Решение № 28 от 18.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Велико Търново, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Христо Томов

Ирена Колева при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20214100500445 по описа за 2021 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял ІІ от ГПК:

Образувано е по повод на въззивна жалба, подадена от СТ. ИВ. М., EГН:

**********, от гр. ГО против Решение № 260033/24.03.2021 г. на Районен съд – ГО постановено по гр. д. № 297/2020г.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил предявения от СТ. ИВ. М., EГН: **********, от гр. ГО срещу Г, със седалище и адрес на управление в гр. С осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ , вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 24 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени на СТ. ИВ. М. телесни увреждания, в резултат на настъпило на 28.11.2018 г. на път UTR 1182 км. 0+600 /гр. Л – гр. ГО/ застрахователно събитие – ПТП, реализирано по вина на водач на лек автомобил "Х" с рег. ВТ ***, гражданската отговорност на който към датата на ПТП е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от 28.11.2018г. до погасяването, като е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените по първоинстанционното дело разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяна на атакувания съдебен акт и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество като уважи предявения осъдителен иск.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна.

Великотърновският окръжен съд, на основание чл.258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на 2 съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл.271, ал.1 ГПК.

Предявен е осъдителен иск с цена 24 000,00лв. – за обезщетяване на неимуществени вреди.

От констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 362/28.11.2018 г. и АУАН № *** г., се установява, че на същата дата на път VTR1182 (гр. ГО – град Л) км 0+600 в посока град Л ДМТ управлявал собствения на АС л. а. марка „Х“ с рег. № ВТ 2678 КН, като предприел извършването на маневра изпреварване при заснежена пътна настилка, без да се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, че може да заеме място в пътна лента пред изпреварваното МПС л. а. марка“О“ с рег. номер ВТ ***, собственост на ЗА и управляван от ищцата СТ. ИВ. М., като губи контрол над управлението на МПС и я блъска, с което станал причина за ПТП с материални щети по двете МПС-та.

Нарушил чл. 42, ал. 1, т. пр. 3 от ЗДвП. Пострадалата своевременно била отведена и прегледана в ФЦСМП гр. ГО.

Безспорно между страните е обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът Г, гр. С е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена за лекия автомобил на делинквента. /застрахователна полица № 26118001712889 с период на покритие до 12.06.2019 г./

От изисканата, от РУ на МВР гр. ГО административно наказателна преписка се установява, че е съставен АУАН № *** г. за реализиралото се ПТП при посочените по – горе обстоятелства, с което водачът на автомобила виновно нарушил чл. 42, ал. 1, т. пр. 3 от ЗДвП.

По – нататък, по делото са представени медицински документи и събрани гласни доказателствени средства за състоянието на пострадалата. Въз основа на тях е назначена медицинска експертиза, вещото лице по която посочва, че на пострадалата от ПТП-то са причинени: дифузен оток на шията двустранно с изразена палпаторна болка и силно ограничен обем на движение; хематоми и отоци на двете длани по изразени на двата тенара; оток на двете китки с ограничен обем 3 на движение, хематом в областта на гърдите, започващ от лявото рамо към десен хълбок приблизително 5/12 см.; хематом и оток на двете колена отпред с изразен препателарен посттравматичен бурсит двустранно; хематом на дясната подбедрица странично 5/ 10 см; мозъчно сътресение протекло със загуба на съзнание за минути, непосредствено след катастрофата; световъртеж; нестабилна походка; повръщане; всички симптоми продължили повече от 90 дни; хипотония и хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница. Намалена сила на екстензията на лява лакетна става. Видно от проведения консулт с психиатър налице били данни за посттравматично стресово разстройство, била напрегната емоционално дистимна, били налице свръхценностни депресивни изживявания и хипоболични прояви. На 2-3 месец от провежданото лечение след претърпяното ПТП в резултат на провеждано инжекционно лечение с НПВС, получила пост инжекционен абсцес, като същия копиран в инфилтративен стадий с антибиотици, противовъзпалителни компреси.

Вещото лице провело консулт с невролог, от който извеждал извод за засягане на поясния отдел на гръбначния стълб с неврологична симтоматика по изразена в дясно, където имало доказан ахилов рефлекс и положителен симптом на Ласег и Кернинг в дясно. Намалена била чувствителността на Л3-4 и Л5-С1, симптом на Ромберг отклонява в ляво увреждане на шиен отдел в областта на Ц3 и Ц4.

Вещото лице посочва, че описаните травматични увреждания може да са причинени по време, място и начин съобщен от ищцата, а именно при въпросното ПТП, че в продължение на 60-90 дни е изпитвала болка и страдание, затруднено движение на снагата, шията и долните крайници.

Срокът за пълното възстановяване бил за около 60-90 дни, като някой увреждания основно в поясния отдел на гръбначния стълб и шията се проявявали и до днес, основно при физическа преумора и резки движения.

Районният съд е отхвърлил предявения иск, защото е приел, че ищцата няма трайни негативни последици от получените от ПТП травми, че няма доказателства, които да обосноват извод, че болките и страданията, проявяващи се към настоящия момент, а именно: доказана дискова херния – посттравматична, болки в кръста, палпаторна болка по хода на седалищния нерв на десния крак, започващ от поясните прешлени и стигащи до петата, болки в таза, болки отиващи към слабините и десния крак са в резултат на 4 процесното ПТП, че уврежданията на гръбначния стълб са били оспорени от ответната страна с мотив, че липсва причинно-следствена връзка между ПТП-то и настъпването им, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази, че то е настъпило през 2018 г., когато икономическата конюктура и минималната работна заплата за страната са други.

Аргументацията на районния съд не е правилна.

Тези травми са се отразили върху физическото и психическото състояние на ищеца. Налице са и различни усложнения. Налице са съответните медицински документи – експертиза, няколко епикризи, резултати от различни изследвания, амбулаторни листи и болнични листи, съдебно – медицинска експертиза. В съдебно заседание е проведен и разпит на свидетели.

При така приетата за установена фактическа обстановка настоящата инстанция счита, че е осъществен фактическия състав на непозволеното увреждане, визиран в чл.45 от ЗЗД. Също, че е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска Отговорност” с необходимата валидност по срок за лекия автомобил, при управлението на който е настъпило процесното ПТП и са причинени вредите, които се претендират.

Така са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Според разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В случая е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение на водача на автомобила причинил ПТП и увреждането. Тези обстоятелства са установени с протокол за ПТП с пострадали лица и постановената присъда.

Съдът счита предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди за основателен и доказан по основание и размер - 24 000,00лв., по следните съображения:

Според нормата на чл.51, ал.1 от ГПК се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение в размер на 24 000,00лв. - претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от 5 претърпяното ПТП, изразяващи се в травма - дифузен оток на шията двустранно с изразена палпаторна болка и силно ограничен обем на движение; хематоми и отоци на двете длани по изразени на двата тенара; оток на двете китки с ограничен обем на движение, хематом в областта на гърдите, започващ от лявото рамо към десен хълбок приблизително 5/12 см.; хематом и оток на двете колена отпред с изразен препателарен посттравматичен бурсит двустранно; хематом на дясната подбедрица странично 5/ 10 см; мозъчно сътресение протекло със загуба на съзнание за минути, непосредствено след катастрофата; световъртеж; нестабилна походка; повръщане; всички симптоми продължили повече от 90 дни; хипотония и хипотрофия на мускулатурата на дясна мишница. Намалена сила на екстензията на лява лакетна става. Видно от проведения консулт с психиатър налице били данни за посттравматично стресово разстройство, била напрегната емоционално дистимна, били налице свръхценностни депресивни изживявания и хипоболични прояви. На 2-3 месец от провежданото лечение след претърпяното ПТП в резултат на провеждано инжекционно лечение с НПВС, получила пост инжекционен абсцес, като същия копиран в инфилтративен стадий с антибиотици, противовъзпалителни компреси. Вещото лице провело консулт с невролог, от който извеждал извод за засягане на поясния отдел на гръбначния стълб с неврологична симтоматика по изразена в дясно, където имало доказан ахилов рефлекс и положителен симптом на Ласег и Кернинг в дясно.

Намалена била чувствителността на Л3-4 и Л5-С1, симптом на Ромберг отклонява в ляво увреждане на шиен отдел в областта на Ц3 и Ц4.

Тези травми са се отразили върху физическото и психическото състояние на ищеца. Налице са различни усложнения.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл.226 /отм./ КЗ при застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 ЗЗД против деликвента. Ищецът като увреден от деликвента Г, със седалище и адрес на управление в гр. С, *** лице, има едно право на обезщетение за причинените му вреди, което може да бъде упражнено алтернативно или срещу застрахователя, или срещу деликвента. Осигурената от закона 6 алтернативна защита на това право – с иск по чл.45 ЗЗД или с иск по чл.226 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно – на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая е избрана защита на накърненото право чрез прекия иск против застрахователя по чл.226, ал.1 /отм./ КЗ.

Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8bd3a227-6c42-48c7-b975-70f31fa8374c