Определение № 905 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 905 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502553 по описа за 2025 година

1/ Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 60964/07.07.2025 г. на А. Н. А. против Решение № 2125/09.06.2025 г. по гр.д.

№ 9765/2022 г. по описа на ВРС, XIX състав В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, както следва: 1/ за осъждане на М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. да премахнат незаконно изградените от тях жилищна сграда на един етаж с идентификатор № **********.4638.3 по КККР на гр. Варна, с площ от 81 кв.м. по скица, ведно с допълващо застрояване от 21.84 кв.м, с административен адрес - гр. Варна, район „ Приморски", к.к. „ Чайка", поради това, че същата създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот с идентификатор № **********.4638.9 и компрометира конструктивната му устойчивост и масивно барбекю от огнеопорни тухли, изградено върху покривната тераса на постройката на ищеца, поради това, че същото компрометира конструктивната устойчивост на неговата сграда и създава реален риск за съществуването на постройката на ищеца; 2/ за осъждане на М. Н. Д. и Н. Б. Д.

– П. да възстановят неправомерно премахнатите от М. Д. два броя комински тела - единият комин за камина в хола на първия етаж и един комин за печка в спалнята на първия етаж, както и един брой отдушник в избеното помещение, всички в собствената на А. сграда с идентификатор № **********.4638.9 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка“; 3/ за осъждане на М. Н. Д.

1 да преустанови неоснователните си действия, с които му пречи да упражнява правото собственост върху собствената му постройка с идентификатор № **********.4638.9, като му предостави ключ от металната врата, поставена на външната стълба, водеща към покривната тераса върху постройката; 4/ за осъждане на М. Н. Д. да заплати разликата над сумата от 2258,77 лева до пълния размер на претенцията от 10 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в имота му, както следва: СМР по отстраняване очукване на мазилка, изкърпване на гипсова шпакловка, грундиране, боядисване и изграждане на окачен таван; 5/ за осъждане на М. Н.

Д. да заплати сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за почистване на помещенията в собствената на А. сграда от фекалии, попаднали в тях след изменения в канализационната инсталация на сградата, извършено от Д. без съгласието на собственика през 2020 г., както и по отстраняване на вредите чрез възстановяване и ремонт на канализацията на сградата му и 6/ В ЧАСТТА, с която Н. Б. Д. – П. е осъдена да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на А. Н. А. да упражнява правото си на собственост върху собствената му постройка с идентификатор № **********.4638.9, като му предостави ключ от металната врата, поставена на външната стълба, водеща към покривната тераса върху постройката му.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението.

Твърди се незаконосъобразност на същото като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Оспорват се заключенията на вещите лица по единичната и тройната СТЕ като необосновани и неправилни. Релевира се, че ВРС по недопустим начин изменя предмета на претенцията с правно основание чл. 109 от ЗС за премахване на металната врата, като постановява единствено предаване на ключ само от ответницата Д. – П.. Правят се следните доказателствени искания: да се приеме по делото заключението по частна СТЕ, изготвено от инж. Г. Г. и за допускане на допълнителна СТЕ със задачи формулирани във въззивната жалба. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

2

Въззиваемите М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. депозират отговор по така подадената жалба, с който излагат искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по чл.

260 и чл. 261 от ГПК.

По отношение на направените доказателствени искания: В частта по искането за приобщаване към доказателствения материал по делото на частна СТЕ, изготвена от инж. Г. Г. – същото е недопустимо, съобразно изискването за непосредственост при събирането на доказателства, скрепен с разпоредбата на чл. 11 от ГПК. В частта за допускане на СТЕ със задачи формулирани във въззивната жалба: По делото са проведени СОЕ, единична СТЕ – листи 176 и 185, единична СТЕ – листи 202 – 207; тройна СТЕ – листи 252 – 260.

Действително не е налице отговор на вече поставения въпрос за стойността на разходите за възстановяване канализацията на ищеца А. с оглед настъпилата авария довела до изливане на фекални води в сградата му. В тази връзка следва да се допусне допълнителна задача към тройната СТЕ. Останалите поставени въпроси от въззивника са преклудирани в една част по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, а в друга вече са получили отговор по предходните езинична и тройна СТЕ.

2/ Депозирана е насрещна въззивна жалба с вх. № 78667/15.09.2025 г. от М. Н. Д. против Решение № 2125/09.06.2025 г. по гр.д. № 9765/2022 г. по описа на ВРС, XIX състав В ЧАСТА, с която е осъдена да заплати на А. Н. А. сумата от общо 2258.77 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в имота му, както следва: СМР по отстраняване очукване на мазилка, изкърпване на гипсова шпакловка, грундиране, боядисване и изграждане на окачен таван, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Въззиваемят по насрещната въззивна жалба А. Н. А. депозира отговор по така подадената жалба, с който излага искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в 3 обжалваната му част. Претендират се разноски.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че насрещната въззивна жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК, отговарят на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

3/ Депозирана е частна жалба с вх. № 87320/17.10.2025 г. на А. Н. А. против Определение № 13007/25.09.2025 г. В ЧАСТТА, с която се изменя на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 2125/09.06.2025г. по описа на ВРС, 19-ти състав, в частта му за разноските, с която: 1/ А. Н. А. се осъжда да заплати на М. Н. Д. сумата от 2369.53лева, представляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлените искове, на основание чл. 78 ал.

3 от ГПК и 2/ А. Н. А. се осъжда да заплати на Н. Б. Д. – П. сумата от 703.47 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлените искове, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.

В частната жалба се твърди, че определението в обжалваните му части е неправилно. Твърди се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Оспорва се изводът, че заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е близък до този заплатен от ответниците. Отправя се искане към съда да се отмени обжалваното определение, както намали размерът на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемите М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не депозират отговор по така подадената частна жалба.

На основание чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 267, ал. 1 от ГПК при извърШ.та служебна проверка съдът констатира, че частната жалба е допустима депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.03.2026 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото, включително и по телефона.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на въззивника А. Н. А., както следва: за приемане по делото заключението по частна СТЕ, изготвено от инж. Г. Г. и за допускане на СТЕ със задачи посочени във въззивната жалба в т.т. от 1 до 8 вкл.

ДОПУСКА допълнителна тройна Съдебно-техническа експертиза със задача вещите лица след запознаване с материалите по делото и извършване на необходимите справки и при необходимост оглед на място да дадат отговор на въпроса: Каква е стойността на разходите за възстановяване канализацията на ищеца А. и почистване с оглед настъпилата авария довела до изливане на фекални води в сградата му към момента на отстраняването й през 2020 г. при първоначален депозит в размер на 300 /триста/ евро, вносим от въззивника А. Н. А. в едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметка на ВОС.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица Т. О., П. М. и Д. Й. СЛЕД ВНАСЯНЕ на депозита в пълния му размер. Задължава вещите лица да представят заключението си в срок поне една седмица преди датата на съдебното заседание.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***., тел. ***; служител за контакти Н. Великова.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 905 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20253100502553 по описа за 2025 година

1/ Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 60964/07.07.2025 г. на А. Н. А. против Решение № 2125/09.06.2025 г. по гр.д.

№ 9765/2022 г. по описа на ВРС, XIX състав В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 45 от ЗЗД, както следва: 1/ за осъждане на М. Н. Д. и Н. Б. Д. – П. да премахнат незаконно изградените от тях жилищна сграда на един етаж с идентификатор № **********.4638.3 по КККР на гр. Варна, с площ от 81 кв.м. по скица, ведно с допълващо застрояване от 21.84 кв.м, с административен адрес - гр. Варна, район „ Приморски", к.к. „ Чайка", поради това, че същата създава пречки за нормалното ползване на собствения на ищеца имот с идентификатор № **********.4638.9 и компрометира конструктивната му устойчивост и масивно барбекю от огнеопорни тухли, изградено върху покривната тераса на постройката на ищеца, поради това, че същото компрометира конструктивната устойчивост на неговата сграда и създава реален риск за съществуването на постройката на ищеца; 2/ за осъждане на М. Н. Д. и Н. Б. Д.

– П. да възстановят неправомерно премахнатите от М. Д. два броя комински тела - единият комин за камина в хола на първия етаж и един комин за печка в спалнята на първия етаж, както и един брой отдушник в избеното помещение, всички в собствената на А. сграда с идентификатор № **********.4638.9 по КК на гр. Варна, к.к. „Чайка“; 3/ за осъждане на М. Н. Д.