Решение № 260488 от 16.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3438/2017
- Вид
- Решение № 260488
- Подписан
- 16.09.2024
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- КИРИЛ СТАЙКОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Закон за железопътния транспорт
- чл. 127, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… гр. София, 16.09.2024 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-12 граждански състав, в публично заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: К.П. при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3438 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ю.Т.Ю. против „Б.Р.К.“ ЕООД, „Б.Д.“ ООД и Национална компания Железопътна инфраструктура ДП. Предявени са субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците при условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата от 200 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от смъртта на бащата на ищеца – Т. Ю. А., настъпила поради ударна вълна от взрив на изтекъл газ, превозван с влакова композиция при дерайлирането ѝ на 10.12.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 10.12.2016 г. до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че рано сутринта на 10.12.2016 г. движеща се по линия гара Дружба – гара Образцов чифлик влакова композиция ДТВ № 90570 дерайлира при преминаване през района на железопътната гара при с. Хитрино, обл. Шумен, от което последва взривяване на няколко от транспортираните вагони с газ пропилен и поява на мощна взривна вълна, нанесла унищожителни щети по инфраструктурата на селото и находящите се в близост сгради. В резултат от инцидента загинал бащата на ищеца - Т. Ю. А.. Ищецът търпял тежко загубата на баща си. Страдал от посттравматичен стрес, нарушения на съня, главоболие и тревожност. Затворил се и се отчуждил от приятелите си.
Събитието имало силно негативно влияние за него. Поддържа, че влаковата композиция била управлявана от Д.А.М. – главен машинист в първи локомотив № 86-003, В. П.П. – машинист във втори локомотив №
87-009, и Р.С.П.– помощник машинист на главния машинист, всички в трудово правоотношение с „Б.Р.К.“ ЕООД, като част от композицията – локомотив № 86-003 и локомотив № 87-009, са собственост на „Б.Д.“ ООД. Поддържа, че в рамките на образувано наказателно производство било установено, че влаковата композиция е навлязла в района на гарата с недопустимо висока скорост от около 80 км./ч., при позволена не повече от 40 км./ч., както и че поради влошеното състояние на железопътната инфраструктура част от вагоните са дерайлирали, а един от тях е бил и пробит, при което е започнало нерегулирано изтичане на газ пропилен с високо налягане и последвал взрив, предизвикал опустошителна ударна вълна.
Установено било още, че съгласно променено разписание, за което машинистите са били надлежно уведомени, процесната композиция е трябвало да спре на коловоз № 3, за да изчака преминаването на насрещно движещ се пътнически влак. При тези данни ищецът навежда, че увреждащото събитие е настъпило в резултат от противоправното поведение на машинистите, неизпълнението на задължения на служители на двете дружества „Б.Р.К.“ ЕООД и „Б.Д.“ ООД, както и поради лошото стопанисване на железопътната инфраструктура, чиято поддръжка е в правомощията на третия ответник Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП. Намира, че ответникът носи отговорност за претърпените от него в причинна връзка с описаното събитие неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получените телесни увреди и психическа травма. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
Ответникът Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП оспорва по основание и размер иска. Оспорва лошото състояние на железопътния път. Твърди, че прегледите на пътя са извършвани при стриктно спазване на изискванията. Липсвало основание за ангажирането на отговорността му. Дерайлирането настъпило поради високата скорост на движение и високо направляващо усилие, което натоварва напречно дясна междинна релса на стрелка № 5 и довежда до нейното усукване и изкривяване. Оспорва размера на претенцията.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Производството спрямо „Б.Р.К.“ ЕООД, „Б.Д.“ ООД е прекратено на основание чл. 233 ГПК с влязло в сила определение от 04.10.2023 г.
С влязло в сила определение от 10.11.2023 г. производството срещу Национална компания „Железопътна инфраструктура“ ДП е прекратено на основание чл. 233 ГПК за разликата над сумата от 100 000 лв. до пълния предявен размер от 200 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от смъртта на бащата на ищеца – Т. Ю. А., настъпила поради ударна вълна от взрив на изтекъл газ, превозван с влакова композиция при дерайлирането ѝ на 10.12.2016 г.
/като претендираната сума представлява остатък над изплатената сума от 100 000 лв. от Б.Р.К.“ ЕООД до пълния претендиран размер/.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание – чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД;
По делото е приета спогодба от 21.08.2023 г., сключена между „Б.Д.“ ООД, ЕИК: ******** и „Б.Р.К.“ ЕООД, ЕИК: ********/от една страна/ и Ю.Т.Ю. /от друга страна/. С нея „Б.Р.К.“ ЕООД се е задължил да изплати на Ю.Т.Ю. сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за всички претърпени от Ю.Т.Ю. имуществени и неимуществени вреди, включително лихви и съдебни разноски от настъпилата на 10.12.2016 г. влакова катастрофа, довела до смъртта на неговия баща Т. Ю. А.. Със спогодбата страните са се съгласили, че всички претенции един към друг, свързани с влаковата катастрофа, са окончателно уредени, като гражданските дела могат да продължат срещу Национална компания Железопътна инфраструктура ДП. В т. 6 от спогодбата страните изрично са уговорили, че производството по гр. д. № 3438/2017 г. по описа на СГС ще продължи само срещу Национална компания Железопътна инфраструктура ДП за сумата от 100 000 лв., представляваща разлика между дължимото обезщетение за неимуществени вреди и изплатената част от „Б.Р.К.“ ЕООД. Сключената спогодба с част от ответниците не влияе върху допустимостта на иска срещу Национална компания Железопътна инфраструктура ДП, защото ищецът поддържа в настоящия процес, че част от търпените от него неимуществени вреди са останали необезщетени. Когато в сключеното извънсъдебно споразумение между пострадалия и единия делинквент, недвусмислено и изрично е изразена воля, че договореното обезщетение е за причинените неимуществени вреди от конкретен делинквент, то споразумението не се отразява на евентуално дължимо обезщетение за неимуществени вреди от други делинквенти за разликата над изплатеното до пълния размер на вредите. Тълкувайки волята на страните по извънсъдебното споразумение, съдът намира, че със същото е уговорено частично заплащане само на вредите, касаещи Б.Д.“
ООД и „Б.Р.К.“ ЕООД. Изрично в спогодбата е посочено, че производството ще продължи за сумата от 100 000 лв., представляваща разлика между дължимото обезщетение за неимуществени вреди и изплатената част от „Б.Р.К.“ ЕООД. Дали Ю.Т.Ю. има вземане за обезщетение срещу Национална компания Железопътна инфраструктура ДП е въпрос по същество на спора.
С определение от 10.11.2023 г. е отделено на основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че рано сутринта на 10.12.2016 г. движеща се по линия гара Дружба – гара Образцов чифлик влакова композиция ДТВ № 90570 дерайлира при преминаване през района на железопътната гара при с. Хитрино, обл. Шумен, от което последва взривяване на няколко от транспортираните вагони с газ пропилен и поява на мощна взривна вълна, че Д.РА.М. и Р.С.П.са били в трудово правоотношение с „Б.Р.К.“ ЕООД към датата на инцидента, както и, че Т. Ю.
А. е баща на Ю.Т.Ю..
Със същото определение на основание чл. 300 ГПК съдът е отделил за безспорни и обстоятелствата, че въз основа на влязла в сила присъда № 2/22.01.2020 г. по НОХД № 349/2017 г. по описа на ОС Шумен са признати Д.РА.М. и Р.С.П.за виновни за това, че при управление на железопътен състав – товарен влак № 90570 по направление Бургас-Русе на 10.12.2016 г. са нарушили правилата за движение по чл. 115 ЗЖТ, Наредба № 58 от 02.08.2006 г. и „Инструкция за работа на локомотивния машинист“, което е довело до дерайлиране на влака и повреждане на вагон-цистерни от композицията, изтичане на превозен газ пропилен и последвал взрив.
Горното се установява и от приетата влязла в сила присъда по НОХД №349/2017 г. на Окръжен съд Шумен. От нея е видно, че машинистите Д.А.М. и Р.С.П.са признати за виновни за това, че на 10.12.2016 г., в района на гара Хитрино, обл. Шумен, при управление на подвижен железопътен състав – товарен влак № 90570, съставен от два локомотива № 86003 /първи/ и № 87025 /втори/ и 26 бр. вагон-цистерни, пътуващ по жп линия № 9 по направление Бургас – Русе, нарушили правилата за движение, установени съгласно чл.
115 от Закона за железопътния транспорт, Наредба № 58 от 02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движение на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт“ и правила от „Инструкция за работа на локомотивния машинист“, издадена на 04.02.2015 г., утвърдена от управителя на „Б.Р.К.“ ЕООД, в резултат на което последвало дерайлиране и повреждане на вагони-цистерни от състава на композицията, изтичане на превозвания газ пропилен и последвал взрив, и по непредпазливост причинили смърт на седем лица, измежду които и на Т.
Ю. А..
По делото е изготвена комплексна СТЕ от вещи лица К.В. и К.К., от която се установява следното:
На 10.12.2016 г. товарен влак №
90570 се движи по маршрут от гара Дружба до гара Русе-Север. Той е съставен от 26 вагон-цистерни, като от тях 23 бр. са пълни и 3 бр. празни. Празните изпълняват функцията на предохрана – едната е отпред, а другите две отзад на влаковия състав. Влакът е теглен от два електрически локомотива със серийно означение № 86003.4 и № 87025.0. Гара Хитрино има
4 приемно-отправни коловоза, като насочването на влака по съответния коловоз се извършва посредством стрелки – устройства, част от железния път. Главният коловоз е своеобразно продължение на железния път от междугарието, докато отклонителните коловози се отделят странично от него с помощта на стрелки. Коловоз № 2 е главен, а коловози с номера 1, 3 и 4 са приемно-отправни.
В процесния участък горното строене на железния път е наставов с релси тип S-49 /49,39 кг/м./ на дървени траверси /вкл. и стрелки № 1 и № 5/ със скрепления марка „K“ с подпряни настави /на сдвоени дървени траверси/. Горното строене по текущия коловоз, влизащ в коловозното развитие на гара Хитрино, както и продължението на текущия път през гарата и приемо-отправните коловози /без стрелковите участъци/ е на стоманобетонни траверси СТ-4 със скрепление „ПАК“ с подпряни настави от сдвоени дървени траверси. Входният светофар на гарата се намира на 110+890 км. на 334 м. от стрелка № 1, а предупредителният светофар е на 112 км. на 1110 м. от входния светофар. При приемане на влак в отклонителен коловоз предупредителният светофар показва една жълта мигаща светлина, а входният две жълти мигащи светлини. Предупредителният светофар указва, че входният светофар е отворен и е разрешено движението на влака с определената в разписанието скорост, но с готовност тя да се намали при входния светофар до 40 км/ч., а входният светофар е указвал, че е разрешена скорост до 40 км/ч. Гара Хитрино е съоръжена с РУКЗ, поради което скоростта на движение по главния коловоз е ограничена на 60 км/ч.
След стрелки № 1 и № 5 се намира железопътен прелез с еластична прелезна настилка на 110+456 км.
При движението на влака непосредствено преди инцидента скоростта му се увеличава до 75 км/ч. на километър 123+800, следва намаляване до 67 км/ч. и отново повишаване до 72 км/ч. След това скоростта намалява до 58 км/ч., а след това се повишава на 71 км/ч., като при стрелка № 1 на гара Хитрино тя вече е 81 км/ч. Максимално допустимата стойност на страничното ускорение е 0.65 m/s², а при скорост от 78 км/ч. непогасеното странично ускорение е 1.56 m/s², а при 80 км/ч. – 1.64 m/s².