Решение № 41 от 29.01.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. ***, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИ.А като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20254110200253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е образувано по жалба на Й. И. В. от гр. *** против Наказателно постановление № *** от *** г. на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – ***, с което за нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и е издадено при неуточнена фактическа обстановка. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа депозираната жалба с изложени подробни съображения за незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган - редовно призована страна, не се представлява и не взема становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На *** г. на жалбоподателя е издадена Глоба с фиш, серия GT № ***, за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, който той е оспорил своевременно, поради което и на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП, на 31.10.2023 г. на Й. В. е съставен Акт за установяване на административно нарушение ***, за това, че на *** г., около 13,45 часа, в гр. ***, на кръстовището на ул. *** и ул. ***, паркирал собствения си лек автомобил ***, рег. № ВТ ***, извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя - квалифицирано като нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Процесният АУАН е връчен на жалбоподателя на 31.10.2023 г., като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили възражения срещу него, с основен аргумент, че разС.ието от паркирания автомобил до стената на сградата е повече от два метра /2 метра и 40 сантиметра/.

На *** г., въз основа на констатациите на съставения АУАН срещу Й. В. е издадено и обжалваното Наказателно постановление № *** на Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – ***, с което за нарушение по чл.

94, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 16.01.2025 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от 23.01.2025 г./.

Съгласно приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

За установяване фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно по делото бяха разпитани актосъставителят С. С. и свидетелите по акта Л. М. и А. И..

По делото са представени и приети като доказателства административнонаказателната преписка, свързана с издаването на обжалваното НП, ведно със снимков материал, изготвен с РСОД при съставянето на глобата с фиш.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

2

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Съгласно посочената за нарушена от Й. И. В. разпоредба от Закона за движението по пътищата – чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно н а платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разС.ие наймалко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В настоящия случай, съдът констатира допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на АУАН и НП, свързано с описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. В съдържанието на АУАН, а впоследствие са повторно описани и в съдържанието на НП следните фактически обстоятелства по нарушението:

„на ул. *** кръстовище с ул. ***, гр. ***, паркира собствения си лек автомобил ***, рег. № ВТ ***, извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя“. За да е налице нарушение по смисъла на чл. 94, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП паркирането трябва да е на тротоар и извън разрешените за това места, определени от администрацията или собственика на пътя, или в нарушение на изискванията за разположение спрямо оста на пътя, или в нарушение на изискванията за разС.ие откъм страната на сградите. В процесното НП не е посочено в какво се изразява нарушението на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, още повече, че въобще не е посочен тротоара, като място, на което е било паркирано моторното превозно средство.

Нито в АУАН, нито в НП е отразено дали в конкретния случай процесното МПС е било паркирано на платното за движение /изречение първо от чл. 94, ал. 3 от ЗДвП/ или върху тротоар /изр. 2 от посочената разпоредба/; имало ли е определени от собственика на пътя или администрацията места за паркиране; нито какво е било разположението на паркираното МПС спрямо оста на пътя и какво е било отС.ието му от сградите, ако е имало такива, за да се направи извод за съставомерността на деянието по смисъла на посочената за нарушена 3 разпоредба от ЗДвП. Касае се за липса на съставомерни обстоятелства, които е следвало да бъдат посочени както в АУАН, така и в НП.

Административнонаказателното производство е строго формално, като в ЗАНН са предвидени императивно реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение, на коя дата и кое конкретно място, му е наложено наказание. Описанието на нарушението от фактическа страна /не неговата правна квалификация/ и обстоятелствата, при които е извършено, са задължителен реквизит както на АУАН, така и на НП, съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на индивидуализация на нарушението в АУАН и НП чрез непосочване на съставомерни факти на нарушението, води до ограничаване възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря и въз основа на какви факти, така че адекватно да организира защитата си. Налага се извода, че с допуснатото нарушение се е достигнало до ограничаване на правото на защита на въззивника, изразяващо се в невъзможността за него да разбере естеството на вмененото му нарушение, да прецени срещу какво нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. Във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издаденото НП, а оттам е и основание за неговата отмяна.

С оглед изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено, без да се присъждат направени от въззивника В. разноски, тъй като няма доказателства и искане за направени такива.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 63, ал.

1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от *** г. на Началник 4

Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – ***, с което на Й. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП, е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5