Определение № 15187 от 11.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15187 гр. София, 11.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506248 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от заявителя „А1 България“ ЕАД, срещу разпореждане от 19.05.2025 г. по ч.гр.д. №19658/2025 г. по описа на СРС, 157 състав, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Фърст Мото“ ЕООД за сумата над 190,00 лв. до пълния предявен размер от 1141,22 лв. - неустойка, като противоречаща на добрите нрави, както и претендираното обезщетение за забава върху неустойката за сумата над 19,00 лв. до пълния предявен размер от 81,00 лв. Жалбоподателят счита, че разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно по съображения, изложени в частната жалба, и моли същото да бъде отменено, и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение за процесните парични задължения по реда на чл.410 ГПК.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира, че частната жалба е подадена срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран от „А1 България“ ЕАД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Фърст Мото“ ЕООД за сумата от 212,10 лв., представляваща месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор за електронни съобщителни услуги ID на клиент №506277560/29.01.2024 г. за периода от 29.01.2024 г. до 06.07.2024 г., ведно със законна лихва за периода от 03.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 20,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2024 г. до 02.04.2025 г., сумата от 90,00 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване Voice Box устройство, ведно със законна лихва за периода от 03.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 9,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.07.2024 г. до 02.04.2025 г., сумата от 100,00 лв., представляваща неустойка за невърнато оборудване ТВ приемник, ведно със законна лихва за периода от 03.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 10,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.07.2024 г. до 02.04.2025 г., сумата от 951,22 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, ведно със законна лихва за периода от 03.04.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 62,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2024 г. до 02.04.2025 г.

1

С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението на „А1 България“ ЕАД, в частта за вземанията за компенсаторни неустойки в размер на сумата 951,22 лв., дължими на основание клаузи в раздел отговорност на съответните приложения към сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги 506277560, както и за лихва за забава в размер на сумата 62,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.03.2024 г. - 02.04.2025 г., с мотиви, че клаузата за неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД.

Настоящата въззивна инстанция споделя споделя решаващият извод за неоснователност на заявлението на кредитора в частта за претендираните неустойка и лихва за забава поради следното:

В разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 ГПК е предвидено, че съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. От тълкуването на посочената разпоредба следва извода, че при произнасяне по подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи проверка за това дали искането, с което е сезиран, противоречи на закона или на добрите нрави, като ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне, защото е такова, което противоречи на императивни правни норми и/или на добрите нрави. При подадено заявление по чл.410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл.411 ал.2 т.2 ГПК се прави от съда само въз основа на посочените от заявителя факти, от които се твърди да е възникнало претендираното вземане. Когато вземането, за което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение, се основава на договор или на отделна договорна клауза, които са нищожни, то искането противоречи на закона, в който с императивни правни норми е регламентирано, че нищожните договори не пораждат правни последици – чл.26 и чл.34 ЗЗД. В тези случаи приложение намира разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 ГПК и съдът е длъжен да отхвърли подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Настоящият въззивен състав намира, че предвид уговореното съдържание на процесната неустойка - в размер на месечните абонаментни такси, дължими по договора за оставащия период на договора, по съществото си тя представлява изпълнение на задължение за заплащане цена на мобилни услуги по прекратен договор, без да се ползва услугата от длъжника. Това води до недопустимо неоснователно обогатяване на кредитора, с оглед на което неустойката излиза извън присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, и следователно противоречи на добрите нрави и се явява нищожна по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД.

ТЗ не съдържа специална правна регламентация на основанията и правните последици при недействителност на търговските сделки и по силата на препращащата норма на чл.288 ТЗ приложение следва да намерят установените в чл.26 и сл. ЗЗД общи правила за недействителност на договорите. Константна е съдебната практика, че договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на търговските сделки по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. Приложимостта им в търговското право не може да се отрече независимо от въведената с чл.309 ТЗ забрана за намаляване на неустойката поради прекомерност /така решение №208/04.08.2014 г. по т.д. №637/2012 г. на ІІ ТО на ВКС/.

Налице е и съдебна практика, според която уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването /развалянето/ до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, като неустоечната клауза, е нищожна, поради противоречието и с добрите нрави. Даденото разрешение има приложение и към въпроса за уговорената при прекратяване на договора за мобилни услуги неустойка в размер на оставащите до изтичане на срока абонаментни такси 2

/решение №193/09.05.2016 г. по т.д. №2659/2014 г. на І ТО на ВКС и решение №219/09.05.2016 г. по т.д. №203/2015 г. на І ТО на ВКС/.

Поради изложеното, и настоящият съдебен състав намира, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, с оглед на което тя не поражда задължение за заплащането и от страна на длъжника.

При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение №14290 от 19.05.2025 г. по ч.гр.д. №19658/2025 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 157 състав, с което е отхвърлена претенция на заявителя „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1, срещу „Фърст Мото“ ЕООД, ЕИК 204543369, седалище и адрес на управление: с. Мърчаево, ул.

********, за сумата над 190,00 лв. до пълния предявен размер от 1141,22 лв. - неустойка, като противоречаща на добрите нрави, както и претендираното обезщетение за забава върху неустойката за сумата над 19,00 лв. до пълния предявен размер от 81,00 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3