Решение № 367 от 15.06.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Бл., 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20211200500910 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно.

С решение № 4536 от 10.06.2020 г., постановено по гр.д. 940/2019 г., БлРС е:

ПРИЗНАЛ, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за недоказано оспорването на Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ.

В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател , относно формалната му доказателствена сила/автентичност на подписа на ответника/, или подписан ли е договора от ответника АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ***.

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, че АНТ.

Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ***, ет.

1 , ДЪЛЖИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.

„В.” № 8, следната сума, предмет на издадена Заповед № 1757 от 21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл., произтичаща от Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ. В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател, а именно: сумата от 12 500,00 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща главница по Договор за паричен заем от 22.01.2014г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК /20.02.2019г./ до окончателното погасяване.

1

ОТХВЪРЛИЛ, като неоснователен и недоказан предявения иск по чл.

415 от ГПК от СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.

„В.” № 8, против АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ***, ет. 1, за установяване на дължимостта на следната сума, предмет на издадена Заповед № 1757 от 21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл., произтичаща от Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ. В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател, а именно: сумата от 12 474,00 /дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и четири/ лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 9 от Договора за паричен заем от 22.01.2014г., за периода от 23.02.2014г. до 07.03.2015г.

ОСЪДИЛ АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ***, ет. 1, ДА ЗАПЛАТИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл. „В.” № 8, сумата от 890,67 /осемстотин и деветдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски по настоящото дело, съразмерно уважения размер от исковете, както и сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл..

ОСЪДИЛ СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.

„В.” № 8, ДА ЗАПЛАТИ на АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ***, ет. 1, сумата от 874,09 /осемстотин седемдесет и четири лева и девет стотинки/ лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция.

С определение № 905422 по чл. 248 ГПК от 28.08.2021 г., решението е изменено в частта на присъдените разноски, като АНТ. Б. П., с ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Бл., ***, ет. 1, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., пл.

„В.” № 8, сумата от 16.58 лева, представляваща разноски по делото, по компенсация , и сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл..

Постъпила е въззивна жалба от АНТ. Б. П. срещу това решение, в частта, в която, БлРС е :

ПРИЗНАЛ, на основание чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК за недоказано оспорването на Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между СВ.

В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател , относно формалната му доказателствена сила/автентичност на подписа на ответника/, или подписан ли е договора от ответника АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ***.

ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 от ГПК, че АНТ.

Б. П. ДЪЛЖИ на СВ. В. Т., следната сума, предмет на издадена Заповед № 1757 от 21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл., произтичаща от Договор за паричен заем, сключен на 22.01.2014г. между 2

СВ. В. Т. – като заемодател, и АНТ. Б. П. – като заемател, а именно: сумата о т 12 500,00 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща главница по Договор за паричен заем от 22.01.2014г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.

410 от ГПК /20.02.2019г./ до окончателното погасяване и ОСЪДИЛ АНТ. Б.

П. ДА ЗАПЛАТИ на СВ. В. Т., сумата от 890,67 /осемстотин и деветдесет лева и шестдесет и седем стотинки/ лева, представляваща разноски по делото, съразмерно на уважения размер от исковете, както и сумата от 250,00 /двеста и петдесет/ лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл..

Твърди се от въззивника, че са неправилни изводите на Районен съд Бл., а именно:

Съдът неправилно бил счел, че по делото е установено, че между ищеца и ответника са били възникнали облигационни взаимоотношения, във връзка със сключен между тях писмен договор за паричен заем от 22.01.2014г., приемайки предаването на заемната сума за завършен фактически състав на съглашението и че с предаването й е бил сключен процесния договор.

Първоинстанционият съд бил кредитирал и анализирал изцяло и само гласните доказателства на ищеца, без да се мотивира и без да коментира гласните доказателства на ответната страна по делото.

От допълнителната задача на експертизата по безпорен начин се установявало, че процесният договор за заем е антидатиран, и на основание трайно установена съдебна практика - Решение № 186/26.05.15г. на ВКС, било прието, че не е налице сключен договор за заем, ако същият е антидатиран, н о P C - Бл. в мотивите си към обжалваното решение не се произнесъл в тази насока, което било грубо нарушение на субективното право на възизвника като страна в гражданския процес.

Желае, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваният съдебен акт в обжалваната част и да постанови друго, с което отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от СВ. В. Т., чрез пълномощник – адв. К.. С отговора се изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Отправено е искане за оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да се потвърди постановеният от първостепенния съд съдебен акт в обжалваната му част - като правилен и законосъобразен.

Претендира сторените по делото разноски.

Не са събирани нови доказателства от въззивния съд.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в 3 първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити и са извършени необходимите действия по администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Бл. е валидно, а в обжалваната част и правилно.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Съображения:

Предявен е иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за установяване на паричното вземане.

Установява се от приложеното ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл., че ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № 1757/21.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът АНТ. Б. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Бл., ***, ет. 1, да заплати на кредитора СВ. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Бл., пл. „В.” № 8, следните суми:

12 500,00 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща главница по Договор за паричен заем от 22.01.2014г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на Заявлението /20.02.2019г./ до окончателното погасяване;

12 474,00 /дванадесет хиляди четиристотин седемдесет и четири/ лева, представляваща неустойка, дължима на основание чл. 9 от Договора за паричен заем от 22.01.2014г., за периода от 23.02.2014г. до 07.03.2015г.;

499,48 /четиристотин деветдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/ лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса по делото.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена лично на длъжника П. на 22.02.2019г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение с вх. № 1381/08.03.2019г.срещу издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 471/2019г. на Районен съд – гр. Бл..

В законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415 от ГПК, ищецът е подал искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 471/2019г. по описа на Районен съд – гр. Бл..

Предявеният иск е допустим и за ищеца е налице правен интерес от търсената защита.

Установява се от приетия като писмено доказателство Договор за паричен заем от 22.01.2014г., сключен между С.Т., в качеството му на 4 заемодател, и А.П., в качеството му на заемател, че по силата на същия, заемодателят се задължил да предаде в собственост на заемателя сумата в размер на 12 500,00 лева, а заемателят се задължил да върне заемната сума в срок до 22.02.2014г., съгласно чл. 4 от Договора. Съобразно чл. 2 от Договора, заемната сума е предадена изцяло от заемодателя на заемателя на 22.01.2014г., като същата е предадена в брой /на ръка/ след като е преброена и от двете страни по надлежния ред и пред свидетеля И. М., което последната удостоверила с подписа си. Отделно от това е уговорено, че Договорът, подписан от страна на заемодателя и заемателя, служи и като разписка за получената в брой от заемателя заемна сума.

Видно е, че в Раздел III, чл. 9 от Договора, страните са уговорили, че заемателят дължи неустойка в размер на 33,00 лева за всеки просрочен ден, ако заемателя не върне заемната сума на падежа, посочен в Договора.

Приобщени по делото са банкови Извлечения по сметка на ответника /от л. 30 до л. 42 от делото/, както и История на сметка към „ЕкспресБанк” АД /от л. 43 до л. 51 от делото/, както и Справка лице от Служба по вписванията за периода от 01.01.1992г. до 16.12.2019г. по името на ответника А.П..