Решение № 148 от 06.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 06.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Даниела Талева

Кристина Гюрова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20211100602705 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид:

С разпореждане от 20.04.2021 г. по НЧХД №1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в съдията- докладчик е прекратил наказателното производство по делото с оглед нередовност на тъжбата и предвид липсата на описано в нея престъпление от частен характер на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.1 и т.2 от НПК.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал частният тъжител Г. А.С., който и в законоустановения срок е подал „молба“ за която съдията- докладчик от СРС е приел, че има характер на частна жалба срещу разпореждането и е изпратил по компетентност на СГС. Макар и в молбата да не се правят конкретни искания към въззивния съд, се изразява недоволство към разпореждането и действията на съдията – докладчик от СРС, поради което и същата следва да се приеме като жалба срещу разпореждането на СРС.

В молбата не се правят искания за събиране на доказателства.

Въззивния съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на лицето, срещу което е подадена тъжбата, на свидетели или вещи лица, както и събирането на нови писмени и веществени доказателства.

1

В жалбата не се иска събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител заявява, че иска този съд да постанови на друг съдия, който уж не знае защо е съдия, да бъде приобщена Преписка № 18 822 на СРП, по която вече осем години пише жалби за едно и също нещо.

Твърди, че е необходимо за разкриване на обективната истина да бъде призован и прокурорът по преписката, на който не знае името, тъй като отказват да му я предоставят.

Твърди, че трябва да се направи и графологична експертиза на призовкаря С., тъй като съдията Кънев отказва да призовава за съдебно заседание и пише глупости, че не знаел къде живее. Посочва, че такова нещо един съдия не може да пише.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в частната жалба ‚ както и тези, изложени от частния тъжител в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното разпореждане, констатира следното:

Производството пред СРС е било образувано въз основа на постъпила тъжба от Г.

А.С. срещу С. С. - призовкар при СРС, ГО. С разпореждане от 05.02.2021 г. съдиятадокладчик е дал указания на тъжителя да внесе държавна такса в размер на 12 лева за депозирането на тъжбата и разглеждането й от съда; да посочи трите имена, адрес за призоваване и единен граждански номер на лицето С. С.; да посочи датата или датите, на които е било извършено деянието или деянията, да посочи мястото на извършване - град, село, квартал и т.н., да посочи в какво точно се състои инкриминираното деяние и какви конкретни действия е извършил С. спрямо личността или имуществото на тъжителя, от които той се счита за пострадал, за да се прецени дали описаното в тъжбата деяние осъществява състав на престъпление от частен характер.

С разпореждането на тъжителя е била дадена възможност да изпълни указанията на съда в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като изрично е бил уведомен, че при неизпълнение на дадените указания и непривеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК в този срок, тъжбата ще бъде върната, а производството, образувано въз основа на нея, ще бъде прекратено.

Видно е, че съобщението с дадените указания е било връчено на тъжителя на 08.04.2021 г., като на 13.04.2021 г. той е депозирал молба, но както правилно е констатирал и съдията- докладчик при СРС с нея, частният тъжител не е изпълнил нито едно от дадените му указания. Същият не е внесъл дължимата държавна такса от 12 лева за разглеждане на делото, като не е представил и изисканата декларация от съдията- докладчик за имуществено състояние, на база на която съдията- докладчик е указал на частния тъжител, че евентуално би могъл да го освободи от заплащане на държавна такса.

В допълнително депозираната от частния тъжител молба той не е уточнил трите имена, адреса за призоваване и единния граждански номер на лицето С. С.. Не е конкретизирал датата или датите, на които е било извършено деянието или деянията, мястото на извършване, в какво точно се състои инкриминираното деяние и какви конкретни действия е извършил С. спрямо личността или имуществото му, от които той се счита за пострадал. В тази молба както е констатирал съдията- докладчик, лицето може да се приеме, че е поискал назначаването на адвокат, какъвто не му е бил назначен от съдиятадокладчик от СРС, по съображения, че за да бъде назначен служебен повереник, трябва да се представи декларация за имущественото състояние на С., за да прецени съдът дали са 2 налице предпоставките на чл.100, ал.2 от НПК, каквато не е била депозирана.

На база на това съдията- докладчик е приел, че дадените указания за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК не са били изпълнени в предоставения срок, поради което и на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК образуваното наказателно производство следва да бъде прекратено, тъй като тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК.

Въззивният съд прие, че тези изводи на съдията- докладчик от първостепенния съд са правилни и законосъобразни. В допълнение само следва да се отбележи, че в молбата си частният тъжител е настоял съдът служебно да изиска прокурорската преписка, като е твърдял, че в нея се съдържат всички данни за обстоятелства, за които съдът му е дал указания. Според въззивния съд обаче в рамките на наказателни производства от частен характер задължение на частния тъжител е да се снабди с нужните му документи и доказателства и съответно на база на тях да индивидуализира деянието, което инкриминира и за което иска да бъде образувано и водено наказателно производство от частен характер срещу определено лице. За тази цел частният тъжител най- малкото е могъл да поиска от съда да му издаде съдебно удостоверение, на база на което да се снабди със сочената от него прокурорска преписка, за да може от материалите в нея да уточни тъжбата си, ако счита, че именно там се съдържат данни за всички относими обстоятелства, които следва да посочи в тъжбата. В конкретния случай частният тъжител не е поискал съдействие от съда, като не е поискал дори и удължаване на срока за изпълнение на дадените му указания, като е твърдял, че първостепенният съд има задължение служебно и сам да изиска всички нужни на частния тъжител документи и материали, което разбиране не е в съответствие със закона и с правилата, уреждащи развитието на наказателните производства от частен характер. Нещо повече- в молбата си, частният тъжител дори не е поискал изрично назначаването на служебен повереник, съответно не е пожелал да му се даде възможност да изпълни указанията на съда след назначаването на такъв, поради което правилно и законосъобразно съдията- докладчик от първостепенния съд е приел, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, като в дадения му от съда срок, частният тъжител не е отстранил нередовностите по същата, нито е направил каквото и да е било усилие в тази насока. Ето защо и правилно е приел, че дори и само на това основание производството по делото следва да бъде прекратено.

Като допълнителен аргумент за този свой извод, съдията- докладчик от първостепенния съд е посочил и още едно обстоятелство, а именно, че описаното в тъжбата (че лицето С. С., в качеството си на призовкар при СРС, ГО, се е подписал от името на тъжителя и на баща му върху призовка, която била адресирана до тях и същата била счетена за надлежно връчена), сочи на престъпление от общ, а не от частен характер- такова по чл.311, ал.1 от НК, поради което съдебно производство може да бъде образувано само по внесен в съда обвинителен акт от прокурор, но не и по тъжба на пострадалия.

Въззивният съд изцяло споделя и този правен извод на съдията- докладчик от първостепенния съд, като следва само да допълни, че твърденията на тъжителя във всички негови молби и тъжби, депозирани по настоящето дело, че е подал сигнал и в прокуратурата, но прокурорът не работил по преписката не могат да бъдат основание за образуване на наказателно дело от частен характер за същите деяния, за които той твърди да е сезирал прокуратурата, независимо дали по този сигнал се работи или не. За да бъде образувано въз основа на тъжба наказателно производство от частен характер пред съда е необходимо в нея да се описва ясно, точно и недвусмислено деяние, което покрива признаците на престъпление от частен характер, което в конкретния случай не е налице.

Фрагментарно посочените от тъжителя факти в тъжбата му до СРС сочат на престъпление 3 от общ характер, което се преследва по общия ред и може да бъде разгледано и решено от съда само на база внесен в съда ОА от прокурор, а не и въз основа на частна тъжба подадена от лицето, считащо себе си за пострадал от конкретното деяние. Изразеното становище на съдията- докладчик от СРС по този въпрос изцяло се споделя и от въззивния съд, поради което и не е необходимо да бъде преповтаряно.

За тъжителя остава открита възможността да защити правата си по като се обърне за съдействие към съответните полицейски органи и прокуратурата, както е посочил и съдията- докладчик от първостепенния съд.

На база изложеното въззивният съд счита, че съдията- докладчик правилно и законосъобразно е прекратил наказателното производство, образувано пред СРС въз основа на подадената от Г. А.С. тъжба срещу лицето С. С., поради което и разпореждането му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло, доколкото и при извършената служебна проверка от въззивния съд по реда на чл.314 от НПК не бяха констатирани процесуални нарушения, налагащи изменяване или отмяна на обжалваното разпореждане.

Същевременно и доколкото частният тъжител и жалбоподател не е внесъл дължимата държавна такса за образуваното пред СРС и пред СГС производство, то и с настоящето решение, същият следва да бъде осъден да заплати дължимата от него държавна такса Така мотивиран и на основание чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло разпореждане от 20.04.2021 г. по НЧХД №1576/2021 г. по описа на СРС, НО, 99 с-в.

ОСЪЖДА Г. А.С. ЕГН ********** да плати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на СРС държавна такса за образуване на производството пред СРС в размер на 12 лв., както и държавна такса за образуване на производството пред СГС в размер на 5 лв., както и по 5 лв. за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4