателността на подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелства, които седят извън предмета на проверка в заповедното производство и не могат да бъдат повод за отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер, е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави, респективно в обхвата на проверката по чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. На следващо място се поддържа, че в заповедното производство съдът не може да извършва проверка дали клаузата от потребителския договор, на която се основава искането, е неравноправна и че може да обоснове отказ, само ако въпросната клауза вече е била обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред. Поддържа се още, че преценката за 1 обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, следва да се извърши, след задълбочен анализ от страна на съда, досежно приложимостта на кумулативните критериите заложени в чл.143 от ЗЗП и при отчитане на правилото визирано в чл.145, ал.2 от ЗЗП, какъвто анализ в настоящия случай не е извършен. На следващо място се поддържа, че позволеното от закона не може да противоречи на добрите нрави, респективно, че процесната облигационна връзка не може да е нищожна на това основание. На последно място се поддържа, че процесния договор не страда от пороци, които да водят до неговата недействителност, като са развити са подробни съображения за спазване на всички императивни изисквания при неговото сключване, както и че в същия се съдържат всички нормативно предвидени реквизити, като се сочи относима съдебна практика. В заключение се поддържа, че не са налице нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране, поради което се моли за отмяна на атакуваната част от разпореждането и постановяване на ново за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани вземания. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

На първо място следва да се посочи, че доводите на жалбоподателят за превишаване на правомощията от заповедният съд при проверката, която може да се извърши в заповедното производство, са неоснователни, предвид разпоредбите на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, които изрично вменяват на съда, задължение да извърши проверка дали искането на заявителя, не е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Противно на поддържаното от жалбоподателя, втората част от въпросната проверка, не е ограничена единствено до установяване на факта дали дадена клауза вече е била проверена по исков ред за съответствие с разпоредбите за потребителска закрила, а налага преценка по същество за валидност и действителност да процесния договор, през призмата на нормите на ЗПК и ЗЗП.

На следващо място, според съдържащата се в заявлението индивидуализация на процесните вземания, същите се основават на сключен с длъжника Договор за потребителски кредит №40015108624 от 27.01.2023г., като се претендират главница, договорно възнаграждение за ползване на кредита, лихва за забава, възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, възнаграждение за допълнителна услуга Флекси и такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Конкретно възнаграждението за избраната от длъжника услуга Фаст, гарантира на същия експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителски кредит с приоритет на заявка пред другите. Възнаграждението за услугата Флекси дава възможност на длъжника да отлага плащането на определен брой 2 вноски, да намалява техния размер, да променя уговорения падеж и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства, но за да е възможно ползването на описаните услуги, длъжникът следва да отговаря на специфичните условия за всяка една от тях, които са предвидени в Общите условия на търговеца.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно Решение от 21.03.2024г. по дело C‑714/22 на СЕС, 9 състав, разпоредбата на чл.3, б.“ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г./, трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл.3, б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

В случая услугата “Фаст“ предоставя право за приоритетно разглеждане на искането и за самото отпускане на кредита, а тази наименувана “Флекси“ допуска промяна на погасителният план. Уговореното възнаграждение за приоритетно разглеждане на документи и отпускане на кредит, всъщност е свързано с процедурата по усвояване на кредита и предвиждането му е забранено от повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Уговореното възнаграждение за евентуална промяна в погасителният план, не касае реално предоставени услуги, а се дължи във връзка с хипотетична възможност за длъжника да се възползва от тях по време на действието на договора и то след като получи съгласие на кредитора, обективирано в нов погасителен план-чл.15.2 от ОУ. В този смисъл уговорките за допълнителни услуги водят до значително оскъпяване на ползвания заем и позволяват на заемодателят да получи сигурно завишено плащане в размер, който е почти равен на сумата на кредитиране, без реално да се предоставя някаква значима допълнителна услуга. Освен това кредиторът очевидно е предвидил допълнителното плащане като част от кредитното задължение, тъй като го е включил общата сума за погасяване и го е калкулирал в месечна погасителна вноска.

В контекста на гореизложеното следва извод, че плащането на възнаграждения за допълнителни услуги, следва да бъде отразено като разход при формиране на оповестения в договора ГПР. Безспорно е, че въпросните вземания не са отчетени при определяне и оповестяване на ГПР по договора в съответствие с изискването на чл.19, ал.1-3 от ЗПК. Ето защо макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл.11 ал.1 от ЗПК, вписаните параметри не кореспондират с изискуемото съдържане по т.10 от същата правна норма относно достоверното и пълно посочване на годишния процент на разходите по кредита, което води до липса на задължителен реквизит. В следствие от това процесният договор се явява недействителен при условията на чл.22 от ЗПК вр. с чл.11, ал.1, т.10 от 3

ЗПК, съответно на връщане подлежи само чистата стойност на кредита-главницата, но не и лихва или други разходи по кредита на основание чл.23 от ЗПК.

В заключение съставът на въззивният съд намира, че атакуваното разпореждане на първоинстанционният съд, е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5323 от 06.12.2024г. постановено по ч.гр.д.

№1571/2024г. по описа на Районен съд Провадия, с което е отхвърлено заявлението на “Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника С. С. А., с ЕГН ********** за сумата 127.93лв., представляваща непогасено договорно възнаграждение за периода 10.03.2023г. до 01.01.2024г., сумата от 170.18лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.03.2023г. до 01.01.2024г. и сумата от 167.12лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.01.2024г. до 27.11.2024г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4