Определение № 271 от 16.04.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 271 гр. Габрово, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500139 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „Юте кредит България“ ЕООД срещу разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №130/21.02.20224г. по ч.гр.д.№276/2024г. на РС Габрово, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н. С. С. за вземането за сумата от 145,44лв.-мораторна лихва и сумата от 16,97лв.- такса за разглеждане В жалбата се твърди, че съгласно рамково споразумение в случай на просрочие при плащането на една или повече дължими месечни вноски кредитополучателят е длъжен да заплати освен дължимата главница, такси и начислени договорни лихви , така и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на просрочието в съответствие с предвиденото в рамковото споразумение. Лихвения процент, който бил прилаган при просрочени плащания към момента на сключване на договора бил в размер на 10% годишно. Вземането по чл.86 ЗЗД имало обезщетителна функция и изрично било посочено, че при неизпълнение на задължението си длъжника дължи и обезщетение. от усвояване на кредита до момента на изготвяне на жалбата не били извършвани погасителни вноски по договора. По отношение на таксата за разглеждане на кредита се твърди, че по същата нямало погасени суми. Таксата се дължала в деня на подписване на индивидуалния договор, като бивала възстановявана от клиента заедно с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Твърди се, че таксата била за предварително за разглеждане на документи от кандидат кредитополучателя, поради което било налице преддоговорно взаимоотношение, като потребителя все още нямал качеството на потребител, за да се ползва от закрилата на чл.10 А от ЗПК. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да присъди направените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че клаузата за ГПР от 56,47%, противоречи на закона и добрите нрави, поради което е нищожна и влече нищожност на целия договор.

Въззивният съд намира, че извода на заповедния съд, че клаузата за ГПР в размер на 56147% е в противоречие със закона е неоснователен. Съгласно разпоредбата на 19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ноторно известно е, че размера на законната лихва е определен с Постановление №426/18.12.2014г. на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. От справка на електронната страница на БНБ се установява, че размера на ОЛП, в сила то 01.01.2023г. (процесния договор е сключен на 03.03.2023г.) е в размер на 1,42%, т.е. законната лихва по просрочени задължения е в размер на 11,42% и следователно договорения ГПР не може да е по-висок от 57,1%. В настоящия случай видно от съдържанието на договора за кредит договорения ГПР е в размер на 56,47%, т.е. същия не надвишава законно определения и следователно клаузата в договора не е нищожна, което води до извода, че и договора не е нищожен и направения от заповедния съд извод в този смисъл е неправилен.

Съдът намира, че претендираната такса за разглеждане не се дължи за предоставена допълнителна услуга, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя е законово задължение на кредитора съобразно ЗПК и е част от действията по усвояване и управление на кредита.

Този вид „такса”, по начина, по който е предвидена в Договора се събира само от одобрените кредитополучатели, с които се сключва договор.

Заплащане на „таксата” не е предвидено за кандидатите за кредит, чиито заявления са отхвърлени, въпреки че по отношение на тях също се извършва оценка на кредитоспособността. По този начин таксата за разглеждане, която е включена в размера на месечната погасителна вноска по кредита, съгласно погасителния план към договора, се явява едно допълнително възнаграждение за кредитора, извън уговорената възнаградителна/ договорна лихва и вероятно има за цел заобикаляне на императивните правни норми на ЗПК. Освен това в договора и Стандартния европейски формуляр не е конкретизирано как и на каква база е определен размера на тази такса, нито дали същата е включена при определяне размера на ГПР. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит.

Съдът счита, че и претенцията за обезщететние за забава следва да бъде оставена без уважение. В самия договор не е предвидена санкция на длъжника при просрочие на задълженията му, още по-малко не се съдържа размер на тази санкция. Договорът препраща към Рамково споразумение №880748906, но същото не е представено по делото, като няма каквито и да било данни, че кредитополучателя е бил запознат и се е съгласил с него.

Следва извода, че размера на претендираното обезщетенние за забава е определен по неясни правила, като не може да се установи на каква база е определен (върху размера на просрочените главници или и върху размера на 2 просрочените вноски по таксата за разглеждане на кредита), какъв е размера му.

Посочването в Стандартния европейски формуляр, че размера на обезщетението е –действащата законна лихва не може да се приеме за доказателство, ч(е именно този размер е договорен от страните.

Освен това съдът счита, че претендирания размер доколкото съставлява около 50% от размера на предоставения кредит, и предвид периода, за който се претендира ( една година) е прекомерен и противоречи на добрите нрави Поради гореизложеното и поради съвпадение в крайните изводи на въззивният и заповедния съд постановеното от заповедния съд разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №130/21.02.20224г. по ч.гр.д.№276/2024г. на РС Габрово, с което е отхвърлено заявлението на „Юте кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н. С. С. за вземането за сумата от 145,44лв.-мораторна лихва и сумата от 16,97лв.- такса за разглеждане

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3