Решение № 154 от 31.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Дупница, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Роза Д. Цветанова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20261510100262 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по следните предявени от Л. В. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** обективно съединени искове:

- иск срещу „Неткредит“ ООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 02508290834510070 от 29.08.2025 г.

- иск срещу „Кредит Гарант БГ“ ООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция с № ********** от 29.08.2025 г.

Релевират се доводи, че между ищеца и ответника „Неткредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 02508290834510070 от 29.08.2025 г., по силата на който са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1278.23 евро. В чл. 3.2.1 от ОУ към процесния договор било уговорено, че кредитополучателят може да представи на кредитодателя обезпечение по кредита. Обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова. Обезпечението може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) поръчител по смисъла на чл. 138 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

На датата на сключване на договора, между ищеца и ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД бил сключен втори договор за предоставяне на гаранция № 1449331560, по силата на който „Кредит Гарант БГ“ ООД поел задълженията да обезпечи пред „Неткредит“ ООД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.

1

Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 878.91 евро, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Ищецът е посочил подробни съображения, че и сключените два договора са нищожни, доколкото счита, че в случая се касае за "скрито" възнаграждение за кредитора, уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения, като целта е пределно ясна – заобикаляне на ограниченията в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до оскъпяване на кредита за потребителя отвъд законоустановеният максимум.. С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответните страни, с които оспорват предявените искове като неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: в ГПР не бил включен разход за възнаграждение на гарант, доколкото се касае за самостоятелен договор за гаранция, който е сключен напълно доброволно и по волята на ищеца; договорите не са нищожни; самият ищец е избрал да сключи договор за кредит с ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД като възможност да обезпечи кредитното си задължение, въпреки че е реално е разполагал и с други възможности, от които не се е възползвал. С оглед изложените съображения намират предявените искове за неоснователни. Претендират разноски.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени главни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 02508290834510070 от 29.08.2025г. и на договор за предоставяне на гаранция с № ********** от 29.08.2025 г. като противоречащи на закона.

Основателността на предявените искове се обуславя от доказване на сочените основания за нищожност – противоречие с императивни правни норми, предвидени в ЗПК.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 37, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че между ищеца Л. В. Й. и ответника „Неткредит“ ООД е сключен договор за потребителски кредит № 02508290834510070 от 29.08.2025г. и обстоятелството, че между ищеца Л. В. Й. и ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД е сключен договор за предоставяне на гаранция с 2

№ ********** от 29.08.2025г.

Видно от приетия по делото договор за потребителски кредит № 02508290834510070 от 29.08.2025г. /л. 5 и сл./ се установява, че ищецът в качеството си на кредитополучател получил сума в размер на 2500 лева като договорената възнаградителна лихва възлиза на 680.00 лева; ГПР възлиза на 58.46 % /л. 7/. От приетия по делото договор за предоставяне на гаранция с № ********** от 29.08.2025г. /л. 9, стр. 2 и сл./, от своя страна, се установява, че е предвидено възнаграждение на поръчител, възлизащо на сумата от 1719.00 лева /л. 9, стр. 2/.

В разглеждания случай е налице валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Дефиниция на понятието „траен носител” се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.

5, ал. 9 ЗПК е предвидено, че кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация 3 посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече.

Дефиниция на понятието „финансова услуга” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние” – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че са налице следните предпоставки: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата 4 доказателствена сила е такава, каквато законът признава, съгласно чл. 180 ГПК и чл.

18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.

С оглед събраните писмени доказателства по делото съдът счита, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен между ищеца и ответника„Неткредит“ ООД договор за потребителски кредит от разстояние, като кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора, като е превел в полза на ищеца сума по кредита в размер на 2500 лева.

По отношение на вземането за възнаградителна лихва, следва да се посочи следното: възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. Лихвата е граждански плод и се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от размера на дадения в заем капитал и времето на ползването му. Тук следва да се отбележи, че за разлика от банките, небанковите институции, каквато представлява и ответното дружество предоставят на потребителите в заем собствен капитал, а не такъв набран от трети лица – вложители, поради което и размерът на годишния процент на разходите по този кредити, представляващ „общата стойност на кредита за потребителя“, т.е. всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати, са в значително по-високи размери в сравнение с тези на банковите институции.