Решение № 5040 от 04.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5040 гр. София, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова

Членове:

Елена Радева

Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Въззивно гражданско дело № 20231100510672 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. номер 85830/26.09.2023 г. на длъжника К. Н..

В жалбата длъжникът обжалва разпореждане от 14.06.2023 г. по изпълнително дело 20238380402087 по описа на ЧСИ М.Б., per. номер 838 на КЧСИ, постановено по възражение на длъжника по ИД за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение съгласно постановление от 19.05.2023 г., връчено му на 06.06.2023 г., с което по горното изпълнително дело са приети разноски в общ размер на 1108 лева, от които 1000 лв. адвокатско възнаграждение. Посочено е, че с разпореждането от 14.06.2023 г. е намален приетия адвокатски хонорар по изпълнителното дело на 550,11 лв., но това разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост, в частта над приетите 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Поддържа се, че единственото извършено действие от взискателя е подаване на молба за образуване на ИД, тъй като след това изпълнителното производство е спряно.

Моли да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното разпореждане от 14 06 2023 г., в частта, е която е отхвърлено възражението за намаляване за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение съгласно постановление от 19.05.2023 г. за сумата над 200 лв. до приетия размер за адвокатско възнаграждение от 550,11 лева. Претендират се разноски за производството.

Взискателят М.М. оспорва жалбата. Сочи се, че адвокатския хонорар е намален до минимума в действащата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа се, изпълнителното производство е спряно, и след отпадане на пречката няма причини да не се развие.

В становището си по чл. 436 от ГПК ЧСИ Б. поддържа неоснователност на 1 жалбата.

Съдът, като взе предвид становището на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Изпълнително дело № 20238380402087 при ЧСИ Б. е образувано по молба на М.Х.М., чрез адв. Б.З. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 17.05.2023 г., по гр.д. Хо 550/2022 г. по описа на Окръжен съд Перник, 2 състав срещу К. М. Н., ЕГН **********. Към молбата е приложен и договор за прана защита и съдействие за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Изрично е посочено, че договорът се сключва за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство. В молбата за образуване на ИД е посочено, че на ЧСИ се възлагат действията по чл. 18 от ЗЧСИ.

С постановление от 19.05.2023 г. ЧСИ е приел за събиране в изпълнителното производство разноски в размер на 1108 лева – 1000 лева адвокатско възнаграждение и 108 лева - такси по ЗЧСИ.

На длъжника К. Н. е връчена ПИД на 06.06.2023 г, като видно от същата за събиране е приета освен сумата по ИЛ и сумата от 1000 лева – адвокатско възнаграждение.

На 08.06.2023 г. е подадено възражение от длъжника относно размера на приетото адвокатско възнаграждение.

С разпореждане от 14.06.2023 г. определеното за събиране адвокатско възнаграждение за взискателя е намалено до сумата от 550, 11 лева.

На 15.06.2023 г. длъжникът е представил на ЧСИ Б. определение 1634/13.06.2023 г. на ВКС по ч. гр. дело 2453/13.06.2023 г. за спиране на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение 221/15.05.2023 г. по в. гр. дело 550/2022 г. по описа на ОС-Перник за осъждане на К. Н. да заплати на М.М. сумата от 4002,27 лева.

С постановление от 15.06.2023 г. изпълнителното производство е спряно на основание чл. 432, ал.1, т.4 от ГПК с определение на ВКС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК (аргумент и от т. 2 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС) от легитимирано лице - длъжник по изпълнителното дело.

Предмет на жалбата е приетото за събиране адвокатско възнаграждение.

С оглед спецификите на изпълнителния процес и отговорността за разноски в същия, както е посочено в ТР 3/2017 г. на ОСГКТ на ВКС по своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е ограничена до размера на извършените в производството разноски и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането, т.е да са действително дължими.

Също така, както е посочено в ТР 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС първоначалният взискател прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по 2 осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение от длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Длъжникът дължи на взискателя направените разноски, т.е внесените суми за такси, разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. Поради това и съгласно ТР 3/2017 г. на ОСГКТ на ВКС само по себе си авансовото внасяне на дължимите по изпълнението такси и разноски не е достатъчно за да могат да бъдат събрани от длъжника, а е необходимо да бъде установено, че тези суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяване.

В конкретния случай изпълнителното дело е образувано от взискателя М.М. на 18.05.2023 година - с молба за образуване на ИД, в която се съдържа и възлагане по чл.

18 от ЗЧСИ. Взискателят е представляван от адв. Б.З., по силата на пълномощно от 18.05.2023 година и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на 1000 лева адвокатско възнаграждение.

На 15.06.2023 г. изпълнително производство е спряно.

Както е посочено и в цитираните по-горе тълкувателни решения, изпълнителният процес е поредица от редица действия на взискателя, на съдебния изпълнител, поради което и размерът на разноските се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие, съответно с оглед резултата от всеки предприет способ се извършва разпределение и се преценява как се удовлетворяват разноските, вкл. и за адвоката както на първоначалния взискател.

Дължимостта на това адвокатско възнаграждение спрямо вземанията, за събирането на които е уговорено (по аргументите, изложени по-горе) следва да се преценява, доколкото е налице надлежно възражение от длъжника в тази насока.

По съображенията, изложени по-горе, процесното възнаграждение следва да се приеме, че е уговорено за събиране на вземанията, предявени с молбата от 18.05.2023 г. – общо в размер на от 4002,27 лева. Установява се, че след предявяване на тези вземания за събиране, не са извършвани други допълнителни действия от пълномощника на взискателя, като от 15.06.2023 г. ИД е спряно.

Поради това на взискателя, с оглед момента, в който са поискани и присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, се дължат такива за осъществените действия по изпълнението, а именно – за образуване на ИД, в размер на минимума по Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 200 лева.

При необходимост от последващи действия по принудително изпълнение (като се отчете и основанието за спиране на ИД – внесена гаранция от длъжника в размер по чл. 180 от ЗЗД), взискателят разполага с възможност за последващо искане за присъединяване на нови разноски за адвокатско възнаграждение във връзка с тези допълнителни действия.

По изложените съображения, жалбата е основателна.

Водим от горното, СГС, Търговско отделение

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба, вх. номер 85830/26.09.2023 г. на длъжника К. Н. разпореждане от 14.06.2023 г. по изпълнително дело 20238380402087 по описа на ЧСИ М.Б., peг. номер 838 на КЧСИ за сумата над 200 лева – адвокатско възнаграждение, като намалява приетото за събиране вземане за адвокатско възнаграждение с постановление от 19.05.2023 г. до размера на сумата от 200 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис – по изпълнително дело 20238380402087 по описа на ЧСИ М.Б., peг. номер 838 на КЧСИ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4