Решение № 176 от 01.06.2021, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1039/2021
- Вид
- Решение № 176
- Подписан
- 01.06.2021
- В сила
- 28.09.2021
- Състав
- Валя Цуцакова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 187а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10а, ал. 3 · Закон за пътищата
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 176 гр. Варна , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ в публично заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина И. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20213110201039 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С. Д. Г. – ЕГН ********** от гр.Балчик, против Електронен фиш № 1100041150, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" , с който за нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП , вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ,на жалбоподателката е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 300. 00 (триста) лева.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че ЕФ е незаконосъобразен, издаден в противоречие на материалния закон, твърди се, че за процесния автомобил е била заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП, което се приема за доказано от разпечатка за електронна винетка и операционна бележка за извършено плащане, като се твърди че от същите документи е видно, че пътната такса е била заплатена именно за автомобил с визирания в ЕФ рег.№ и е била в срок 1 на валидност и се предполага, че се касае за нтехническа грешка при разпознаване на този рег.№.Излагат се аргументи и относно евентуалната приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.С., надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли ЕФ да бъде отменен на основанията, визирани в жалбата, като отново се излагат аргументи, че правилно е бил въведен рег.№ на процесния автомобил при заплащане на пътната такса и се иска присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по представя писмено становище за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, правилно определен субект на същото, липса на допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, с искане ЕФ да бъде потвърден и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е установено и не е спорно между страните, че на 01.05.2020 г., в 15:33 часа, въз.Г. е управлявала собственото си пътно превозно средство с регистрационен № ТХ5560ХТ вид лек автомобил „Пежо 207“, категория ППС Евро 4, с обща техническа допопустима максимална маса 1660, брой оси 2, в общ. Долни Чифлик, по път І-9 км. 150+249, с посока Намаляващ километър, като пътният участък е включен в обхвата на платената пътна мрежа. По време на горепосоченото движение автомобилът е бил засечен от устройство № 20912, представляващ елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) , намиращо се на път І-9, км. 150+249, при което е фиксирано нарушение № А4САА485С56D4385E053011F160A0F5B. Електронната система отразила, че за посочения автомобил не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство.
2
Въз основа на тези данни от горепосоченото устройство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), от АПИ е издаден и процесния Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 1100041150, с който за допуснато от жалбоподателката нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП , на основание чл. 179, ал. 3 вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, на същата е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 300. 00 (триста) лева.
ЕФ е бил връчен на въз.Г. и обжалван от нея в законоустановения срок.
Установено било, че съществуват данни в електронната система за платена пътна такса, но за автомобил с рег.№ ТХ556ОХТ.
В с.з. от представените писмени доказателства- разпечатка за електронна винетка и операционна бележка за извършено плащане от които е видно, че е заплатена пътна такса с период на валидност от 04.06.19г. до 04.06.20г. за лек автомобил до 3,5тона, като във винетката е изписан рег.№ ТХ5560ХТ.
Съдът кредитира напълно писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени доказателства, приложени в преписката- ЕФ, снимков материал, разпечатки и др. както и от приобщени в с.з.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него.Въпреки горното съдът споделя 3 възраженията за незаконосъобразност на издаденият ЕФ.
На първо място следва да се отбележи, че в ЕФ от фактическа страна никъде не е посочено приетото от АНО грешно визиране на цифра от рег.№ на процесния автомобил, а е визирано изначално неплащане на пътна такса.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на ЕФ, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН : "Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно...., наказващия орган издава наказателно постановление/ респ. ЕФ/, с което налага съответното административно наказание". Следователно, за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.
По делото са приобщени като доказателства копия от разпечатка за електронна винетка и операционна бележка за извършено плащане от които е видно, че е заплатена пътна такса с период на валидност от 04.06.19г. до 04.06.20г. за лек автомобил до 3,5тона, като във винетката е изписан рег.№ ТХ5560ХТ, като съдът не констатира разлика в изписването на четвъртата цифра „0“ от останалите и неясно защо в системата фигурира рег.№ .№ ТХ556ОХТ, поради което няма как да се приеме, че евентуално въз.Г. е била наясно, че рег.№ е бил въведен некоректно.
Дори и да се приеме, че е била допусната някаква техническа грешка при въвеждане на четвъртата цифра от рег.№ при заплащането на електронната винетка, следва да се отчете на първо място, че на територията на страната ни не би могъл да бъде регистриран автомобил с рег.№ .№ ТХ556 ОХТ, тъй като такъв номер не би отговарял на изискванията за брой цифри и букви в същия.
Действително отговорността за допускане на грешка в категорията на ППС при закупуване на електронна винетка е изцяло на собственика/ползвателя съобразно разпоредбите на чл. 10а, ал. 3 от Закона за пътищата (по настоящем ал. 3а, изм. ЗП, считано от 19.03.21 г.), както и чл. 5, 4 ал. 3 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и изминато разстояние , но в конкретния случай съдът намира, че твърдяното нарушение не извършено от субективна страна.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП , предвижда административно наказание - глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата .
От своя страна разпоредба на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП въвежда задължение за водача на пътно превозно средство, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно чл. 6 от ЗАНН , от субективна страна, нарушението следва да е извършено виновно, при форма на вината умисъл в неговата разновидност – пряк или евентуален.
По отношение на регламентираното задължение, на административно наказване по този текст, ще подлежат само лица, които съзнателно не са заплатили дължимата винетна такса и въпреки това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи, по път в обхвата на платената пътна мрежа. Едновременно с това съобразно субсидиарно приложимост на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК , деецът следва да съзнава общественоопасният характер на деянието, а именно че нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици, чието настъпване той иска или допуска.
В конкретния случай безспорно се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателката е формирала съзнание, че за процесния лек автомобил е заплатена, в полза на бюджета, електронна годишна винетка и че е закупена именно за управлявания от нея автомобил. Изложеното от фактическа страна обективира субсидиарното за административнонаказателното производство приложение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, водеща до изключване на наказателна отговорност на дееца, 5 предпоставена от констатираното незнание на действителните обстоятелства принадлежащи към състава на административно нарушение на разпоредбите на чл. 139, ал. 6 от ЗДВП .Както съдът е посочил по-горе, защо в копията на предоставените от жалбоподателката документи е видно изписване на цифра „0“, а в системата е отразена буква „О“ е неясно и само може да се предполага.
Действително, винетната такса следва да бъде обвързана с регистрационния номер, вида и категорията на МПС и при несъответствие се отчита, че за конкретен автомобил липсва винетка. Същевременно обаче следва да бъде отчетено обстоятелството за начина на функциониране на електронната системата за заплащане на винетни такси. Системата към процесната дата не отчита, разпознава и коригира технически грешки. Не би могло да се приеме, че е невъзможно при евентуално попълване на невъзможен регистрационен номер системата да информира потребителя и да не позволява продължаване. Налице е разминаване между законовите норми, изискващи точно посочване на регистрационния номер, вида и категорията на ППС и въведената електронна система, която не извършва никаква проверка за валидността на попълнения регистрационен номер и прехвърляща изцяло тежестта върху потребителя.
Такова коригиране и поправяне на констатирани грешки е предвидено едва към момента на произнасяне на съда с направените изменение в закон за пътищата (ДВ. бр. 23, вл. в сила на 19.03.21 г.), което поставя въззивникът в неравностойно положение, като го ограничава да упражни предвидената в закона възможност.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме строго формалистичен подход и се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, ЕФ отново е незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателката е наложено административно наказание, тъй като и в този случай нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай и по отношение на него е следвало да се приложи разпоредбата на чл.
28, б. "а" от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН , следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в 6 чл. 93, т. 9 от НК , тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bda2863-488b-4b41-9573-691d9225c0a3