Определение № 13 от 09.01.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Монтана, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20231600500435 по описа за 2023 година

Въззивното производство е образувано по частна жалба на „ххххх АД против разпореждане от 05.10.23 г. ,постановено по гр.дело № 1041/23 г. по описа на МРС и против определение № 1024/03.08.23г. в частта, с която е оставено без уважение възражението за неподсъдност .

Жалбоподателят твърди,че неправилно съдът с разпореждане № 1041/ 05.10.23 г. е оставил без разглеждане частната жалба против определение № 1024/03.08.23г. Твърди, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения.На първо място твърди,че с отговора на исковата молба е направил възражение за неподсъдност на спора и за прекратяване на делото пред МРС.Съдът е отхвърлил това искане, но не е посочил в определението ,че същото подлежи на обжалване на основание чл.121 ГПК. С оглед това обстоятелство навежда доводи,че подадената частна жалба е в срок. В частната жалба са изложени доводи в насока незаконосъобразността на така постановеното определение. Предвид гореизложените обстоятелства моли съда да отмени атакуваното разпореждане и постановеното определение от 03.08.23 г., като прекрати производството пред РС Монтана и изпрати същото за разглеждане на СРС съобразно разпоредбите на чл.108,ал.1 ГПК.

В законоустановения сроке постъпил отговор от въззиваемото дружество „хххх“ ЕООД.В същият се твърди,че частната жалба срещу отказа на съда да уважи направеното възражение за местна неподсъдност е подадена извън законоустановения срок,поради което и същата е недопустима.Излагат се и подробни доводи и относно неоснователността на жалбата, като се твърди,че в случая подсъдността се определя съобразно разпоредбата на чл.115,ал.2

ГПК.Въззиваемото дружество поддържа също така,че дори и спрямо разпоредбата на чл.113 ГПК предявеният иск е подсъден на МРС,поради което и атакуваното определение е правилно.Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното разпореждане.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните, приема следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна .

1

Настоящият съдебен състав съображенията за това са следните: приема,че същата не е преклудирана,като

С определение № 1024/03.08.23 г. съдът се е произнесъл по направеното възражение за местна подсъдност на ответната страна и за прекратяване на производството и изпращане същото на СРС, като е оставил същото без уважение.В нарушение на нормата на чл.121 ГПК съдът не е посочил,че така постановеното определение подлежи на обжалване и в какъв срок .А след като това е така,то подадената частна жалба следва да се счита подадена в срок .

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

С частната жалба се иска отмяна на разпореждане на съда от 05.10.23 г. ,с която съдът е оставил без разглеждане частната жалба и определение № 1024/03.08.23 г.

Видно от материалите по делото, в протокола от съдебно заседание от 05.10.23 г.

МРС не е приел изрично,че оставя без разглеждане частната жалба,а е дал ход на делото . В случая липсва акт на съда,който подлежи на обжалване ,поради което съдът ще разгледа законосъобразността на определение № 1024/03.08.23 г.

За да постанови същото,съдът е приел,че приложимата правна норма относно подсъдността на настоящия спор е чл.115,ал.2 ГПК , а не чл.108,ал.1 ГПК,поради което и не е уважил направеното възражение за неподсъдност.

Настоящата инстанция не споделя становището на МРС по следните съображения:

От систематичното място на нормата на чл. 115, ал. 2 ГПК и от нейното съдържание, се извежда необходимост от установяване на фактически състав съдържащ като твърдян, респективно доказан факт на непозволено увреждане, с оглед, на който е уредена възможността на увреденото лице да предяви иск срещу застрахователя на деликвента за обезщетяване на вредите при преференциално опредЕ. местна подсъдност – по неговото местоживеене, респ. по местоосъществяване на ПТП. Когато се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него- по осъществено застрахователно събитие, то не е налице непозволено увреждане, независимо че застрахователното събитие може да бъде реализирано и като ПТП. В този смисъл при застраховка "Каско" е налице сключен застрахователен договор, по който страните поемат определени задължения, като дължимостта на застрахователното обезщетение произтича не от непозволено увреждане а от поетите от страните задължения и тяхното изпълнение.

В настоящото производство не е спорно,че исковата претенция произтича от сключен между страните застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ и поетите по него задължения, а не от фактически състав на непозволено увреждане, макар че застрахователното събитие може да е реализирано като такова /в този смисъл Определение № 87 от 21.02.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2870/2019 г., I т. о., Определение №60391/11.11.2021 г. по ч.т.д. № 2223/2021 год. на ВКС, I т.о./. Предвид това подсъдността не може да бъде опредЕ. съгласно нормата на чл.115,ал.2 ГПК.

Спорно е във въззивното частно производство и съдържанието на понятието „потребител“, по смисъла на чл. 113 ГПК, и дали същото включва юридическо лице – търговско дружество, което в качеството си на страна по имуществена застраховка „Каско на МПС“ е „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ.

Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. По същество това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал.

2

2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина „потребител“.

В КЗ е използвано понятието „ползвател на застрахователни услуги”, което включва застраховащия, застрахования, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор, както и физическото или юридическо лице, което проявява интерес да се ползва от услугите, предоставяни от застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност, независимо дали има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. В мотивите към законопроекта за нов КЗ е посочено, че по този начин проектът на Кодекс за застраховането има за цел да предостави общ стандарт на защита спрямо всички ползватели на застрахователни услуги независимо дали имат качеството на потребители съгласно специалните закони за защита на потребителите, или не. Когато в определени случаи защитата, предоставяна с кодекса, се отнася само за тези ползватели, които имат качеството на потребители, това се указва изрично.

По този начин с новия Кодекс за застраховането е преодоляно смесването на понятието „потребител на застрахователни услуги“ по смисъла на КЗ (отм.) и понятието „потребител“ по смисъла на ЗЗП като първото е заменено с „ползвател на застрахователни услуги” и е по-широко от второто.

В определение №69/28.01.2021г. по ч.т.д. №1049/2020г. на ВКС, I I т.о., след излагане на мотивите на законодателя по приемане на редакциите на чл.113 ГПК, е разяснено, че законодателят е ограничил приложението на тази разпоредба до споровете, образувани по искове на и срещу потребители в смисъл на икономически по-слабата страна в правоотношението, т.е. потребители по смисъла на пар.13, т.1 ДР на ЗЗП, а не по искове на търговци.

От изложеното по-горе следва, че не е налице основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл.113 ГПК и прилагането и́ спрямо ползвателите на застрахователни услуги по имуществена застраховка „каско“, когато последните нямат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП. Респективно, не е налице основание за разширяване на кръга на лицата, които могат да се ползват от привилегията за избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес и включването в този кръг на юридически лица – търговски дружества, които не могат да бъдат потребители по смисъла на ЗЗП, но имат качеството на застраховано лице по застраховка „каско на МПС“, както е в разглеждания случай.

Горното мотивира съда да приеме, че с оглед своевременно отправеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора, компетентен да разгледа делото е съдът по седалището на ответника съобразно чл.108, ал.1, изр.1 ГПК, тъй като ищецът е търговско дружество.

С оглед изложеното, поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено прекратяване на производството пред РС – Монтана и изпращане на делото на местно компетентния Софийски районен съд.

По изложените съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, като образуваното производство пред МРС се прекрати и делото се изпрати по подсъдност на СРС, на основание чл. 119 във вр. чл. 108, ал. 1, изр.1 ГПК.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Определение № 1024/03.08.23г. на МРС в частта, с която е оставено без уважение възражението на „хххх АД за местна неподсъдност на спора , като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1041 / 2023 г. по описа на Районен съд – Монтана поради неподсъдност на спора, и ИЗПРАЩА делото на местно компетентния Софийски районен съд .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото да се изпрати за сведение на Районен съд – Монтана.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4