Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1631 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 13098/2025
Вид
Решение № 1631
Подписан
06.04.2026
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1631 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20255330113098 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. И. В. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 5010 лева /2561,57 евро/ - главница по Договор за потребителски кредит от ***** г., и сумата в размер на 173,41 лева /88,66 евро/ - договорна лихва за периода от 11.03.2012 г. до 20.07.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.08.2012 г. по ч. гр. д № 12947/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № **********.

В исковата молба се излагат съображения, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 8135/22.08.2012 г. по ч. гр. д № 12947/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив бил издаден изпълнителен лист на 24.08.2012 г. в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД за следните вземания: 5010 лева - главница по Договор за потребителски кредит от ***** г., 173,41 лева - договорна лихва за периода от 11.03.2012 г. до 20.07.2012 г., 458,27 лева – разноски по делото. На 17.10.2012 г. въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № **********, като на 21.05.2013 г. била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата. По молба от 14.04.2013 г. ответникът бил конституиран като взискател по изп. дело, като по негово искане на 24.07.2017 г. бил наложен 1 запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Сочи се, че с влязло в сила Решение № 672/06.07.2020 г. по в. гр. д. № 792/2020 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив било отменено постановеното решение по гр. д. № 13266/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив и отхвърлен предявеният между същите страни и със съшия предмет иск с правно основание чл. 439 ГПК. Поддържа се, че с оглед времевите предели на силата на пресъдено нещо, след влизане в сила на въззивното решение – 06.07.2020 г. до подаване на настоящата искова молба е изтекла погасителната давност за процесните вземания. Претендира се, че в посочения период не са били извършвани изпълнителни действия, поради което било налице бездействие на взискателя, което представлявало настъпил нов факт след влизане в сила на решението на Окръжен съд Пловдив. Предвид изложеното се обосновава правен интерес от предявяване на исковата претенция. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е изразено становище за допустимост и основателност на исковата претенция. Направено е признание на предявения иск, поради което се сочи, че следва да бъде признато за установено, че е погасена по давност възможността за принудително събиране на процесните вземания. Изложени са съображения относно приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди се, че ответникът не е предприемал неоснователни действия по принудително изпълнение, при което изп. дело е било прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК още през 2019 г. Сочи се, че ищцата не е отправила извънсъдебно възражение за изтекла давност, нито изявление за доброволно разрешаване на взаимоотношенията между страните, които да са били игнорирани от ответника, което да е довело до предявяване на исковата претенция. С оглед изложеното се изтъква, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и предвид признанието на иска следва разноските да се възложат на ищеца. В условията на евентуалност се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловена от установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на изтекла погасителна давност за вземането по издаден в полза на ответника изпълнителен лист, за чието принудително изпълнение е образувано изпълнително производство.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция, както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са 2 предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.

237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 17.03.2026 г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.

237 ГПК.

По отношение на разноските:

Неоснователно е направеното от ответника искане за приложение на чл.

78, ал. 2 ГПК. Съобразно константната съдебна практика, когато предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца, не е налице първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а в исков процес /така Определение № 689 от 11.03.2026 г. по ч. т. д. № 2481/2025 г. на ВКС, 1-во т. о., Определение № 694 от 25.09. 2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г. на ВКС, 2-ро т. о., Определение № 1220 от 05.12. 2023 г. по ч. т. д.

№ 1809/2023 г. на ВКС, 2-ро т. о./.

С оглед изложеното и предвид изхода на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Съобразно представения списък ищцата претендира следните разноски: 700 евро – за адвокатско възнаграждение и 98,08 евро – за държавна такса. Съдът намира за основателно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, поради което с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и материалния интерес, следва да се определи възнаграждение в размер на 500 евро. Посочените разноски следва да се възложат в тежест на ответното дружество.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.

И. В., ЕГН: **********, не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375, сумата в размер на 5010 лева /2561,57 евро/ - главница по Договор за потребителски кредит от ***** г., и сумата в размер на 173,41 лева /88,66 евро/ - договорна лихва за периода от 11.03.2012 г. до 20.07.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.08.2012 г. по ч. гр. д № 12947/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № **********, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375, да заплати на Д. И. В., ЕГН: **********, сумата в размер на 598,08 евро /петстотин деветдесет и осем евро и осем евроцента/, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 4