Решение № 56 от 23.02.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Карлово, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20235320101637 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО по искове, главен и евентуален, с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД и чл. 22 от ЗЗП, съединени с насрещни искове, главен с правно основание член 240 от ЗЗД вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, и евентуално съединен – по чл. 23 от ЗЗП.

Ищцата С. Д. Х. с ЕГН ********** от град Б., община К., област П., улица *** твърди, че на 03.10.2022 г. между нея като кредитополучател и и ответното дружество „А.Т.Е.Г.“ АД като кредитор бил сключен анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** (нататък – анекса, съответно договора), придружен от приложение № 1 към него, представляващо отделен документ, съдържащ погасителния план.

Съгласно чл.1 страните са констатирали и декларирали, че са сключили договор за кредит № *** (активен кредит). Съгласно чл.2 страните приели за установено помежду си, че към момента на сключване на анекса, задълженията на кредитополучателя към кредитодателя по активния кредит са в размери, посочени изрично и подробно в приложение № 1 към анекса.

Съгласно чл. 3 страните се споразумели да предоговорят активния кредит за допълнителен срок и/или сума, които били посочени изрично в приложение № 1 и който срок започвал да тече от датата, на която кредитополучателят се съгласил с условията по анекса съгласно реда и сроковете, установени в общите условия, приложими към договори за потребителски кредит.

Съгласно чл.4 във връзка с удължения срок на кредита кредитополучателят дължал на кредитодателя заплащане на главница, лихва и други суми по активния кредит в размери, посочени изрично и подробно в 1 приложение № 1 към анекса.

Съгласно приложение № 1 годишната лихва била в размер от 40.55 %, а ГПР - 49.00 %. Отделно в приложение № 1 била посочена и неустойка за предоставяне на обезпечение съгласно т.5.6 от договора за потребителски кредит във вр. с чл. 7 до чл. 9 вкл. от анекса, а именно обезпечение във вид на поне двама поръчители физически лица или банкова гаранция в срок до края на следващия ден след сключване на анекса. Тази неустойка се равнявала на 2.80 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябвало да надвишава 1% (един процент) от главницата по кредита. Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя възлизал на 1080.36 лева за целия срок на договора за потребителски кредит. Този извод се правел от систематическото тълкуване на т. 8 във вр. с т. 12 от анекса, тъй като съгласно т. 8 общо дължимата сума при надлежно и правилно изпълнение на задълженията по кредита била 1233.00 лева, а съгласно т. 12 общият размер на всички суми, дължими от кредитополучателя при неизпълнение била в размер на 2313.36 лева (2313.36 - 1 233 = 1080.36 лева неустойка при непредоставяне на обезпечение).

От анализа на анекса, приложение № 1 към него се правел извод, че ищцата следвало да върне сумата от 2313.36 лева, която включва: 1) 1 000 лева - главница; 2) 233 лева - лихва; 3) 1080.36 лева - неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита бил до 03.10.2024 г., като размерът на всяка погасителна вноска бил 192.78 лева.

Нито в приложение № 1, нито в анекса към договора за потребителски кредит не било посочено какво точно се включва в ГПР.

Отделно от това, в ГПР не била включена и посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение в посочения срок, вид и размер от кредитодателя.

Ищцата твърди, че е внесла около 380 лева по процесния договор.

Счита, че сключеният анекс към договор за потребителски кредит е нищожен на следните основания:

- на основание чл. 26 ал. 1 пр. І-о от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, доколкото ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и са приложими разпоредбите на ЗПК;

- изискването, заложено в договора за потребителски кредит, анекса, и в чл. 8 от стандартния европейски формуляр за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение, било нищожно като представляващо скрито възнаграждение за кредитодателя, което следвало да бъде, но не било включено в ГПР, т.е. не било спазено изискването на чл. 11 т.10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК;

- счита уговорената неустойка в общ размер от 1080.36 лева за нищожна поради противоречие с добрите нрави и че представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 5 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същата е необосновано висока;

- счита, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява 2

„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла па чл. 68 д ал. 1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите;

- сочи, че чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Сочи, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно била недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание;

- счита, че посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора;

- посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕР. Това от своя страна означавало, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО;

По отношение на евентуално съединения иск:

Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, като сочи основанията по чл. 19 ал. 1от ЗПК относно начина на изчисляване и посочване компонентите на ГПР в договора, по съображения, подробно изложени и по отношение на главния иск. Сочи, размерът на предвидената неустойка представлява 87.62% от общо дължимата сума (главница и лихва), т. е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение чрез гаранция или поръчители, за периода на 3 връщане на кредита, потребителят би дължал главницата, договорна лихва като печалба за кредитора, но и сума за неустойка в значителен размер - сума, почти равна на главницата и всички възнаградителни лихви по кредита;

Счита, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 пр. ІІІ-о от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя. Макар да нямало пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче, нямало адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение, т.е. обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение. Следователно, и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не водело до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, почти двоен размер, което било в контраст с границите на добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушавала принципа на справедливост и не държала сметка за реалните вреди от неизпълнението

Сочи съдебна практика.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да прогласи за недействителен анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, сключен между „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., ул. „С.“ ***, бл. „П.Л.О.Ц., ***, представлявано от С.А. и С. Д. Х. с ЕГН ********** от град Б., област П., улица „***, на основание чл. 26 ал.1 пр. І-о и ІІ-о във вр. с чл. 26 ал.4 от ЗЗД.

ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, да прогласи за недействителни клаузите на т.11 от анекс № *** вр. с т.10 от приложение № 1 към анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД.

Претендира за разноските по делото.

Ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., район „Л.“, ул. „С.“ ***, ***, представлявано от С.А., чрез процесуалния си представител оспорва иска.

Възразява срещу твърденията на ищеца и счите всички съображения на ищеца за недействителност на неустойка по анекс № *** към договор за потребителски кредит № *** за неоснователни и необосновани.

На първо място, следвало да се има предвид, че неустойка за непредоставено обезпечение по анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***, сключен между „А.Т.Е.Г.“ АД и С. Д. Х. никога не била начислявана, съответно такава не била дължима и заплащана. Наистина в договора за кредит се съдържала такава клауза за неустойка, но приложимостта и била дерогирана между страните с уговорките по приложение № 2 към договора за кредит. Съгласно това приложение страните се уговорили и признали, че кредитът е сключен при промоционални условия и че независимо от липсата на обезпечение по сключения договор за кредит, неустойка не се начислява.

4

На 03.10.2022 г. между „А.Т.Е.Г.“ АД, в качеството си на кредитодател, и С. Д. Х., в качеството си на кредитополучател, бил сключен анекс № *** към договор за потребителски кредит № ***. Договарянето между страните се осъществило посредством средствата за комуникация от разстояние и договорът бил сключен под формата на електронен документ.

Сключването на договора било инициирано от ищцата. Описва подробно процедурата по сключването му.

Възразява и оспорва твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 11 ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК и излага подробни съображения.

Сочи, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 9 ЗПК договорът за кредит следвало да съдържа като задължителен реквизит лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент. Съгласно договора за кредитополучателят дължал на кредитодателя годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер на 40.55% върху главницата по кредита.