Решение № 264 от 25.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. С., 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Георги Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20241800500232 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 126/14.12.2023 г., постановено по гр.д. № 454/2022 г. по описа на РС- Е. „ТКЗС Л.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление с.Л., ул.“Н.М.“ №142, общ. Е., с управител Я.Д.Д. е осъдено да заплати на А. Е. А., ЕГН: **********, от гр.С., ул.“Н.“ №5 сумата в размер на 19 000.00 /деветнадесет хиляди/ лева, предадени на ответното дружество, съгласно договор за заем от 18.03.2019 год., ведно със законната лихва върху същата, считано от 30.12.2022 година до окончателното изплащане на задължението.

„ТКЗС Л.“ ЕООД, ЕИК:**** е осъдено да заплати по бюджетната сметка на РС-Е. сумата в размер на 360.00 /триста и шестдесет/ лева държавна такса и разноски на ответника А. Е. А., ЕГН-**********, от гр.С. в размер на 1 900.00 /хиляда и деветстотин/ лева.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „ТКЗС Л.“ ЕООД с доводи за необоснованост и незаконосъобразност. Излага, че не било взето предвид, че Я.Д. е получил сумата в качеството на физическо лице, а не като управител на дружеството. Позовава се на чл. 3.2 от договора и излага, че ищецът не изпълнил задължението си да докаже, че е превел сумата по банков път, по сметката на 1 дружеството. Излага, че ищецът е знаел, че сумата от 18 000 лева, която Д. получил на ръка му била необходима в лично качество, за да развива дейността на къщата за гости „Старата фурна“. Отделно от това излага, че ищецът многократно изявявал желание за участие в печалбата на къщата за гости, като предложил заетата сума по договора да бъде считана за участие в предприятието. Към датата на сключване на договора за заем – къщата за гости е била в мониторингов период, защото била изграждана със съдействието и по правилата на „Европейска програма за развитие на селските райони“ 2007-2013 г., което изключвало всякакви промени в собствеността, предмет на дейност и др. До приключване на този период, ищецът предложил сумата да бъде гарантирана чрез сключване на договор за заем с „ТКЗС Л.“ ЕООД. Поради различни фактори – ковид пандемията и др., плановете за разширяване дейността на къщата се оказали неосъществими и били замразени, а задължението по заема било насочено към дружеството. Излага, че всички разпитани по делото свидетели потвърдили, че сумата била дадена за къщата за гости, а не за дружеството, което било заемополучател. По същество прави искане за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна А. Е. А. не е депозирал отговор.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Ищецът А. Е. А. е предявил срещу „ТКЗС Л.“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 19 000 лева, представляващи неизпълнено задължение на ответника по договор за заем, сключен на 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.12.2022 година до окончателното изплащане на задължението

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от „ТКЗС Л.“ ЕООД, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете. Твърди, че е получил в лично качество сумата в размер на 18 000 лева, като в договора е записана сума 19 000 лева, от които сумата 1 000 лева, представлява лихва. Твърди, че ищецът държал като заемополучател да фигурира „ТКЗС Л.“ ЕООД, 2 като гарант за заема. Представя извлечение от банковата сметка на дружеството, от която било видно, че такава сума не е постъпвала по неговите сметки.

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

От Договор за заем от 18.03.2019 година, с нотариална заверка на подписите рег. № 256/18.03.2019 год. по описа на Нотариус №713Марина Джежева, с район на действие РС-Е. се установява, че същия е сключен между А. Е. А., от гр.С. и Я.Д.Д., в качеството му на управител на „ТКЗС Л.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л., общ.Е.. По силата на този договор заемодателя - А. Е. А. предоставя на заемателя - „ТКЗС Л.“ ЕООД безлихвен заем от 19 000 лева, като втория се задължил да върне същата сума в цялост или на вноски до 20.04.2021 година. Съгласно чл.3.1. от Договора, заемодателя трябва да преведе на заемателя сумата по банкова сметка IBAN BG86 UNCR 7000 1523 0039 61, не по-късно от 19.03.2019 год., като съгласно чл.3.2 от Договора, същия влиза в сила след постъпване на сумата по същата сметка.

От „Разписка“ на втората страница на договора се установява, че на 19.03.2019 година, Я.Д.Д., в качеството на управител на „ТКЗС Л.“ ЕООД е получил сумата в размер на 19 000 лева по Договор за заем от 18.03.2019 год., съгласно чл.3.1. и 3.2 от същия договор, удостоверено с негов подпис.

Не е спорно също така, че с нотариална покана от 01.07.2022 година, ищецът е поканил ответното дружество чрез управителя Я.Д., в 7-дневен срок от връчване, което е станало на 08.07.2022 година, да му плати дължимата сума от 19 000 лева по договора за заем от 18.03.2019 г.

Не е спорно също така, че процесната сума от 19 000 лева не е постъпвала по банковата сметка на ответното дружество, което се установява от извлечение от същата /л.26-28/.

Видно от авизо местен превод, на 19.03.2019 г. Я.Д.Д. е захранил сметката на „ТКЗС Л.“ ЕООД с внесена на каса сума в размер на 18 000 лева.

Разпитани по делото са по двама свидетели на страните.

От разпита на свидетеля Г.Р.Р. се установява, че знае, че ищецът дал на ответника сумата от 19 000 лева за някаква фирма, за къща за гости, но свидетелят не знае с какво се занимава ответника.

От показанията на св. И.И. знае, че страните по делото имат 3 финансови взаимоотношения. Ищецът му споделил, че фирмата на ответника закъсала финансово и Я. му поискал 19 000 лева на заем.

Договорът между страните се съхранявал от свидетеля, в кафето, което стопанисвал. Свидетелят знае, че ищецът дал парите на ответника на ръка, защото същия ден ги бил изтеглил.

Свидетелката М. А.а С. дава показания, че ищецът дал на заем на Я.Д. 19 000 лева на заем. Свидетелката не знае парите дали са дадени на Я.Д. в лично качество или на дружеството. Свидетелката присъствала на предаването на парите и имало уговорка да бъдат върнати.

От разпита на свидетеля А.Д. Д. /брат на Я.Д./ се установява, че парите били дадени от ищеца на ответника за ремонт на къща за гости. Свидетелят завел брат си при ищеца и се разбрали да му даде 15 000 лева за къщата за гости. Свидетелят присъствал на предаването на сумата от 15 000 лева, а фирмата на брат му стопанисвала къщата за гости.

От обясненията на ищеца по реда на чл. 176 ГПК се установява, че парите е дал на фирмата „ТКЗС Л.“ ЕООД и били получени от управителя Я.Д. на ръка, за което се подписал на гърба на договора.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Договорът за заем е неформален, реален и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, включва следните правопораждащи юридически факти: 1). съгласие на страните (съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това парично задължение, и 2). реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Тези материални предпоставки, както и настъпването на изискуемостта на паричното договорно задължение за връщане на заетата сума, следва да бъдат установени от ищеца заемодател при пълно и главно доказване.

На първо място правата и задълженията на страните по договора 4 за заем възникват от момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемателя, което е съществен елемент от неговия фактически състав и в тежест на заемодателя е да установи това – така Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК, Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр.д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г. о.

Не се спори между страните, че сумата в размер на 19 000 лева била получена от Я.Д.Д. на 19.03.2019 година, на ръка. В отговора на исковата молба изрично се признава този факт, по който страните не спорят.

Не е спорно също така, че процесната сума от 19 000 лева не е постъпвала по банковата сметка на ответното дружество, което се установява от извлечение от същата /л.26-28/.

Спорен се явява единствено въпроса дали Я.Д. е получил сумата от 19 000 лева в качеството си на физическо лице или в качеството на управител на дружеството.

Видно от сключения договор за заем от 18.03.2019 година, с нотариална заверка на подписите рег. № 256/18.03.2019 год. по описа на Нотариус №713-Марина Джежева, с район на действие РС-Е., А. Е.

А. от гр.С. /заемодател/ е предоставил на Я.Д.Д., действащ като едноличен собственик на капитала, управител и представляващ еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „ТКЗС Л.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л., общ.Е. /заемател/ безлихвен заем от 19 000 лева, като втория се задължил да върне същата сума в цялост или на вноски до 20.04.2021 година. Съгласно чл.3.1. от Договора, заемодателя трябва да преведе на заемателя сумата по банкова сметка IBAN BG86 UNCR 7000 1523 0039 61, не по-късно от 19.03.2019 год., като съгласно чл.3.2 от Договора, същия влиза в сила след постъпване на сумата по същата сметка.

От клаузите на договора следва, че между страните е постигнато съгласие (съвпадане на две насрещни волеизявления с идентичен предмет за пораждане на признат от закона правен резултат) за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на изискуемост на това парично задължение.

Видно от подписаната от 19.03.2019 г. разписка, Я.Д.Д. в качеството си на управител на „ТКЗС Л.“ ЕООД е получил сумата по договора за заем от 18.03.2019 г., съгласно чл. 3.1 и 3.2 от договора.

Съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на 5 договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и с оглед поетото задължение за връщане на паричната сума.

В този смисъл – Решение № 123 от 02.05.2012 по гр. д. № 959/2011 г. на ВКС; Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171 /2012 г. на ВКС; Решение № 235 от 27.09.2016 г. по гр. д. № 1362/2016 г. на ВКС.

Видно от разпоредбата на чл. 2 на договора заемателят се е задължил безусловно да върне на заемодателя паричната сума в определения между страните срок.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че сумата е получена, макар и по друг начин /лично предаване/ и съответно за заемателя е възникнало задължение да я върне в уговорения срок.

Настоящият състав споделя практиката на ВКС, според която при сключен договор за паричен заем с търговско дружество, по който то е заемател, предаването на паричната сума на управителя на дружеството представлява предаване по смисъла на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а постъпването на сумата по сметка на дружеството или в касата на последното има значение за вътрешните отношения между дружеството и управителя - така Решение № 261 от 22.01.2014 г. по гр.д. № 2354/2013 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 174 от 29.04.2011 г. по гр.д. №640/2010г. на ВКС, ІV г.о.

При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания (в този смисъл са Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, І т.о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, ІV г.о. ).