Решение № 1573 от 27.07.2021, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1573/27.7.2021г.

Град Пловдив, 27.07.2021 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Анелия Харитева при секретар

Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 289 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Фиор ди лате“ ООД против ревизионен акт № Р-16001620000223-091-001 от 03.11.2020 г., издаден от С.А.Г., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и Ц.СД., главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 53 от 18.01.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП в частта на извършената корекция на данъчния кредит за периода м.07.2016 г. със сумата 2 045,14 лева и допълнително начислен ДДС в размер на 24 692,34 лева и 2 435,13 лева лихви за периода м.10.2019 г.

Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е неправилен, издаден в нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Претендират се направените съдебни разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора са изложени в депозираната на 15.07.2021 г. писмена защита.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като ревизионният акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и подаването на жалба в предвидения в чл.156, ал.1 ДОПК срок налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано въз основа на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620000223-020-001 от 13.01.2020 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620000223-020-002 от 22.07.2020 г. и № Р-16001620000223-020-003 от 20.08.2020 г., и обхваща установяване на задължения за ДДС за периодите 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г. и 01.12.2014 г. – 31.12.2018 г. и за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г.

– 31.12.2018 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620000223-092-001 от 02.10.2020 г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001620000223-091-001 от 03.11.2020 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на ревизия и за нейното изменение са издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощени въз основа на заповеди (л.4-8) на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за извършване на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК такива. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните органи и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството, т.е., на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

При ревизията е установено, че дружеството-жалбоподател е упражнило право на данъчен кредит по фактура № ********** от 03.09.2015 г., издадена от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД (л.339), с предмет на доставката – препарат „Нимазал“ и капани феромонови, и начислен ДДС в размер на 2 045,14 лева, и че фактурата е отразена в дневника за покупки и в справка-декларацията по ЗДДС на „Фиор ди лате“ ООД в периода м.07.2016 г. Установено е още, че от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД е издадено кредитно известие № ********** от 12.01.2016 г. (л.339, гръб) за цялата стойност на фактурата, което кредитно известие не е отразено в дневника за покупките от „Фиор ди лате“ ООД.

Ревизиращият екип е установил, че по отношение на „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД е бил издаден ревизионен акт № Р-16001616002659-091-001 от 16.12.2016 г., който е отменен с решение № 14644 от 28.11.2018 г. по адм. дело № 6649/2018 г. на ВАС, І о.

(л.324-327). Основавайки се на мотивите на съда, ревизиращият екип е приел, че получателят по кредитното известие „Фиор ди лате“ ООД следва да изпълни задължението си по чл.78 ЗДДС и да коригира ползвания данъчен кредит по фактура № 504 от 03.09.2015 г. На дружеството-жалбоподател е изпратена покана по чл.103 ДОПК (л.341) за извършване на корекция в справка-декларацията по ЗДДС за периода м.07.2016 г. и му е указано, че следва да включи цитираното кредитно известие. Вместо това на 17.10.2019 г. в деловодството на ТД Пловдив на НАП е подадена декларация от управителя на „Фиор ди лате“ ООД, че дружеството е получило стоките по процесната фактура № 504 от 03.09.2015 г. и отказва да коригира приспаднатия ДДС. С протокол от 11.09.2020 г. (л.322-323) за целите на ревизията са присъединени описаните по-горе документи – съдебното решение, поканата по чл.103 ДОПК, писмени обяснения (л.328, гръб) и други документи, съпътстващи фактурата от 03.09.2015 г.

Тъй като доброволно не е била извършена корекция на приспаднатия ДДС, на основание чл.78 ЗДДС ревизиращият екип е извършил корекция на данните в подадената справка-декларация, като ДДС в размер на 2 045,14 лева е посочен като ДДС за възстановяване.

При ревизията е установено също, че дружеството-жалбоподател е съставило протокол за бракуване на материални запаси от 25.10.2019 г. (л.440), с който са бракувани препарати за растителна защита и части за капково напояване на обща стойност 371 657,45 лева. На дружеството са изпратени искания за представяне на документи и писмени обяснения във връзка с извършеното бракуване (л.415 и л.316), съответно такива са депозирани на 28.07.2020 г. (л.364-414) и на 30.09.2020 г. (л.294-315). С оглед декларираното от управителя на дружеството обстоятелство (декларация от 21.07.2020 г. – л.365), че материалните запаси се съхраняват в с. Шишманци, ревизиращият екип е извършил посещение на адреса на 14.09.2020 г., за което е съставен протокол (л.320-323), и е установил, че в помещение, което се ползва заедно с друго дружество, са струпани различни препарати в чували и пластмасови бутилки и тези препарати нямат нищо общо като видове и количества с бракуваните с протокола от 25.10.2019 г. препарати.

Ревизиращият екип не е открил бракуваните препарати, за което от управителя на дружеството не са дадени никакви обяснения. Ревизиращият екип е установил, че по-голямата част от бракуваните препарати са придобити през 2014 г. и попадат в обхвата на ограничението по чл.80, ал.1, т.4, б.“а“ ЗДДС. Друга част от бракуваните препарати са закупени с фактура № 90/1550 от 27.07.2015 г. (л.367), въз основа на която от ревизираното дружество е издаден протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС (л.366), включен в дневника за покупки и продажби за м.07.2015 г.

Затова за тези материали, подробно описани в таблица на стр.43 от ревизионния доклад, на обща стойност 123 461,69 лева при ревизията на основание чл.79, ал.1 ЗДДС е извършена корекция на приспаднатия данъчен кредит в размер на 24 692,34 лева поради липса на доказателства за обстоятелствата по чл.80, ал.2, т.5 ЗДДС.

В съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато извършване на съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, но намира, че със това заключение не се установяват нови факти от значение за правния спор, защото между страните се съществува спор относно воденото счетоводство в ревизираното дружество, извършените счетоводни записвания във връзка с фактура № 504 от 03.09.2015 г. и движението на касата на дружеството. Констатираните от вещото лице факти са установени и при ревизията и в този смисъл заключението на вещото лице се явява напълно излишно, защото само наличието на първични счетоводни документи (складови разписки, искания за отпускане на материали, пътен лист и разходен касов ордер) и тяхното осчетоводяване не са доказателства за реално извършена доставка по процесната фактура. Още повече, че в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице изрично наблегна на факта, че съществува разминаване във всички дати – датата на фактурата, на изписването на материалите, на доставката и на искането за отпускане на материали, както и че е невъзможно счетоводно да се отрази изписването на материалите при подаване на искането, защото дружеството все още не е било заприходило тези материали с оглед по-късната дата на фактурата, един-два месеца след складовите документи, а самите те не са основание за заприхождаване на препаратите. В този смисъл съдът намира, че нито счетоводните документи, представени от дружеството-жалбоподател, нито заключението на вещото лице не могат да оборят твърдението на доставчика, че плащането е било авансово и че не е осъществил процесната доставка, за което е налице и писмено доказателство – издаденото от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД кредитно известие от 12.01.2016 г. (л.339, гръб), получено от дружеството-жалбоподател и отразено в счетоводството на доставчика.

Все във връзка с доставката по тази спорна фактура от 03.09.2015 г. в съдебното производство са разпитани като свидетели Й.К.Г., осъществил транспорта (договор от 28.05.2015 г. – л.329 и сл.), и Е.С.А., получил стоките. Съдът не кредитира свидетелските показания, макар те да са обективни и безпристрастни, но са хаотични и нелогични, което е нормално предвид факта, че касаят събития от 2015 г., и не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Така свидетелят Й.Г.твърди, че е извършил превоз за „Фиор ди лате“ ООД през август 2015 г., а представеният пътен лист е от 02.06.2015 г. (л.330-331). Според свидетеля стоките са предадени на агронома на „Агри планет“, като писмени документи в тази насока липсват. Свидетелят А. е работил в „Агри планет“ като технически изпълнител и твърди, че е получавал препарат „Нимазал“ и феромонови уловки за „Фиор ди лате“, но не посочва нито точното време на доставките, нито количествата на стоките. Затова съдът намира, че със свидетелските показания не се установяват нови факти, доказващи по безспорен начин действителното прехвърляне на собствеността на стоките по процесната фактура от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД към „Фиор ди лате“ ООД, и че със свидетелските показания не може да бъде оборено твърдението на доставчика за липса на доставка и извършеното от него сторниране на фактура № 504 от 03.09.2015 г.

При тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.

Обоснована и правилна е констатацията на органите по приходите за наличие на основание за коригиране на справка-декларацията по ЗДДС за м.07.2015 г. с оглед издаденото от доставчика кредитно известие от 12.01.2016 г., доказващо наличие на основание по чл.78, ал.2 ЗДДС за извършване на корекция.

Недоказано остана възражението на дружеството-жалбоподател за реалност на доставката по фактура № 504 от 03.09.2015 г. Събраните в тази насока доказателства както в ревизионното производство, така и в настоящото съдебно производство, не могат да обосноват извод за действително осъществена доставка, защото липсват писмени доказателства, установяващи по категоричен начин отделянето и предаването на родово определените стоки от „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД на „Фиор ди лате“ ООД – няма доказателства за осъществен превоз, тъй като пътният лист е издаден на 02.06.2015 г. и е платен с РКО (л.331, гръб) от същата дата, издаден от „Агри планет“ ООД, т.е., „Фиор ди лате“ ООД не е плащало за транспорт; изминатият маршрут е с. Скутаре – с. Шишманци, но липсват доказателства доставчикът „ОАК – Интерагро – България“ ЕООД да притежава обект/склад в с. Скутаре; складовата разписка за приемане/предаване е от 10.08.2015 г. и не може да бъде обвързана с транспорта, осъществен на 02.06.2015 г., а приемащият стоките Е.А. според собствените му показания, дадени в съдебното заседание, е бил работник на „Агри планет“ ООД; исканията за отпускане на материални ценности са от дати 02.08.2015 г., 11.07.2015 г., 04.07.2015 г. и 12.06.2015 г. (л.332-334), т.е., издадени са преди получаването на стоките – 10.08.2015 г., т.е., не е възможно в производството да са били вложени стоките, които дружеството-жалбоподател твърди да е получило по процесната фактура № 504 от 03.09.2015 г.