Разпореждане № 180 от 03.02.2026, Окръжен съд - Перник

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 180 гр. Перник, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500087 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. на БРС № 3538/19.12.2025 г., подадена от „Финстарт“ ЕООД, гр. ***, с ЕИК:205011337 чрез юрисконсулт М. Б. срещу решение № 183/03.12.2025 г. по гр. дело № 79/2025 г. на Районен съд – Брезник, с което е прогласен за нищожен Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ № 651813, сключен на 25.03.2022 г., между Д. В. М. с ЕГН:********** като заемател и ипотекарен длъжник и Л. Л. А. - М. с ЕГН:********** като ипотекарен длъжник, двамата със съдебен адрес с. К., общ. Брезник, и жалбоподателя като заемодател, поради противоречието му със закона; жалбоподателят е осъден да заплати по бюджетна сметка на Районен съд – Брезник на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 850 лв. – направени разноски по делото, както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист; както и жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат Л. К. Б. от Адвокатска колегия София с ЕГН:********** сумата от 2 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на ищците по делото.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени изцяло, както и в частта, в която обявява сключеният договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ на 25.03.2022 г. между „Финстарт“ ЕООД като заемодател и Д. В. М. като заемател и Л. Л. А. като ипотекарен длъжник за нищожен.

Поддържа, че съдът неправилно приел нарушение при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР). Твърди, че таксата за разглеждане на искането за заем била дължима еднократно преди сключване на договора и поради това не следвало да се включва в ГПР. Аналогично, разходите за застраховка не били задължителни, не били определяни от кредитора и били за сметка на заемателя, поради което също не подлежали на включване в ГПР. Посочва, че такса за оценка на имот реално не се събирала от кредитора и не 1 представлявала разход по кредита.

Твърди, че договорът бил индивидуално договорен, заемателят бил напълно информиран за условията, подписал тарифата, получил всички задължителни документи и основните параметри на кредита били включени и в нотариалния акт за ипотека.

Отделно се аргументира, че уговорените неустойки (за непредставяне на обезпечение, за просрочие, за липса на директен дебит и за неизпълнение) не следвало да се включват в ГПР, тъй като се дължали само при настъпване на бъдещи и несигурни събития, зависещи изцяло от поведението на заемателя. Неустойката за непредставяне на поръчител била под отлагателно условие, имала обезпечителна функция и не можело да бъде приравнена на възнаградителна лихва. Подчертава, че увеличаването на риска било резултат от недобросъвестно поведение на заемателя, от което той не можел да черпи права.

Поддържа, че ГПР бил изчислен съобразно закона и не надвишавал максимално допустимия размер по чл. 29, ал. 9 ЗКНИП.

Оспорва и присъдения адвокатски хонорар като прекомерен, несъразмерен и недоказан с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото и реално извършен адвокатски труд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. В. М. и Л. Л. А. – М. чрез адвокат Л. Б. от САК са подари отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят окръжния съд да я остави без уважение, както и да присъдит разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Излага съображения, че по договора заемателят получил 12 500 лв. при изключително неблагоприятни условия – фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) от 40,08 %, годишен процент на разходите (ГПР) от 48,37 % и общо дължима сума 44 400 лв., включваща лихви, такса за разглеждане на документи и неустойка. Поддържа, че договорът съдържа нищожни и неравноправни клаузи.

Уговорената възнаградителна лихва била прекомерна и противоречала на добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния, а предвид ипотечното обезпечение – дори двукратния размер на законната лихва, което водело до нищожност на лихвената клауза по чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Освен това, ГПР бил неправилно и непрозрачно формиран, тъй като в него не били включени всички реални разходи по кредита – таксата за разглеждане на документи, таксата за оценка на имота и уговорената неустойка, която по същество представлява скрито възнаграждение. Липсвала ясна методика кои компоненти били включени в ГПР, което нарушавало императивните изисквания на ЗКНИП и поставяло потребителя в невъзможност да разбере реалното оскъпяване на кредита.

Поддържа, че договорът имал характеристиките на договор за кредит за недвижим имот по смисъла на ЗКНИП, а неспазването на задължителните изисквания за съдържанието му (чл. 24, ал. 1, т. 8 и 9 ЗКНИП) водело до изначална недействителност по чл. 38 ЗКНИП.

При тази недействителност заемателят дължал връщане единствено на чистата стойност на 2 кредита, без лихви и разходи.

Таксата за разглеждане на документи квалифицира като нищожна, тъй като представлявала такса за действие по усвояване и управление на кредита, което законът изрично забранявал, както била неравноправна клауза по ЗЗП.

Подробно аргументира нищожността на уговорената неустойка за непредставяне на допълнително обезпечение. Посочва, че кредитът вече бил обезпечен с ипотека, чиято стойност надвишавала значително дълга, поради което неустойката нямала обезпечителна или обезщетителна функция, а служела единствено за скрито оскъпяване и неоснователно обогатяване на кредитора. Неустойката противоречала както на добрите нрави, така и на императивни норми на ЗКНИП и ЗЗД.

Страните не са направили доказателствени искания и оплаквания по доклада на първоинстанционния съд.

Съдията-докладчик намира въззивната жалба за редовна по смисъла на чл. 260 ГПК и процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което, а и доколкото процедурата по чл. 263 ГПК е осъществена, въззивният съд дължи произнасяне по същество на жалбата и разглеждането й в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик РАЗПОРЕДИ:

Приема за разглеждане въззивна жалба вх. на БРС № 3538/19.12.2025 г., подадена от „Финстарт“ ЕООД, гр. ***, с ЕИК:205011337 чрез юрисконсулт М. Б. срещу решение № 183/03.12.2025 г. по гр. дело № 79/2025 г. на Районен съд – Брезник.

Указва на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на проектодоклад по чл. 268, ал. 1 ГПК и им предоставя възможност да изразят становище по него най-късно в първото заседание по делото.

Насрочва делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 12.03.2026 г. от 10.45 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Указва на страните, че когато отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

Предупреждава страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.

Настоящото разпореждането не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________

4