Решение № 3298 от 04.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3298 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. ДобрЕ. Кочовски като разгледа докладваното от С. Кюркчиев Гражданско дело №

20221100101474 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, обективно съединен с евентуален иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ.

Съдът е сезиран с предявени от „О.Б.Б.“ АД срещу Н. О. П. главен иск - за установяване съществуването на вземане на ищеца за следните суми, посочени в съдържанието на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, които са издадени по ч.гр.д. № 55616/2010г. по описа на СРС, 64 състав. Предмет на делото са следните суми: 35 276,01 лЕ. - главница по Договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г., който е обявен за предсрочно изискуем, договорна лихва за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2010г. в размер на 1202,18 лЕ., наказателна лихва за просрочена главница за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2010 г. в размер на 19,99 лЕ., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2010 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 55616/2010г. по описа на СРС, 64 състав.

В исковата молба се твърди, че между „О.Б.Б.“ АД и ответницата Н. О. П., в качеството и кредитополучател бил сключен Договор за ипотечен кредит на 11.12.2007 г., съгласно който ищцовото дружество й предоставило кредит в размер на сумата от 35 600 лЕ.. Съгласно уговореното в чл. 12, ал. 1 от Договора, кредитът е следвало да се издължи на 360 месечни анюитетни вноски. Съгласно Допълнително споразумение от 19.03.2010 г. към Договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г. било уговорено кредитът да се издължи на 18 месечни вноски в размер на 206.78 лв., считано от 01.04.2010г., на 1-во число на месеца и 316 вноски, всяка в размер от 436.71 лв.. Съгласно Допълнително споразумение от 1

19.03.2010 г. към Договора за ипотечен кредит от 11.12.2007 г., размерът на задълженията на кредитополучателя към Банката е 37 120.07 лв., а крайният срок за издължаването му е 01.01.2038 г. Поддържат се твърдения, че поради липса на изпълнение от страна на кредитополучателя, банката- кредитор предприела действия за принудително удовлетворяване на вземанията си, поради което подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417, т. 2 ГПК, във връзка с което е образуваното ч.гр.д. № 55616/2010 г. по описа СРС, 64 с-в. По посоченото дело, съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 55616/2010г. по описа на СРС, 64 с-в, с които ответницата била осъдена да заплати следните суми: 35 276,01 лЕ. – неплатена главница по Договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г., договорна лихва за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2010 г. в размер на 1202,18 лЕ., наказателна лихва за просрочена главница за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2010 г. в размер на 19,99 лЕ., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението - 16.11.2010 г. до окончателното й изплащане. На основание издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 167/2011 г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841, което впоследствие е било преобразувано с нов номер 383/2011 г. на ЧСИ В.Н., рег. № 864.

Ищецът поддържа твърдение, че заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, с оглед на което заповедният съд дал указания на заявителя - да предяви иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземанията си по заповедта, което на свой ред обуславяло правния интерес на ищеца от предявяването на установителен иск за съществуване на вземането, който ищецът претендира да бъде уважен, като бъдат присъдени и направените съдебни разноски настоящия процес.

При условията на обективно съединяване и евентуалност – ако главните установителни искове бъдат отхвърлени изцяло или частично като неоснователни, поради извод на съда за липса предсрочна изискуемост на кредитното задължение – при вече описаните по- горе фактически твърдения, ищецът „О.Б.Б.“ АД претендира за осъждане на ответницата, на основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ да заплати следните суми, представляващи изискуеми вземания по Договора за ипотечен кредит от 11.12.2007г., както следва: 35 276,01 лЕ. главница по Договор за ипотечен кредит от 11.12.2007 г., договорна лихва за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2010 г. в размер на 1202,18 лЕ., наказателна лихва за просрочена главница за периода от 01.05.2010 г. до 15.11.2010 г. в размер на 19,99 лЕ., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.11.2010 г. до окончателното й изплащане.

Разглеждането на евентуалните искове се основава на твърдението, че спред ищеца, исковата молба имала характер и правно значение на волеизявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, от кредитора - на длъжницата и с връчването на препис от нея следвало да се приемат за настъпили правните последици на предсрочната изискуемост. Това уведомяване следвало да бъде взето предвид като факт, настъпил след 2 предявяване на иска, от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Съответно считано от датата на завеждане на исковата претенция, ищецът приема кредита за изцяло предсрочно изискуем и претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати претендираните в исковата молба суми. С оглед очаквания положителен изход от делото ищецът претендира за присъждане на направените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски.

Ответната страна Н. О. П., която се представлява в процеса от особен представител, в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва предявените искове, релевирайки доводи, че са неоснователни и недоказани. Процесуалният представител на ответницата мотивира становище, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, при нарушаване изискванията на закона и по-конкретно - на ал. 432, ал. 1, т. 4 във вр. ал. 2 от ТЗ, доколкото в посочената разпоредба се предвижда задължение на Банката да предостави достатъчен срок, преди да упражни това си право поради влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя, какъвто в конкретния случай не бил предоставен. Релевирани са доводи, че от ищеца не са приложени доказателства за неизпълнение на задължението на ответницата да плаща определените месечни вноски за погасяване на сумата по кредита. Навеждат се доводи, че липсва конкретизация относно размера и падежа на всяка от дължимите месечните погасителни вноски, за които са твърди договорно неизпълнение и точно този факт възпрепятствал възможността да се установи, че е налице „пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, както и кои точно са тези вноски и към коя дата.

С допълнителна искова молба, подадена по реда на чл. 372 от ГПК, ищецът оспорва доводите на ответната страна, изложени в отговора на исковата молба. Оспорват се изложените твърдения за нарушаване от страна на ищцовото дружество на разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 4, във вр. ал. 2 от ТЗ, като в тази връзка се сочи, че в случая Банката е сключила две допълнителни споразумения с длъжника с цел да облекчи неговото положение - първото на 19.03.2010г. и второто на 21.04.2010г. Оспорват се и твърденията, че не е била дадена възможност на кредитополучателя да информира банката- кредитор за промяната на своя адрес. В тази връзка се поддържа, че в клаузата на чл. 8, ал. 5 от договора е било предвидено задължението на кредитополучателя - да уведоми банката, незабавно, при промяна на адреса си, тъй като в противен случай всички книжа ще се считат редовно връчени на последния известния адрес на кредитополучателя. При това, според становището на ищеца, по отношение на Банката не било предвидено нито задължение, нито нормативно правомощие да проверява адреси на кредитополучатели, освен да търси съдействие за това, при изпълнително дело при ЧСИ. С допълнителната искова молба, ищецът представя и договор за цесия от 03.02.2022г., сключен между „ЕОС М.“ ЕООД и „О.Б.Б.“ АД, вписан в СВ - гр. Костинброд, под вх. peг. № 460/23.02.2022 г., акт № 10, том I за прехвърляне на вземанията, предмет на делото. Навеждат се доводи, че считано от 03.02.2022г., „ЕОС М.“ ЕООД се явява частен правоприемник на „ОББ“ АД, досежно Договора за кредит от 11.12.2007 г., сключен между „ОББ“ АД и ответницата, както и нов кредитор по всички вземания, произтичащи от него.

3

По делото, на основание чл. 219, ал.1 от ГПК е допуснато привличането на „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******, в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца „О.Б.Б.“ АД, по предявените от последния искове.

С допълнителен отговор на исковата молба, подаден по реда на чл. 373 от ГПК от особения представител на ответната страна се поддържа депозирания отговор и направените възражения в същия. Оспорват се твърденията за надлежно уведомяване на основание чл. 99 ЗЗД на длъжника за сключения договор за цесия.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Договор за ипотечен кредит установява, че на 11.12.2007 г. между ищеца „О.Б.Б.“ АД в качеството на кредитор и ответницата Н. О. П., в качеството на като кредитополучател е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е отпуснала ипотечен кредит на кредитополучателя в размер на 35 600 лЕ. за ремонт/реконструкция на недвижим имот, представляващ Къща на 2 етажа със зимник и гараж, находящи се в с. Чибаовци, общ. Костинброд със срок на издължаване – 360 месечни анюитетни вноски, считано от 01.02.2008 г. на 1 – во число на месеца.

Според клаузата на чл. 5, ал. 1 редовната главница по кредита се олихвява с лихва в размер на 12.25% годишно, а съгласно ал. 3, Банката има право едностранно да променя размера на лихвения процент, посочен в ал. 1, в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява Кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася информация за това в банковите салони. В такива случаи не е необходимо подписване на анекс към договора.

Съгласно чл. 6, ал. 1 при забава на плащането на месечните анюитетни вноски по кредита от страна на Кредитополучателя, Банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над действащия, съгласно уговореното в чл. 5, ал. 1 лихвен процент. Съгласно ал. 2 при друго неизпълнение от страна на Кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл. 5, ал.1 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.

Съгласно клаузата на чл. 7, ал. 1, при разрешаване на кредита Банката начислява първоначална такса в размер на 1 % върху размера на разрешения кредит и годишна такса в размер на 0.1 % върху остатъка на главницата за покриване на разходите по управление и обслужването му.

В клаузата на чл. 8, ал. 5 е предвидено, че кредитополучателят се задължава да уведоми незабавно Банката при промяна на адреса и другите данни, посочени в Договора, както и при всяка последваща промяна на своя адрес. При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от Банката до последно посочения от кредитополучателя адрес се счита за редовно връчена в деня на изпращането й.

4

В чл. 18 от Договора е изрично уредена възможността за реализиране на правото на банката, да превърне задължението на кредита в предсрочно изискуемо. Съгласно посочената клауза е предвидено, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателя да бъде уведомяван.