Определение № 52210 от 23.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52210 гр. София, 23.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110120645 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от ответника *********** за изменение постановеното решение от 18.11.2025 г. в частта за разноските. Твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като между същите страни били образувани 5 еднакви по своя предмет производства.

Ищецът е взел становище по подадената молба в законоустановения срок, като поддържа, че същата е недопустима, евентуално неоснователна.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.

248, ал. 1 ГПК. Оспорват се разноските на насрещната страна, поради което молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е неоснователна. Съгласно приетото в т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС и по аргумент от принципа за равенство на страните в процеса, установен в нормата на чл. 9 ГПК, претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, т.е. искането за присъждане на разноски, респективно възражението на насрещната страна за прекомерност може да се прави до приключване на устните състезания, 1 съответно – доказателства за тях да се представят до приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. В този смисъл Определение № 490 от 19.12.2017 г. по ч.гр.д. № 2474/17 г., ВКС, постановено по чл. 274, ал. 3 ГПК, определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5936/2014 г. на ВКС.

Следователно, въвеждането в молбата по чл. 248 ГПК за първи път на възражение за злоупотреба с право поради наличие на 5 производства между същите страни се явява преклудирано, доколкото не е въведено в срока по чл.

80 ГПК.

Предпоставките за присъждане по реда на чл. 78 ГПК на разноски за адвокатско възнаграждение са подробно разяснени в т. 1 от ТР № 6/2012 на ВКС - ОСГТК, а именно възнаграждението да е уговорено, да е реално заплатено и да са представени писмени доказателства за тези обстоятелства. В разглеждания случай по делото е представен договор за правна защита от 03.10.2025 г., съгласно който адвокатското възнаграждение е платено в брой.

Съдът дължи да се произнесе по направеното в срока по чл.80 ГПК възражение за прекомерност. Същото се явява неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, ангажираните по делото доказателства, количеството извършена работа. Ето защо молбата се явява неоснователна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ***********, ЕИК 831609046 за изменение на Решение № 21003/18.11.2025 г. по гр.д. № 20645/2025 г. на СРС.

Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2