Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1054 от 16.03.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 560/2022
Вид
Определение № 1054
Подписан
16.03.2022
В сила
16.03.2022
Състав
Светла Величкова Пенева, Невин Реджебова Шакирова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, т. 4 · Закон за насърчаване на заетостта
  • чл. 14 · Закон за професионалното образование и обучение
  • чл. 54, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за насърчаване на заетостта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1054 гр. Варна, 16.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500560 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на М. АТ. М. срещу Решение № 262997 от 29.12.2021г. по гр.д. № 2228/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът М. АТ. М. с ЕГН ********** дължи на ищеца Агенция по заетостта, БУЛСТАТ 121604974 сумата от 629.52 лева, представляваща неустойка по чл. 3.1. от договор № 302-0856-19-22077 от 03.05.2019г. за обучение на безработно лице по проект „Трудова активност“ – НПДЗ-2019г. за неизпълнение на договорните задължения на безработното лице за минимално присъствие на учебните занятия и явяване на изпит при приключване на обучението, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.11.2020г. до окончателното плащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15008/2020 г. по описа на ВРС, 51-ви състав.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за материална незаконосъобразност на решението. Поддържаните доводи са за неправилно формиран извод относно валидността на договора за обучение. От заключението по приетата експертиза е установено, че договорът е невалиден поради заболяване на ответника, преди сключването му. При подписване на договора въззивникът страдал от шизофренно заболяване, възпрепятствало го да разбира значението на своето действие и прецени последиците от поемането на ангажименти по изпълнението на договора, нито годността си да упражнява професията, за която е трябвало да бъде обучаван. Тези факти са установени с представени по делото експертно решение и заключение на СПЕ. Първоинстанционният съд не е обсъдил възражението, че от Агенция по заетостта не е изискан документ за психично здраве на М. към момента на сключване на договора, като същата не е положила необходимата грижа за обезпечаване ефективността и 1 действителността на сключения договор. В този смисъл отправил искане за отмяна на обжалваното решение.

В отговор, Агенция по заетостта – София оспорва жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на решението. Твърди, че въззивникът бил регистриран в ДБТ-Варна като безработно лице, подал по собствено желание заявление за участие в обучение по професия „работник в озеленяването“, специалност „озеленяване и цветарство“, като признал, че е подписал процесния договор за обучение. В същото време представил документ от личен лекар, че може да се обучава, изискуем съгласно чл. 14 от ЗПОО за включване в курса.

Съгласно издаден специализиран ТЕЛК за психично заболяване на М., лицето не може да бъда под нервно-психично напрежение и отговорност при работа, каквото не е относимо за „работник в озеленяването“. Съгласно заключението на СПЕ несъвместим е средно тежък физически труд. Правилно съдът не е приел заключението на СПЕ като релевантно доказателство, установяващо невъзможност лицето да се обучава. В отговора на исковата молба не е оспорена вализността на договора, а бъдещата невъзможност на лицето да прилага наученото поради заболяване. Възражението за недействителност на договора за обучение е направено за първи път с въззивната жалба. Агенцията по заетостта чрез ДБТ – Варна, в изпълнение на посредническа услуга по смисъла на чл. 26, т. 4 от ЗНЗ е длъжна да включи лицето в курс при спазване на принципите на свобода при избор на професия, вида и формата на обучение, установени в чл. 54, ал. 2 от ППЗНЗ. Противното би означавало да прояви дискриминационно отношение към лице със заболявания в нарушение на закона. Ето защо договорът за обучение в случая е валидно сключен. Въззивникът не е представител доказателства за уважителни причини за отсъствията си, съгласно уговореното в т. 2.2.4 от договора, поради което дължи плащане на исковата сума за платеното му обучение.

Отправил искане във връзка с изложеното, обжалваното решение да се потвърди с извод за правилност.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Във въззивната жалба е обективирано доказателствено искане за приемане като писмено доказателство на Епикриза, издадена на 31.12.2021г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна, обективираща назначено насочване за диспансеризация. Така представеното писмено доказателство е допустимо и относимо към спорния предмет, поради което следва да се приеме.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд 2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2018г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представеното с въззивната жалба писмено доказателство Епикриза, издадена на 31.12.2021г. от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – Варна.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3