Решение № 252 от 29.09.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Пловдив, 29.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Ж. Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000270 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 20/21.01.2025 година, постановено по т. дело № 89/2024 година по описа на Окръжен съд – С*, е осъдено „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.

1463, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, да заплати на Т. Ж. С., ЕГН ********** и на И. Х. С., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр. Ч., ул. „***“ № 44, със съдебен адрес гр. С*, ул. „*** “ № 89, ет. 4, офис 2, чрез адв. М. З., допълнително суми от по още 110 000 лв., представляващи разликата между доброволно платените по 110 000 лв. и дължимото застрахователно обезщетение от по 220000лв. за претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на ПТП, настъпило на 01.04.2022г., при което е починала тяхната дъщеря Х.И. С., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.11.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, до окончателното им изплащане. Предявените субективно съединени искове на всеки един от двамата ищци са отхвърлени в останалата 1 им част до претендираните по 140 000 лева като неоснователни.

Осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати на адв. М. И. З. от АК С* адвокатско възнаграждение в общ размер на 20 500 лв. за оказаната безплатна адвокатска защита на ищците Т. Ж. С., ЕГН **********, и И. Х. С., ЕГН **********.

Посочена е банковата сметка за заплащане на дължимите суми – „О.“ АД, IBAN ***, ***,с титуляр адвокат М. И. З..

Осъдено е „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, да заплати държавна такса в размер на 8 800 лв., както и разноски, платени от бюджета на съда в размер на 722,86 лв., съобразно уважения размер на предявените искове.

Срещу така постановеното решение в осъдителните му части е подадена въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Оплакванията са за неправилност на решението в обжалваните части, допуснати нарушения на материалния закон и противоречие със събраните по делото доказателства.

Поддържа се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки един от двамата ищци. Те били завишени с оглед принципа за справедливост и съдебната и застрахователна практика. Размерите на обезщетенията не съответствали на събраните доказателства и на установените по делото обстоятелства.

Втората група доводи касаят неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на дъщерята на ищците, загинала при ПТП. Поддържа се, че със събраните по делото доказателства е установено нарушение на чл. 108 от ЗДвП, тъй като пострадалата се е движила по посока на движението на превозните средства, а не противоположно на тях, каквото е изискването на закона.

Искането е да се отмени решението в обжалваните части и да се отхвърлят исковете на двамата ищци за присъждане на обезщетения в размер на по още 110 000 лева/ над извънсъдебно заплатените по 110 000 лева/.

Претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение съобразно изхода на спора.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат М. З. в качеството му на процесуален представител на ищците Т. Ж. С. и И. Х. С.. С 2 него е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба, изложени са подробни съображения за неоснователност на доводите на жалбоподателя, свързани с незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Искането е за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Страните не са направили доказателствени искания във въззивното производство.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителните части на първоинстанционното решение, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.

С представените по делото доказателства се установява, че ищците Т.

Ж. С. и И. Х. С. са сезирали на 16.11.2023 година ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря Х.И. С., настъпила при ПТП, станало на 01.04.2022 година, причинено от

В.Д.Т. при управлението на лек автомобил марка

Ауди с рег. №

**, за който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружеството-ответник.

Безспорно е между страните, че застрахователното дружество е определило и изплатило преди завеждане на настоящото дело / на 13.12.2023 година/ обезщетение от по 110 000 лева на всеки един от двамата ищци.

Ищците са изразили несъгласие с размера на определените и изплатени обезщетения, които считат за занижени, поради което са предявили исковете за допълнителни обезщетения от по 140 000 лева, ведно със законната лихва от датата на сезиране на застрахователя – 16.11.2023 година до окончателното изплащане на сумите.

При тези данни следва да бъде направен извод, че искът пред съда е 3 допустим съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, според която искът е допустим и при несъгласие с определеното или изплатено от застрахователя обезщетение.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по конкретните оплаквания, посочени по- горе.

Досежно обезщетенията за неимуществени вреди на ищците, чиито размери са спорни по делото, е установена следната фактическа обстановка:

Двамата ищци са родители на починалата Х. С., като към датата на смъртта си – 01.04.2022 година, починалата е била на навършени 13 години, нейната майка Т. С. – 46 годишна, а баща й И. С. – на 48 години.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът възприема изцяло показанията на свидетелите П. С. и Й.Й., разпитани в съдебно заседание на 28.10.2024 година, макар те да са в родствени отношения с ищците / първата е тяхна дъщеря, а свидетелят Й. е роднина по съребрена линия с ищеца И. С./. Тези свидетели имат най-преки и непосредствени впечатления от отношенията между ищците и тяхната починала дъщеря, от начина, по който са приели смъртта й и по който се чувстват до момента.

Техните показания не противоречат и не се опровергават от други доказателства, събрани по делото. Двамата свидетели установяват сходни обстоятелства, свързани с болките и страданията, които ищците са претърпели и продължават да търпят.

Свидетелите установяват, че отношенията между ищците и тяхната дъщеря Х. са били много добри. Х. била дълго чакано и желано дете, родена 13 години след първата им дъщеря и ищците били много щастливи при раждането й. Те я отглеждали и се грижели с много любов и топлина за нея, гордеели се с постиженията й в училище. След нейната смърт ищците се променили изцяло, затворили се в себе си, не контактували с други хора, за разлика от преди това, когато били весели, усмихнати и общителни, събирали се с приятели. Те продължавали да ходят на работа, но били съсипани, не 4 виждали смисъл за живеят. Единствено тяхната голяма дъщеря П., която заедно с годеника си живеела при тях, успявала донякъде да ги разсее.

Ищците посетили психолог по настояване на свидетелката С., но отказали да приемат медикаменти. Обстановката в дома им била тягостна, непрекъснато се говорело за починалата. Свидетелката П. С. установява, че баща й бил уведомен за случилото се със сестра й, отишъл на мястото на ПТП и видял трупа на дъщеря си в канавката, имало много кръв. След това ищецът И. С. посетил местоработата на свидетелката П. С., съобщил за случилото се и припаднал в ръцете . В памет на своята дъщеря ищците се включили в Сдружение „Ангели на пътя“, което отправяло послания, насочени към предотвратяване на причиняването на смърт на деца на пътя.

При така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд намира, че справедливият размер на обезщетенията за неимуществени вреди за всеки един от двамата ищци от смъртта на тяхната дъщеря Х., е по 220 000 лева. От тях по 110 000 лева са им изплатени преди завеждане на делото от застрахователя, а останалите по 110 000 лева се дължат, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователните претенции – 16.11.1023 година.

Тези размери са съобразени с критериите за определяне на размерите на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и с практиката на ВКС. При определянето им съдът отчита конкретните обективни обстоятелства, установени по делото възрастта на починалата и на ищците към датата на ПТП, факта, че ищците са загубили своето дълго чакано и желано дете в момент, когато все още са били силно свързани с него, живеели са заедно, отглеждали са го и са се радвали на постиженията му. Размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са съобразени и с данните за тежките последици на случилото се върху емоционалното и психологическото състояние на ищците след загубата на дъщеря им. Установено е, че тяхната болка все още е много силна повече от две години след загубата / свидетелите са разпитани на 28.10.2024 година/, скръбта им не е преодоляна, те все още живеят със спомена за нея, продължават да страдат, не намират смисъл в живота си, нуждаят се от подкрепата на по-голямата си дъщеря. Променил се е и начинът им на живот – преустановили са социалните си контакти, затворили са се в себе си, изолирали са се от околните, като само ходят на работа, макар и без желание.

5

Всички тези факти са достатъчни, за да обосноват размер на обезщетенията за неимуществени вреди от общо по 220 000 лева за всеки един от двамата ищци.

Обезщетения за неимуществени вреди в тези размери са присъждани от съдилищата при смърт на син или дъщеря, настъпила към меродавния момент – 2022 година, при сходни житейски ситуации.

От значение при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди са и нормативно определените в чл. 492 от КЗ размери на лимитите за отговорност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и обстоятелството, че след непрекъснатото им нарастване, към датата на процесното ПТП те са достигнали до размер от 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица , съгласно изменението на КЗ, обнародвано в ДВ бр. 101/2018 година / при 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева при две или повече лица към 01.01.2010 година/. Лимитите, макар и само индиция, а не абсолютен критерий за икономическите условия в страната и за обществено разбиране за справедливост, имат значение при определяне на размерите на обезщетението за неимуществени вреди, което становище се застъпва и в съдебната практика.

За конкретните икономически условия в страната към датата на ПТП – 01.04.2022 година, може да се съди по сравнително високата инфлация.

Индексът на потребителските цени за месец април 2022 г. спрямо месец април 2021 г. e 114.4%, т.е. инфлацията е 14.4% по данни от НСИ. Това е допълнителен аргумент в подкрепа на изводите на съда за дължимите размери на обезщетенията за неимуществени вреди на ищците.