Определение № 1605 от 30.06.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1795/2023
- Вид
- Определение № 1605
- Подписан
- 30.06.2023
- В сила
- 30.06.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1605 гр. Пловдив, 30.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501795 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Х. Т. Я. от *********************************,
ЕГН
**********, чрез пълномощника й по делото адв. Н.А., против разпореждане от
03.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№15606/2013г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с., с което е било отменено разпореждането за даване на указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение и подаденото от Х. Т. Я. възражение с вх. №261120/21.02.2023г. е оставено без движение.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и даване на указания на първоинстанционния съд да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна по нея„Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който 1 подлежи на обжалване.
По първоинстанционното дело по подадено от „Глобекс финанс“ АД заявление срещу жалбоподателя Х. Т. Я. е била издадена Заповед №9752 от 01.10.2013г. за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. На 21.02.2023г. Х. Т. Я., чрез пълномощника си адв. Н.А., е подала възражение с вх. №261120 срещу заповедта по утвърдения образец за възражение по чл.414 от ГПК. Във възражението са изложени съображения, че същото е подадено в срока по чл.414, ал.1 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение не й е била редовно връчена. Същата била изпратена на работодател в период, когато жалбоподателката била в отпуск по майчинство, поради което не й била връчена. В допълнителна молба след оставяне на възражението без движение жалбоподателката е посочила, че заповедта за изпълнение не й е била връчена и е отказала да представи доказателства за връчването й от съдебния изпълнител. Въз основа на така изложените твърдения първоинстанционният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока за предявяване на такъв по делото е постъпила молба от „Еос матрикс“ ЕООД, в качеството му на частен правоприемник на заявителя „Глобекс финанс“ АД съгласно договор за цесия от 29.01.2015г., с която е направено искане за отмяна на разпореждането на съда, с което са дадени указания за предявявяне на иск за установяване на вземането по заповедта за изпълнение. Към молбата са приложени доказателства за връчване на заповедта за изпълнение- покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20138240402943 по описа на ЧСИ Константин Павлов, изпратена до длъжника Х. Т. Я., която е била връчена чрез друго лице- И.В. СТ. с посочено качество „опер. счетов.“.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд е приел, че предвид първоначално изложените от длъжника твърдения подаденото от нея възражение е такова по чл.423 от ГПК, поради което е отменил дадените до заявителя указания за предявяване на установителен иск е и оставил възражението без движение до изрично посочване дали се оспорва връчването на заповедта за изпълнение, удостоверено в представените по делото доказателства, адресиране на възражението до компетентния въззивен съд и внасяне на държавна такса по него.
2
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Независимо че длъжникът е подал възражение по утвърдения образец за такова по чл.414 от ГПК, то видно от съдържанието му, същият е обосновал твърдението си за спазване на срока по чл.414, ал.1 от ГПК с доводи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. С оглед на така изложените доводи и предвид представените по делото писмени доказателства за извършено по образуваното изпълнително дело връчване на покана за доброволно изпълнение следва да се приеме, че е налице възражение по чл.423 от ГПК, по допустимостта и основателността на което компетентен да се произнесе е въззивният съд. При това положение първоинстанционният съд правилно е предприел действия да администрира подаденото възражение като такова по чл.423 от ГПК и правилно е отменил дадените на заявителя указания за предявяване на иск. Действително съгласно задължителните указания, дадени в т.5а от Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение първоинстанционният съд следва да постанови нарочен акт, обективиращ преценката му за спазване на срока за подаване на възражението по чл.414, ал.1 от ГПК, но в случая независимо, че формално е налице такова възражение, то с оглед изложените от длъжника твърдения за нередовност на връчването същото следва да се счита за такова по чл.423 от ГПК. При положение, че длъжникът се позовава на нередовност на връчването на заповедта за изпълнение, защитата му следва да се осъществи по реда на чл.423 от ГПК. В този смисъл са и задължителните указания, дадени в т.6 на тълкувателното решение, които се отнасят за заповед по чл.410 от ГПК, но по аналогия следва да намерят приложение и при такава по чл.417 от ГПК, съгласно които к огато длъжникът твърди, че изобщо не е могъл да подаде възражение поради ненадлежно връчване на заповедта /например защото му е връчена чрез залепване на уведомление при липса на предвидените в чл. 47 ГПК предпоставки за това, връчена е на съсед и пр. /, налице е хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК и редът за защита е чрез подаване на възражение пред въззивния съд. Заповедният съд има правомощие да се произнесе по приемане на възражение по чл.414, ал.1 от ГПК само в хипотезата, когато връчването на заповедта за изпълнение 3 е редовно и не се оспорва, а следва да се извърши преценка единствено дали е изтекъл срокът по чл.414, ал.1 от ГПК.
По така изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на частната жалба и направеното в отговора искане на основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на ответната страна по нея „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 03.05.2023г., постановено по ч.гр.д.№15606/2013г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с.
ОСЪЖДА Х. Т. Я. от *********************************, ЕГН **********, да заплати на „Еос матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, сумата от 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4