Решение № 3231 от 25.09.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 3231

Плевен, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - I състав, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ДИЛОВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА административно дело № 20267170700691 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 във връзка с чл. 171, т. 1 б. "з-гг" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по подадена от В. Ф. Т. от с.Гостиля, жалба против ЗПАМ 26-1772-000155/23.07.2026г. издадена от Командир на отделение към ОДМВР Плевен, РУ 01 Плевен, с която спрямо оспорващата е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б.з „гг" от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е немотивирана, незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че се касае за невиновно поведение, тъй като оспорващата не е уведомена за прекратяване регистрацията на автомобила, който е собственост на дъщеря и А. Ф.. Твърди, че нито тя, нито дъщеря и са били уведомени за изтеклата застраховка и за служебно прекратената регистрация.Излага подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В заключение прави искане за отмяна на процесната заповед.

От ответника не е представен писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващата не се явява, представлява се от адв. Грамов, който изразява становище, че поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява, не изпазява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена лично на жалбоподателката на 27.07.2026г., видно от отбелязването върху самия акт (л. 19), като жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРAM-26-1772-000155/23.07.2026 г. е подадена чрез административния орган, в законовия срок, от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представения по делото АУАН серия GA № 5779258 от 23.07.2026 г., съставен от Р.И.,на длъжност командир на отделение при РУ 01 Плевен, ОДМВР гр. Плевен, на В. Ф. Т. е вменено вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 пр. 1 от ЗДвП за това, че на 23.07.2026 г., около 23,29 часа в с. Опанец, [улица]до номер 1 д посока на движение центъра на селото, като водач на регистрационен номер [рег. номер], собственост на А. В. Ф., управлява автомобила, който е със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026г., поради липса на сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, нарушение по чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, както и от извършената проверка е установено, че СУМПС е с изтекъл , срок на валидност 20.07.2026г., нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП.

Във връзка с горното, на 23.07.2026г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРAM-26-1772-000155, с която спрямо В. Ф. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. "з-гг" от ЗДвП, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 пр.1 от ЗДвП и чл. 150а ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от шест месеца. В заповедта като фактическо основание е посочено, че спрямо В. Т. се прилага ПАМ затова, че на 23.07.2026 г., около 23, 29 часа в с. Опанец, [улица]до номер1, посока на движение центъра на селото, като водач на регистрационен номер [рег. номер], собственост на А. В. Ф., управлява автомобила, който е със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026г., поради липса на сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност, водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, нарушение по чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП, както и от извършената проверка е установено, че СУМПС е с изтекъл, срок на валидност 20.07.2026г., нарушение по чл. 150а ал.1 от ЗДвП.Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

По делото е представена застрахователна полица, от която се установява, че на 24.07.2026г. е сключена застраховка Гражданска отговорност за лек автомобил [Марка] [рег. номер] с покритие от 10,14 ч. на 24.07.2026г. за срок от една година. По делото не се спори, че собственик на лекия автомобил е А. В. Ф..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е служебно известно, че със Заповед № 316 з-2561/04.07.2022г.издадена от Директора на ОД МВР Плевен, са оправомощени служителите на длъжност младши полицейски инспектор в РУ при ОД на МВР Плевен да издават заповеди за ПАМ..

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и е посочен АУАН серия GA №57779258 от 23.07.2026 г. По делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ. Актът е подписан от нарушителя без възражения, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът намира, че в производството по издаването на заповедта не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила. Видно от отразяването в АУАН, водачът е бил уведомен за прилагане на принудителната административна мярка. В тази връзка е необходимо да се посочи, че поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл. 171, т. 1 б. "з-гг" от ЗДвП, съгласно която временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Съгласно чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. А според чл. 140, ал. 1 от с. з., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че В. Т. е управлявала МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, а именно управлявал е лек автомобил, който е бил със служебно прекратена регистрация на 03.02.2026 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като е без задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Липсата на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" води до прекратяване на регистрацията на МПС, което е еднозначно с понятието МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Това деяние представлява нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което е наказуемо по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Тези факти не се оспорват от жалбоподателя и се доказват по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Съдът приема за безспорно установено, че към датата на проверката – 23.07.2026 В. Т. е управлявала МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, било е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение, на жалбоподателката е съставен АУАН. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В АУАН не е направено конкретно възражение по повод установената фактическа обстановка, а възражения в писмен вид по АУАН не са представени по делото нито като част от административната преписка, нито от страна на оспорващия. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка различна от тази по АУАН лежи върху оспорващия. По делото не са представени доказателства, че компетентният да прекрати служебно регистрацията орган е уведомил собственика на процесното МПС за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.

Съгласно правното разрешение, съдържащо се в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., П. и Втора колегия на Върховния административен съд, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 с. з. без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В мотивите на цитирания съдебен акт се приема, че е необходимо във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

Съгласно нормата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Принудителните административни мерки (каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1 б. "з-гг" от ЗДвП) са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Като форма на държавна принуда те представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения по повод неправомерно поведение, с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1 б. "з-гг" от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Съдът намира, че в конкретния случай оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона. Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено при първа възможност, непосредствено след установяването му е сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност". При това положение безпредметно е отнемането на СУМПС на водача за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер, какъвто характер мярката не би следвало да има.