Решение № 145 от 26.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Сливен, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря ИВАЙЛА СТ. ЯНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Огн. Симеонова Административно наказателно дело № 20262230200389 по описа за 2026 година Производството е по повод жалба от Д. Д. Н., ЕГН: ********** против НП № 25-0804-007493/24.11.2025 година, издадено от Началник сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ-Сливен, с което й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв./255,65 евро на основание чл. 183а, ал. 4 от ЗДвП за извършено нарушение на същата разпоредба. С така подадената жалба жалбоподателят оспорва НП изцяло.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява лично. За него се явява процесуален представите – адв. К. от АК-Сливен. Излага възражения, че е било извършено така описаното в НП нарушение. Искат от съда да отмени НП изцяло като незаконосъобразно.

В с. з. въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител. В писменото си становище, депозирано по делото, ст. юриск. Дарина Конарева моли НП да потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи в тази насока.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 16.10.2025 г. в 19:30 часа, в гр. Сливен по бул. „******“, в паркинг на Ритейл парк като родител на Д.Д.Д., ЕГН: **********, жалбоподателката е допуснала използването на индивидуално електрическо превозно средство 1 марка ****** с номер на рама FYG2MS0022038 за движение по пътищата, отворени за обществено ползван, от ненавършило 16-годишна възраст дете.

За извършеното нарушение на осн. чл. 183а, ал. 4 от ЗДвП на Д. Д. Н., ЕГН: ********** на 16.10.2025 г. й бил съставен АУАН акт № 4304205.

Същият е връчен на жалбоподателката на мястото на съставянето му. Същата е имала възражения по така съставения АУАН.

Въз основа на АУАН на жалбоподателката било издадено НП № 25-0804007493/24.11.2025 година, издадено от Началник сектор в ОД на МВР гр.

Сливен, РУ-Сливен. Наказателното постановление е получено лично от жалбоподателката на 08.03.2026 г. Жалбата е подадена в срок.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие показания на актосъставите и свидетеля по съставянето на акта.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Венелин Йорданов Гецов – Началник сектор в ОД на МВР гр. Сливен, РУ-Сливен, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице – А. О. К. – полицейски инспектор, при

РУ-Сливен.

Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, следва от представената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на чл.

2

34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.

В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата обаче, при които се твърди, че е извършено, не са изложени пълно, точно, ясно и в достатъчна степен, за да е в достатъчна степен индивидуализирано вмененото на въззивника административно нарушение, за да позволи същата да разбере в какво е обвинена и срещу какви факти да се защитава.

Съдът намира, че обжалваното НП не е законосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Съображенията за това са следните:

При съставяне на АУАН от актосъставителя е посочено на първо място, че настоящият акт е съставен против Д. Д. Н., на 47 години, ЕГН: **********, дата на раждане ****** г., точен адрес С.З., Н., гр. Н., ул. „******“ *** като водач на индивидуално електрическо ПС.

В обстоятелствената част на самият АУАН е описано, че в гр. Сливен по бул. „******“, в паркинг на Ритейл парк като родител на Д.Д.Д., ЕГН:

**********, жалбоподателката е допуснала използването на индивидуално електрическо превозно средство марка ****** с номер на рама FYG2MS0022038 за движение по пътищата, отворени за обществено ползван, от ненавършило 16-годишна възраст дете.

Налице е съществено противоречие в така съставения АУАН. На първо място се твърди, че жалбоподателката е управлявала индивидуално електрическо превозно средство, а на следващо място, че като родител на дете под 16-годишна възраст е допуснала използването на такова.

Налице е порок на така съставения АУАН от външна страна, на осн. чл.

42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. От така описаното не става ясно какво нарушение се вменява на жалбоподателката – такова, че лично тя е управлявала електрическо ПС, или че е допуснала управлението на такова от ненавършилото й 16-годишна възраст дете.

Като допълнителни доводи съдът изтъква, че по делото в о.с.з. се установи, че група деца, са управлявали индивидуални електрически превозни средства. Определението за същото е дадено в § 6. от Допълнителни разпоредби на ЗДвП, според която "Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и 3 максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.

Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания. В АУАН е отбелязано, че жалбоподателката е допуснала използването на индивидуално електрическо превозно средство марка „******”. От писмените доказателства по делото се установява, че закупената от бащата на управляващото дете тротинетка е марка „******”, то е управлявало именно същата. Поради което има разминаване между посоченото в АУАН и събраните писмени доказателства по делото.

Отделно от това в разпоредбата на чл. 183а, ал. 4 от ЗДвП е посочено:

„Наказва се с глоба 500 лв. родител, настойник или попечител , който допуска използването на индивидуално електрическо превозно средство за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, от ненавършило 16-годишна възраст дете.“ В конкретния случай липсва субективния елемент на деянието. Жалбоподателката не е знаела, че синът й управлява индивидуално електрическо превозно средство. Същата е била запозната, че бащата на детето (с който са във фактическа раздяла), е закупил такова ИЕПС като подарък за сина си, но предвид, че същата не одобрявала използването му от детето, което живеело при нея, електрическото средство се е съхранявало в гараж в гр. Сливен, кв. „******“, докато майката пребивава постоянно в гр. Н..

Същата не е била запозната , че в конкретния ден и час синът е управлявал ИЕПС, поради което същата не е „допуснала“ използването му от лице ненавършило 16-годишна възраст.

Предвид гореизложеното, жалбата се явява основателна, като съдът намира, че процесното НП следва да бъде отменено.

По разноските:

Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 255,00 евро, което съдът счита, че следва да бъде уважено предвид изхода на делото. Съдът не се произнася по направеното възражение за прекомерност на адвокатското 4 възнаграждение от страна на въззиваемата страна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 78, ал. 5 от ГПК за мотивираност на възражението.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я НП № 25-0804-007493/24.11.2025 година, издадено от Началник група в ОД на МВР гр. Сливен, РУ-Сливен, с което на Д. Д. Н., ЕГН:

********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 лв./255,65 евро на основание чл. 183а, ал. 4 от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на Д. Д. Н., ЕГН: 78090477530 от гр. Н. разноски по делото в размер на 255,00 € /двеста и петдесет и пет евро/.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5