Решение № 1395 от 30.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. Варна, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20253110203235 по описа за 2025 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на В. К. В. чрез адв. А. при ВАК против НП № 834638- F829924/26.06.2025 г. на Началника на Отдел“Оперативни дейности“ – Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС й е наложено административно наказание "Глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 7 ал. 1, вр. с чл. 3 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/.

В депозираната пред съда жалба се излага становище, че НП е незаконосъобразно, неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Иска се същото да бъде отменено и в полза на въззивника да се присъдят сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание възз. В., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира, че в НП липсва надлежно описание на нарушението, като в същото и в АУАН са описани елементите на две нарушения, поради което съдържанието им не е ясно и недвусмислено. По посочения начин, според адв. А., е ограничено правото на защита на възз. В., като същата е поставена в невъзможност да разбере каква е волята на АНО във връзка с вмененото й обвинение. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установява, че в хода на проверката са установени различни факти от органите на НАП и БАБХ, които едновременно са участвали в осъществяването й, доколкото е налице разминаване между вида на сиренето, на което се твърди, че е извършена продажба, както и до грамажа му. Навеждат се доводи за маловажност на извършеното деяние по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради инцидентния му характер, с оглед на което намира за целесъобразно на жалбоподателката да бъде отправено 1 предупреждение преди същата да бъде санкционирана по административен ред. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и в полза на жалб. В. да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт П., която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал се установява безспорно описаното в НП нарушение. Намира за неоснователни доводите на адв. А. за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Пледира съда да приеме, че извършеното нарушение се изразява в осъществена продажба без наличие на фискално устройство и предмет на продажбата е сирене, като вида на сиренето не влияе върху съставомерността на деянието. Твърди се, че в хода на съдебното производство не е оспорена фактическата обстановка, посочена в НП. Намира, че нарушението правилно е квалифицирано като дерогиращо нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от Министерството на финансите, защото задължението за регистриране и отчитане на извършени продажби на стоки или услуги, чрез издаване на фискална касова бележка, предполага въведено в експлоатация в търговски обект фискално устройство. Твърди, че неиздаването на фискална касова бележка, когато е обусловено от липса на въведено в обекта фискално устройство не е самостоятелно нарушение, а се поглъща от състава на нарушението по чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, поради което правилно е квалифицирано деянието. Намира, че е неприложима към конкретния казус нормата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с данъчното облагане и предвид установения по делото период, в който физическото лице е извършвало дейност, установим от изявлението му в протокола за извършена проверка Адресира до съда искане НП да бъде потвърдено и в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят К. А. и свидетелят по акта –Д. К., и двамата на длъжност „инспектор по приходите“. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и копие на наказателно постановление № КХ-23/25.07.2025г., копие на разпореждане за забрана № 00831/11.06.2025г., копие на потвърдителна бележка № 090328/16.06.2025г. от предприятие за преработка на странични животински продукти „ЕКАРИСАЖ-ВАРНА“ ЕООД, оригинал на АУАН № 89/11.06.2025г., екземпляр от констативен протокол № 030677/11.06.2025г., както и договор за правна защита и съдействие.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

На 10.06.2025 г., свид. К., на длъжност „инспектор по приходите“ в ТД на НАП – Варна, установил, че в социалните мрежи е публикувана обява за продажба на млечни продукти. Същият се обадил на посочения в обявата телефон *** и поръчал 1 кг пресносолно козе сирене, за което била обявена цена от 18 лева на килограм с включена доставка до клиента. При проведения разговор се уговорил да получи поръчания продукт на 11.06.2025 г. в гр. Варна, жк Чайка до бл. 68.

На 11.06.2025 г., около 20 ч. свид. К. съвместно със служители на БАБХ – Варна отишъл до уговореното място за доставка, където контролните органи установили 2 възз. В. с паркиран л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ***, като същата се представила за лицето, което реализира доставката на поръчаното сирене. След като свид. К. заплатил за 1,16 кг пресносолно козе сирене сумата от 21лв, не му бил издаден фискален касов бон от В.. Била предприета проверка, при която се установило, че възз. В. не разполага с монтирано и въведено в експлоатация регистрирано в НАП фискално устройство.

Съставен бил протокол за извършена проверка от 11.06.2025 г. , в който в графа „Бележки“ жалб. В. изписала собственоръчно „Осъществявам дейност от 01.06.2025 г.“.

При така установените факти, свид. К. съставил на възз. В. АУАН № F829924 за нарушение на чл. 7 ал. 1, вр. с чл. 3 ал. 1 от № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за това, че не е монтирано и въведено в експлоатация и не е използвано регистрирано в НАП ФУ от датата на започване на дейността обекта по смисъла на пар.1 т. 41 от ПР на ЗДДС 01.062025 г., за което на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б.б от ЗДДС й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото, които са взаимодопълващи се и непротиворечащи помежду си.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателно постановление № 834638- F829924/26.06.2025 г. е издадено от компетентен орган с оглед Заповед № ЗЦУ-30-875/26.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Като разгледа жалбата относно процесуалната законосъобразност на издаденото НП, съдът намери, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В тази връзка, съдът оцени като основателни доводите на процесуалния представител на въззивника, че в АУАН и НП не се съдържа ясно описание на нарушението. Обстоятелствената част на НП съдържа факти досежно обективните признаци на два отделни състава на административно нарушение, а именно – неиздаване на касов бон, от една страна, и не въвеждане в експлоатация и не използване в търговски обект по смисъла на §1 т. 41 от ПР на ЗДДС на регистрирано в НАП фискално устройство.

Неясно е времето, в което АНО е приел, че е осъществено нарушението, доколкото в НП се цитира, както датата на извършване на проверката, към която се отнася определена деятелност, осъществена от възз. В., така и датата, на която се приема, че същата е започнала да осъществява дейност, описана като експлоатация на обекта, без посочване на нейния характер.

В случай, че се приема като дата на извършване на нарушението втората такава, 3 липсва посочено и място на извършване на деянието, предвид особеностите на цитирания като обект – л.а. Фолксваген Пасат, а именно -преместваем такъв. В тази връзка неясно остава за съда дали АНО е приел, че започването на дейността на 01.06.2025 г. е осъществено на мястото на извършване на проверката или на друго такова, което не е надлежно индивидуализирано.

Безспорно времето и мястото на извършване на нарушението са съставомерни признаци на деянието, поради което са елементи от минимално необходимото съдържание и липсата на индивидуализация и яснота по отношение на същите ограничава правото на защита на наказаното лице. Действително от описанието на нарушението е възможно да се направят предположения за волята на актосъставителя респ. АНО в този смисъл, но съгласно константната съдебна практика релевантните факти не следва да бъдат изведени въз основа на тълкуване на предполагаемата воля на съответния орган респ. длъжностно лице, а следва да бъдат ясно и недвусмислето обективирани, което гарантира ефективното упражняване правото на защита на наказания.

Допуснато е и друго абсолютно нарушение на процесуалните правила с което е накърнено правото на защита на наказаното лице с оглед издаване на НП преди изтичане на 7-дневния срок, предвиден в нормата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН. тъй като реално не е дадена възможност на засегнатото лицето да представи пред АНО доказателства в своя защита, да изложи доводи и аргументи, които биха могли да повлияят върху решаващата дейност на АНО.

Процесният акт е издаден и връчен на 19.06.2025 г. от която дата започва да тече предвидения в чл. 44 ал. 1 от ЗАНН срок за депозиране на възражения срещу същия пред административнонаказващия орган. Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 2 от НПК, към която разпоредба препраща нормата на чл. 84 от ЗАНН срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден.

От посоченото нормативно правило следва, че 7-дневния срок за депозиране на възражение срещу процесния АУАН е започнал да тече на 20.06.2025 г. и е изтекъл на 27.06.2025 г., докато обжалваното НП № 834638-F829924/26.06.2025 г. е издадено ден преди изтичане на срока.

Разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН е императивна и всяко нейно нарушаване безспорно води до ограничаване възможността нарушителят да се защити срещу повдигнатото му административно обвинение чрез съответни възражения и доказателства.

Освен това, като не е изчакал да изтече законоустановеният срок за възражения, административнонаказващият орган не е спазил и разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, според която с длъжен, преди да се произнесе по преписката, да прецени възраженията и събраните доказателства.

По този начин административнонаказателното производство е лишено от пълнота и обективност.

Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. Следователно, допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН поради което наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено.