Решение № 1230 от 08.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20251110204780 по описа за 2025 година при участието на секретаря Вера Тасева, като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 4780 по описа на СРС за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***, чрез процесуален представител адв. С. П. (л.9 от съд. д.), срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 8850739, съставен от Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) на 18.03.2024г., с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от

Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на дружеството било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на ЕФ, включително: неправилно определен субект на административнонаказателната отговорност, недопустимо налагане на наказание „глоба” на юридическо лице, съществени процесуални нарушения както при установяване на нарушението, така и при издаване на ЕФ. Правят се възражения относно работата и годността на използваното автоматизирано техническо средство (АТСС), неговия тип, метрологичната годност и начин на експлоатация.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят „***, редовно призован, не изпраща законен представител, като за дружеството не се явява и упълномощеният процесуален представител – адв. С. П..

Въззиваемата страна – Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), редовно призована, се представлява от юрк. В.П., който оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, тъй като нарушението е безспорно установено, а издаденият ЕФ отговаря на всички законови реквизити, поради което следва да бъде потвърден, като претендира 1 юрисконсултско възнаграждение

Съдът, като изслуша становищата на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:

По фактическите обстоаятелства и доказателствените материали:

На 10.02.2025г., н а неустановено място и в неустановен час, Д.Б.В. – старши полицай, СПС Бургас (съгласно данните от приложената по делото разписка за връчване на ЕФ – вж. л. 10), връчил на Георги П. Ч. електронен фиш, с който на „***” ООД се налагало наказание глоба в размер на 100 (сто) лева за това, че на 12.03.2024г., в 11:39 часа, в гр. София, на Околовръстен път – административен № 28, в посока от бул. „България” към бул. „Черни връх”, при ограничение на скоростта 80 км/ч., в населено място (въведено с пътен знак „В 26”), лек автомобил марка/модел „***” с рег. № ***, се движил със скорост от 104 км/ч., след приспадане на толеранс – 3 %, (т. е. е превишил разрешената скорост на движение с 24 км/ч.), с което е извършено административно нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

Нарушението било установено посредством запис от мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения и контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „CORDON M2” с фабр. № MD 1196.

Средството за измерване било вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № B-46 със срок на валидност до 13.06.2027г. То било първоначално вписано в регистъра на 06.07.2018г., а към датата на установеното нарушение – 12.03.2024г., на АТСС била извършена проверка през м. декември 2023г., което се удостоверило със знак за проверка 00102/2023.

От представения по делото протокол за проверка с № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023г. (вж. л.45) е видно, че същата е извършена след ремонт на устройството. От представените от Българския институт по метеорология (БИМ) материали по делото е видно, че периодичността на последващи проверки на преносими радио-радарни системи за контрол на скоротта на МПС с вградено разпознаване на номера е една година, както и че при тези системи допустимата грешка при измерване на скоростта в реални условия при полеви тест е +/- 3 % при скорост на движението над 100 км/ч.

Въз основа на изготвения от техническото средство видеоматериал (вж. л.13) неизвестно лице от СДВР издало Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 8850739, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, състощо се в превишаване на разрешената скорост на движение от 80 км/ч за населено място (въведено с пътен знак „В 26”) с 24 км/ч.

(установена стойност на скоростта – 104 км/ч. след приспаднат толеранс -3 %) се налагало наказание „глоба” от 100 (сто) лева на „***, тъй като дружеството било отбелязано в информационната системата „АИС-КАТ” на МВР като собственик на процесното МПС (марка/модел „***” с рег. № ***), извършило нарушението (вж. л. 14).

От представената по делото разписка е видно, че на 10.02.2025г. процесният ЕФ бил връчен дружеството-жалбоподател чрез Г. П. Ч. – управител на дружеството, като управителят го обжалвал пред СРС с (жалба вх. № 65302/24.02.2025г., подадена чрез пощенски оператор на 18.02.2025г. – вж. клеймо на л.11).

Към преписката е приложен снимков материал, на който се визуализира заснетото МПС и регистрационният му номер, измерена скорост от 108 км/ч. при ограничение 80 км/ч. въведено със знак от Група „В” – „В 26”, с посока „приближаване”, отразени дата и час на заснемането – 12.03.2024г., 11:39.23 ч. и локация „Околовръстен път № 28, гр. София” (вж. л.13)

От Столична община (Дирекция „Управление и анализ на трафика”) е постъпило писмо, с което се изпраща проект/схема за организация на движението на Околовръстен път 2 в района на административен № 28, и се уведомява съда, че ограничението на скоростта в посочения участък било 80 км/ч, сигнализирано с поставен пътен знак „В 26”, като дирекцията не разполага с информация за промяна в организацията на движението към дата 12.03.2024г. (л.58-71 от съд. д.).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: електронен фиш сер. К № 8850739/2024г.; справка за собственост на МПС с рег. № *** (л.14); заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на заповедта за утвърждаване на образци на електронни фишове (л.15); протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023г. (л.16, 45, 53); удостоверение/решение за одобрен тип средство за измерване (л.17-19, 46-47); справкаразпечатка относно издаване и връчване на ЕФ (л.20); протокол за използване на АТСС (л.21); сертификат за обучение (л.25); ежедневна форма на отчет (л.24); писмо от ОПП-СДВР (л.34), рэъководство за работа с техническото средство (л.35-44); справка-картон на водача с данни за нарушения по ЗДвП (л.26-28); писмо от БИМ (л.52); извадка от регистъра за „одобрен тип” средство за измерване (вкл. данни за вписване в регистъра) (л.54-55); писмо от Столична община (л.58), схема на организацията на движението в пътния участък (л.5871), както и веществените доказателства: 1 бр. фотоснимка към ЕФ с процесното МПС (л.13) и 4 (четири) бр. фотоснимки на техническо средство, служебен автомобил, на пътно платно и на пътен знак (л.22, 22гръб, 23, 23гръб).

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установяват датата и часът на нарушението и автомобилът, с който то е извършено, но не се установяват редица релевантни обстоятелства, като: ограничението на максимално разрешената скорост, въведена с пътен знак за населено място, точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е 104 км/ч., а на снимковия материал – 108 км/ч., но с оглед допустимата грешка на средството за измерване от ± 3% за скорости над 100 км/ч., същата може да бъде и 104.76 км/ч. или 111.24 км/ч., както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишение от 24 км/ч., а на снимковия материал, с оглед данните в него, превишението би следвало да бъде 28 км/ч., aко се приема за установена пределна скорост на движение от 80 км/ч., въведена с пътен знак „В 26”. Отделно от това, от писмените доказателства по делото не се установява безспорно мястото на извършване на процесното административно нарушение, вкл. и дали автомобилът се е движил в рамките на населеното място или извън такова място, за да бъде преценена каква е максималната законово разрешена скорост за движение, ако такава действа.

В допълнение – не се установява кой е издателят на ЕФ, нито кога, къде и при какви обстоятелства е бил връчен на датата 10.02.2025г. на лицето Г. П. Ч.. Не се доказва също и кое лице е управлявало процесното МПС в деня и часа на соченото нарушение, като наказващият орган, без да събере доказателства за относно водача, е издал атакувания ЕФ на името на дружеството – жалбоподател „*** с оглед данните от информационните масиви на МВР, според които дружеството се явява собствеинк на МПС. Също така – в придружителното писмо вх. № 114117 от 31.03.2025г. (опис на СРС), с което Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) е изпратила на СРС надлежно заверени копия на цялата административнонаказателна преписка, наказващият орган е посочил, че съгласно информационната система „АИС – АНД” на МВР имало отразена дата на връчване на електронният фиш на датата 10.02.2025г., но нямало получено писмено доказателство (разписка) за връчването на ЕФ на жалбоподателя, което не е вярно (вж. л.10).

По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма 3 относими гласни доказателства.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните изводи от правна страна на настоящата съдебна инстанция:

Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното юридическо лице, което има правен интерес от обжалване) и изхожда от законния представител на дружеството, като същата е насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол (обжалваем) санкционен административен акт. По делото е представена писмена разписка (вж. л.10 от съд. д.), от която се установява, че ЕФ сер. К № 8850739 е връчен на 10.02.2025г. на законния представител на дружеството – Г. Ч., а жалбата е заведена в СРС с вх. № 65302/24.02.2025г., което формира извод за спазването на законово предвидения 14-дневен срок. Тъй като срокът по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН вр. чл. 189, ал.8, изр.1 и изр.2, предл.1 от ЗДвП е спазен, то жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата на дружеството – жалбоподател „***, се явява и основателна по следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.1 от ЗАНН) и като такава следва да провери законността, т. е. дали е спазен процесуалният ред и дали е правилно е приложен материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). Настоящият съдебен състав счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и до ограничаване на правото на защита на нарушителя, което налага отмяна изцяло на атакувания електронен фиш.

Първо – в оспорения ЕФ липсват данни за извършителя на административното нарушение, т. к. е посочен единствено собственик на МПС, на чието име е регистрирано – юридическото лице „***, но не и лицето, което конкретно на инкриминираната дата (12.03.2024г.), в 11:39 часа, в гр. София, на ул. „Околовръстен път” № 28, в посока на движение от бул. „България” към бул. „Черни връх”, е управлявало въпросното МПС.

Поради това съдебният състав приема, че в атакувания ЕФ не са посочени всички съставомерни елементи на административното нарушение – не e отбелязано кой е управлявал МПС, заснето от видео-радарната система за наблюдение и регистрациуя на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип „Cordon M2” с фабр. № MD 1196, респ. кой е нарушителят. Качеството на собственик на дадено (физическо или юридическо) лице спрямо конкретното МПС, респ. ползвател на същото, не го прави автоматично нарушител на правилата, установени в разпоредбите н а Раздел IV – „Скорост и дистанция. Намаляване на скоростта” на Глава Втора „Правила за движение по пътищата” от Закона за движението по пътищата. Посочената в ЕФ нарушена норма (чл.21, ал.1 от ЗДвП) недвусмислено сочи за извършител на това административно нарушение „водача на пътното превозно средство”, а в обжалвания ЕФ въобще не е отразено кое е лицето, което е било „водач” на въпросния автомобил марка/модел „Тойота Ланд Круизър” с рег. № ***НВ и е управлявало лекия автомобил.