Решение № 347 от 28.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Пазарджик, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20205200500589 по описа за 2020 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№957 по описа на съда за 2019 година са отхвърлени предявените от И. Д. К., ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Р.Р.“, № 8 срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. искове за заплащане на сума в размер на 1 825 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2019 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд съобразно въведената в НСОРЗ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, и на обезщетение за забава в размер на 246 лв., дължимо за периода от първо число на месеца следващ месеца, за който се дължи до 01.12.2019 г.

Осъден е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, И. Д.

К., ЕГН: ********** с адрес: гр. П., ул. „Р.Р.“, № 8 да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при Министерство на вътрешните работи с административен адрес: гр. С., ул. „П.“ № 171А, представлявана от главен комисар Н.Н. сумата в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

1

В срок така постановеното решение е обжалвано от И. К..

Счита , че решението е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, постановено в противоречие с материалния закон , съдебната практика по идентични казуси, в нарушение на основни принципи, залегнали в основите на правото.

Установено било по делото съществуването на служебно правоотношение между ищеца и ГД «Пожарна безопасност и защита на населението», обявено за безспорно между страните. Установено било още, ч е за исковия период от 01.12.2016г. до 01.12.2019г. е положен извънреден труд, паричната равностойност на този неотчетен и незаплатен от работодателя нощен труд за процесния период била в размер на 1 825 лв.

Първоинстанционният съд възприел за правилно становището на ответника, че положеният от въззивника нощен труд във времевия интервал от 22.00ч.до 06.00 ч. е равен на 8 часа, т.е. съотношението е 8:8, което води до коефициент 1 и поради това не следва да се извършва приравняване с предвидения коефициент 1.143. Този извод на съда бил незаконосъобразен, постановен в противоречие на основните принципи и права, гарантирани както с основния закон на страната, така и с Кодекса на труда и Закона за държавния служител.

Задълбоченото тълкуване на нормата на чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР водело до извода, че тя не установява нормална продължителност на труда през нощта, а нормира общата продължителност на работното време при положен нощен труд в определения времеви диапазон - от 22ч. до 06ч., като установява невъзможност за полагане на труд в последващ период, с оглед сумараното отчитане на работното време. Нормата има защитна функция по отношение на служителя и неговото законово право да почива в достатъчно дълъг период, след като част от работните часове на смяната му са отработени през времето от 22ч. до 06ч., като в този случай не следва да се надвишава нормалната продължителност на работното време от 8 часа за всеки 24-часов период. Цитираната разпоредба изисквала след всяка 24 часова смяна на служителя да бъде осигурена 48 часова почивка, така средната продължителност на работното време за общия 72-часов период да не надвишава средно 8 часа във времевия интервал от 22ч. до 06 ч. В подкрепа на това тълкуване била и употребата от законодателя на наречието 2

«средно», чието ползване би било излишно и необяснимо при влагане на друг смисъл в разпоредбата.

Изричната препратка на нормата на чл.188, ал.2, ЗМВР към КТ водела до прилагане на императивната норма на чл.140, ал.1, КТ, която разпоредба е единствената в трудовото законодателство, съдържаща дефиниция за реалната времева продължителност на полагания нощен труд във времевия интервал. Процесното време представлявало времева рамка, в която полаганият труд се счита за нощен, но не е с реална продължителност на същия и реалната продължителност на положения от въззивника нощен труд не може да надвишава времевата рамка по чл.140 от КТ, според който нормалната продължителност на полагания труд през нощта е до 7 часа.

Следователно няма как да бъде дерогирано действието на общата императивна норма на чл.140 от КТ.

Относно алгоритъма за определяне на размера (паричния еквивалент) и методиката за изчисление на реално отработените часове нощен труд след превръщането им в дневен с коефициент 1.143, следвало да се има предвид следното: През процесния период нито в ЗМВР, нито в подзаконовите актове по прилагането му не се съдържа алгоритъм за изчисляването му. В този смисъл чл.261 от КТ предвидал, че: «положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не помалко от размерите определени от Министерски съвет». Актът на Министерски съвет, определящ тези минимални размери, издаден по силата на нарочна законова делегация, е НСОРЗ. Законовата делегация е уредена в праграф 2 от ЗР на НСОРЗ, където е записано, че: «Наредбата се издава на основание чл.261, КТ». Ето защо методиката, която следва да се ползва при определяне на паричния размер на неотчетения и незаплатен от работодателя извънреден труд, получен чрез превръщане на реално отработените часове нощен труд - 8 часа при съобразяване на максимално допустимата продължителност на същия - 7 часа (според императивното правило на чл.140, ал.1, КТ), приложим по силата на изричната препращаща норма на чл.188, ал.2, ЗМВР е тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. И въпреки, че първоинстанционният съд правилно е констатирал липсата на регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен, каквато се е съдържала в предходно действащата Наредба, отказал да приеме, че е налице празнота в правото. Неправилни били аргументите в тази насока, че правилото за 3 преизчисляване на нощния труд към дневен не се съдържа и в сега действащата Наредба от 07.01.2020г., което означавало, че няма празнота в правото, защото ако имало такава, то тя е щяла да бъде отстранена с последващия нормативен акт. Именно този законов пропуск поставил началото на редица правни спорове, които предхождали сега действащата Наредба от 07.01.2020г. Въпреки това, със същата законодаделят, случайно или не, отново пропуснал да даде алгоритъм за преизчислението на нощния труд в дневен. Ето защото тази именно празнота следвало да бъде запълнена с методиката за преизчисляване, която е същата като текста от Наредбата от 2014 г., а именно редът въведен в чл.9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ. Нямало друг подзаконов нормативен акт, който да указва, каква е регламентацията за този действително положен от държавните служители нощен труд.

При разрешени 7 часа за работа през нощта - горницата до 8 часа, през които служителят е работил, би могла да се изчисли единствено чрез прилагането на коефициента. В този смисъл, ако общата продължителност на работното време на ищеца за 3-месечния период на сумарано изчисляване на работното време, съответстваща на изискването за 7-часово работно време през нощта, прилагането на коефициента би послужило единствено за определяне на възнаграждение, равностойно на дневното. В конкретния случай обаче било налице превишение на тази продължителност, тъй като не е спорно, че тя се определя на база 8 -часово работно време през деня и нощта, поради което горницата следва да бъде заплатена по правилата за заплащане на извънреден труд. Същите правила регулират продължителност на работното време при работниците и служителите по трудово правоотношение, поради което не е основателен доводът, че ползването на коефициента създава привилегия за служителите в МВР.

PC П. постановил решението си и в противоречие с възприетата за меродавна правна логика - в тълкувателно решение №6 (06.11.2013 г.) постановено по ТД №6/2012г. на ОС на ВКС. Държавните служители в звената ГД «Изпълнение на наказанията» към Министерство на правосъдието работили при абсолютно същия сменен режим на дежурства, съответно организиран в 8-, 12- или 24- часови дежурни смени. Съответно полагат нощен труд в часовия диапазон от 22ч. до 06.ч. - с времева продължителност- 4 съответно броя часове попадащи в него. Но на тази група държавни служители, подчинени ведомствено на Министерство на правосъдието, се заплащало преизчисленото с коефициент 1.143 парично уравняване на действително отработените часове нощен труд след превръщането на нощните часове в дневни с посочения коефициент.

С така постановеното решение, тълкувайки по този начин цитираните разпоредби, първостепенният съд нарушил един от основните принципи, залегнал като основно начало на Българската Конституция, а именно принципът за равенство.

Жалбоподателят счита , че първоинстанционният съд не е съобразил и основни принципи и норми в правната уредба, съдържаща се правото на ЕС формираща трудовоправните отношения. Директива 75/117/ ЕИО - въвежда принципа за РАВНО ТРЕТИРАНЕ на работниците и служителите и забраната за дискриминация по отношения прилагането на основните начала на трудовото право: « за равен и равностоен труд - равна заплата». Чл. 157 от ДФЕС, т.2 гласи че: « под заплащане се разбира обичайната, основна или минимална заплата или надница, както и всяка друга придобивка в пари или в натура, изплатена пряко или непряко от работодателя на работника за неговия труд. В т.З изречение последно от чл. 157, ДФЕС, е въведено задължително да се приемат мерки, обезпечаващи спазването на принципа за равно заплащане на равен труд или за труд с равна стойност. Нормите и принципите на правото на ЕС имат превес над нормите от националното законодателство, поради което считам, че същите е следвало да бъдат съобразени.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново , с ко eто предявените искове – уважени , като претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,

Считат, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Спорният момент по делото бил прецизно разгледан и разтълкуван от съдебния състав .Поставял с е въпроса следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която се явява подзаконов нормативен акт по прилагането на КТ, за служителите които полагат своя труд на смени и имащи статут по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

В решението било прието , че действително е налице разлика в уредбата на продължителността на нощния труд в ЗМВР в сравнение с КТ, която е 5 съобразена със спецификата на дейността, извършвана от служителите в МВР. Именно това води и до разликата в регламентацията на техните права и задълженията от тези, работещи по трудово правоотношение, която разлика изключва прилагане на право по аналогия. В специалния закон имало предвидена и компенсация на някои по-неблагоприятни условия на работа с различни привилегии - например по-ранно пенсиониране или по-голям размер отпуск, с които работещите по трудов договор не се ползват. Поради това съдът приел,че служителите на МВР не са поставени в по-неравностойно положение.

Всеки служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, включително и ищеца по настоящото дело, полагащ труд при 24 часова сменен режим на работа, работел съответно 24 часа, като работната му смяна започва в 8 часа на съответния ден и приключва в 8 часа на следващия ден. След приключване на работната смяна се полагат 72 часа почивка или 3 дни, след което отново по график служителят е на дежурство от 24 часа. Има и изключения, които в последствие се компенсират с повече почивни дни, но не се полагат повече от седем двадесет и четири часови дежурства в месеца. Това било установено от представените по делото протоколи и графици. В разпоредбата на чл. 142, ал.