Акт № 4263 от 23.10.2013, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 12

Номер

12

Година

1.4.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

02.13

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Станислав Стефански дело номер

20134100100221 по описа за

2013 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от В. В. С. от гр. В. Т., чрез процесуален представител, срещу Р. Т. К., Ч., с рег. № 731 в камарата на Ч., с район на действие съдебен окръг В. Т. и адв. С. Й. К. от В., от гр. В.Т., с правно основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл.441 ГПК и чл.74 ЗЧСИ, с цена на иска 25 100,00лв. В исковата молба е описано, че ищецът е бил собственик на недвижим имот, апартамент в гр. В. Т., ***, В. Б, .4, А.10, придобит възмездно с нотариален акт № 172, том 1, рег. 1951, дело № 136/2004 г. на нотариус Д.. Заявено е, че през 2006г. е бил осъден по гр. дело № 365/2006г. на ВТРС, да заплати на „Б. Т.” , сума в размер на 9 500,00лв., ведно със законната лихва и разноски, във връзка, с което на „Б. Т.” е бил издаден изпълнителен лист за съответните суми. Образувано е от Ч. К. изпълнително дело № 355/2010г. по описа на Ч. и съответно Ч. е предприел изпълнителни действия. Твърди се, тъй като ищецът от 2010г. живее и работи в Германия, че Ч. К. е направила неуспешен опит да го покани към доброволно изпълнение, че този неуспешен опит на Ч. К. е бил последван от други такива за връчване на книжа по изпълнителното дело. Твърди се, че съдебният изпълнител се е снабдила със справка от Община В. Т., че ищецът е собственик на апартамента в гр. В. Т., на ***, като върху този апартамент има учредено пожизнено и безвъзмездно право на ´олзване в полза на майката на ищеца М. С., както и че за този апартамент има вписана договорна ипотека в полза на МКБ „Ю. . Описано е по - нататък, че Ч. К. не е успяла да реализира насрочения от нея опис на имота. Поискала е назначаването на особен представител от В. и адвокатската колегия е определила адв. К. за особен представител по образуваното изпълнително дело, след което е насрочен от Ч. нов опис на имота, който отново не се е състоял, тъй като Ч. К. констатира учреденото право на ползване върху имота. Отбелязано е, че майката на ищеца е уведомена лично на адреса, на който живее. Посочено е, че Ч. К. е съставила протокол за оценка на недвижимия имот, а именно в размер на 20 000,00лв., а за насрочения опит МКБ „Ю. не е уведомена по никакъв начин и е избегната от Ч. К. възможността, банката като ипотекарен кредитор да поиска оценка от ВЛ на процесния апартамент. Посочено е още, че Ч. К. не взема предвид дори данъчната оценка на имота. На въпросния опис не е присъствала адв. К., независимо, че е била редовно уведомена. Отбелязано е бездействието на назначения особен представител. След което е посочено, че е насрочена публична продан. Изготвено е обявление и са съставени актове от Ч. за поставяне на обявлението на стената в Община В. Т. и в кантората на Ч. К.. Посочва се, че в самото изпълнително дело липсват данни за обявяване на публичната продан във ВТРС. Отбелязано е, че на 06.03.2013г. е проведена публична продан като в нея е участвало едно лице М. В., който чрез пълномощник - съпругата си и в протокола е обявен като купувач това лице. Излагат се твърдения и за нередности при приключване на публичната продан и постановлението за възлагане. Описано е, че заради тези действия на Ч. К. ищецът се е прибрал от Германия в Б., но Ч. К. не му е позволила да се запознае с изпълнителното дело и му е било отказано. Описано, че е осъществено принудително изпълнение срещу несеквестируем имот, както и че сумата получена от продажбата на имота не е преведена на ипотекарния кредитора, както и че майката на ищеца, за да не остане на улицата е сключила договор за наем с новия собственик. Според ищецът срещу Ч. К. е образувано дисциплинарно производство от камарата на Ч. - гр. С., тъй като е получил писмо, изх. № 503/19.07.2012г. По нататък в исковата молба конкретно са отбелязани действията на Ч. К. и на адв. К., които според ищеца изпълняват всички елементи съставляващи деликта инкорпориран в чл.45 от ЗЗД, като са налице имуществени и неимуществени вреди. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата 22 100,00лв., представляващи паричната равностойност на претърпения от него деликт, както и да бъдат осъдени ответниците да му заплатят сумата от 3 000,00 лв. неимуществени вреди, претърпени от него.

С разпореждане от 18.02.2013 г. съдът е оставил без движение исковата молба за уточняване и конкретизация. С молба, В. № 2618/11.03.2013г. ищецът е извършил уточнение и конкретизация на исковата молба. Отбелязано е още веднъж, че по отношение на отговорността, която претендира спрямо ответниците, претенцията е за солидарна отговорност към двамата ответника, тъй като с действията и бездействията си те носят еднаква и солидарна отговорност за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Първият ответник по делото – Ч. Р. Т. К., чрез процесуален представител, с депозиран писмен отговор и в съдебно заседание заема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като са изложени съображения за това твърдение.

Вторият ответник по делото – адвокат С. Й. К. от Великотърновска адвокатска колегия, чрез процесуален представител, с депозиран писмен отговор и в съдебно заседание заема становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, като са изложени съображения за това твърдение.

По искане на ответника Ч. Р. Т. К. е конституирано като трето лице помагач, подпомагаща страна на ответника - ЗПД „А. Б.”, гр. С., което е редовно уведомен за съдебните заседания, не изпраща представител, но с писмени бележки заема становище че оспорва иска.

По искане на ищеца е конституирано като трето лице помагач на ищеца - ТБ „. Ю. , гр. С., което изпраща процесуален представител и заема становище, че предявеният иск е основателен и доказан, затова го поддържа.

След като обсъди доводите на страните, събраните по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът намира за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът В. В. С. от гр. В. Т. е бил собственик на недвижим имот, апартамент в гр. В. Т., ***, В. Б, .4, А.10, придобит възмездно с нотариален акт № 172, том 1, рег.1951, дело № 136/2004 г. на нотариус Д.. В. В. С. от гр. В. Т. е длъжник по изпълнително дело № 355/2010год. по описа на Ч. Р. Т. К., Ч., с рег. № 731 в камарата на Ч., с район на действие съдебен окръг В. Т.. С. е длъжник по това изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист и постановено влязло в законна сила съдебно решение за присъждане на суми, произтичащи от непозволено увреждане. С. е причинил непозволено увреждане на Д. Й. К.. С решение по АНД № 448/2000год. на ВТРС, същият е признат за виновен за това, че като водач на лек автомобил е причинил средна телесна повреда на пострадалата К., като на основание чл.78 А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба. Пострадалата е предявила иск за присъждане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди, не спрямо прекия причинител на вредата, а спрямо работодателя му - „Б. Т.” , като е образувано гр. дело № 1132/2000год. на ВТРС. Искът й е уважен, а присъдената сума – заплатена от дружеството. По гр. Дело № 365/2006год. на ВТРС, „Б. Т.” е предявило регресен иск против В. В. С. в качеството му на причинител на непозволеното увреждане. С постановено влязло в законна сила съдебно решение, С. е осъден да заплати на ищцовото Д. сумата 9 500,00лв., представляващо изплатено на основание чл.200 от КТ обезщетение на Д. Й. К. за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, причинени виновно от С., ведно със законната лихва и разноски. Съответно е издаден изпълнителен лист № 2379/24.06.2010год. и респективно е образувано гореспоменатото изпълнително дело, по което С. има качество на длъжник. Понеже С. не е изплатил доброволно сумата, за която е осъден, взискателят, чрез Ч. К. е пристъпил към принудително изпълнение и събиране на дължимата сума. За целта се е пристъпило към опис, оценка и публична продан на притежавания от С. имот - апартамент в гр. В. Т., ***, В. Б, .4, А.10, придобит възмездно с нотариален акт № 172, том 1, рег. 1951, дело № 136/2004 г. на нотариус Д.. Преди това, във връзка с неуспешни опити за уведомяване на длъжника, Ч. е изпратил писмо до Адвокатската колегия в гр. В. Т. за посочване на адвокат, който да бъде назначен като особен представител на длъжника. С писмо изх. № 508/02.05.2011г. на В. е посочен адвокат С. Й. К., която е иазначена за особен представител на длъжника. На 06.03.2012год. е проведена публичната продан. В нея е участвало лицето Момчил Иванов Владовски. В протокола за публичната продан като купувач е записано това лице. След приключване на публичната продан са изпратени от Ч. уведомления и е издадено Постановление за възлагане – 09.03.2012год. – след като купувачът е заплатил в срок цената и дължимите такси.

От правна страна:

Съдът квалифицира предявените претенции като такива по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 74 ЗЧСИ, уреждащ имуществена отговорност на частния съдебен изпълнител във връзка с причинените от него неимуществени вреди, при осъществяване на дейността му във връзка и с разпоредбата на чл.441 от ГПК, уреждаща отговорността на Ч. за “процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение”, след анализа на заявените и поддържани от ищцовата страна фактически твърдения за спорни факти, както и във връзка с искането за защита на ответниците. В настоящия случай ищецът твърди, че в резултат на противоправни действия и бездействия на двете ответни страни – частен съдебен изпълнител и адвокат – назначен като негов особен представител, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в много болки и страдания в професионален и личен аспект в резултат на противоправното поведение на ответниците – насочване на принудителното изпълнение срещу несеквестируем имот, накърняване на доброто му име и обществен имидж, пораждане сред колегите и приятелите му на съмнения в личен и финансов план; в резултат на така проведената публична продан за няколко месеца изпаднал в дълбока депресия, станал раздразнителен, необщителен, объркан, малоценен и подтиснат, като според ищеца отговорността на двамата ответника е еднаква и солидарна.

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са заявени от процесуално - легитимирана страна, имаща правен интерес от това.

Основателността на предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД, изисква кумулативно наличие на следните елементи: деяние /в една от двете форми - действие или бездействие/, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно - следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД/. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на вреди, както от имуществено, така и от неимуществено естество. Доказателствената тежест в процеса по иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, за установяване осъществяването на обективните елементи от фактическия състав - деяние под една от двете форми - действие или бездействие, противоправност на това деяние, причиняването на вреда - имуществена или неимуществена, и наличие на пряка причинно - следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, е на ищеца – аргумент от чл.154, ал.1 ГПК, тъй като от тяхното наличие, той извлича изгодни за себе си правни последици. Единствено субективният елемент - вината следва да се опровергае от ответната страна – аргумент от ал.2 от чл.45 от ЗЗД.

В настоящия случай, ищецът не ангажира каквито и да е доказателства, с които да установи обективния белег на твърдяното действие или бездйствие на ответника адвокат С. Й. К. – противоправност - т. е., че тя е демонстрирала действие или бездействие, нарушаващо правна повелителна норма, задължаваща към определено поведение, или общия принцип да не се вреди другиму. Това е необходимо, тъй като само противоправно деяние, е основание за ангажиране на деликтна отговорност /в този смисъл Решение № 567 от 24.11.1997г. на ВКС по гр. д. № 775/96г., 5- членен състав/. В хода на целия процес ищецът не посочи коя е онази конкретна правна норма, която ответникът - адвокат С. Й. К., е нарушила, и чрез която му е причинила вреди.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bdd02c4-0284-482b-ae0a-95955ba850f7